Наивността и самотата ми разбиха живота, имам нужда от морална подкрепа

  • 7 112
  • 35
  •   1
Отговори
  • Мнения: 92
Здравейте,
Историята ми е дълга затова накратко- аз съм отгледана от баба ми до 10 годинки, след нейната смърт останах на ръцете на родната ми майка, която ме малтртираше физически, емоционално и психически.Опитваше се да ме направи като себе си и много се ядосваше че аз не поемах и вървях по друг път, а именно следвах съветите на баба.Това добре, но честно казано колкото и умна и честна да бях патих много от доброта, наивност и най-вече от самота и неналичието на съвети.Хората се възползваха от мен и най-вече защото виждат че нямам подкрепа.Понеже няма с кого да споделя, споделях с всички, вярвах на всички и след предателствата останах сама, незнам как да продължа живота си, иска ми се да обичам а не смея.
Лутам се насам, натам и нищо не ми носи усмивка, единствено се чувствам добре когато спя, защото не мисля за проблеми.Бях в чужбина, завъряих колеж и университет, имах хубава работа и доходи, но самотата ме убиваше.
Хванах се с човек, който знаех, че ме използва, но толкова бях отчаяна. че не ми пукаше.Изпатих си много зле, напуснах работа, започнах да получавам паник атаки, за да ги спра бях на косъм да се самоубия.
Сега се прибрах в БГ, но да самотата си е самота.Не държа за връка, просто ми се иска да имам добра приятелка, друго си е да си имаш доверен човек.Знам че, много от вас биха казали аз имам причтелка, аз споделям с нея, но честно да ви кажа, колкото пъти съм споделила с някой, рано или късно съм съжалявала.
От друга страна, самият факт че нямам подкрепа повечето хора, дори и мъжете си навиват на пръста че могат да те подтискат и това е най-страшното...
Не мога да взема решение дали да си остана в БГ или да се върна пак навън.Ако желаете, посъветвайте ме, яе съм благодарна.
Надявам се да няма други като мен, но ако все пак има някой ще се радвам да споделите.

Последна редакция: ср, 19 дек 2018, 00:01 от Silv18

# 1
  • Мнения: 1 625
Откъде да се започне..... Виж сега, не знам на колко години си, звучиш като на 20 и няколко, но може пък и да си по-голяма. Първо ще ти кажа, че със тази тотална липса на правопис темата изглежда ужасно скалъпена.
Все пак по зададения въпрос
На първо място престани да се чувстваш ”жертва”. Все някой е виновен, някой те е предал, наранил... Потърси психологическа помощ. Отървеш ли се от тази ”ах, горкана аз” нагласа нещата ще се оправят. Не търси приятели, търси хора с които да ти е приятно. Споделянето е нещо важно, но по-добре споделяй с ”дневник”, за да ти е спокойно. Нареди си нещата едно по едно - на първо място трябва да ти е психологическата помощ и чак тогава да търсиш всичко друго. Отново казвам, че темата изглежда като ”пързалка”. Все пак, ако е истина ти пожелавам успех.

# 2
  • Мнения: 4 518
Не се нуждаеш от подкрепа, трябва да се оттървеш от психологическите ти пречки, както са казали и преди мен. Разбирам, че животът ти не е бил хубав, но ти вече не си онова момиче. Вече си жена и, доколкото разбирам, успяваш да се справяш с трудностите на живота.
Родителите ми са разделени, никой не ме е възпитавал, никой не ме е учил на морал, приятели не съм имала, защото живеех на две места. На мен нищо ми няма, все още нямам приятели, имам познати. Според мен не тръгвай на лов за приятели. Живей си живота, не мисли за това и в един момент ще се усетиш, че имаш много хора около теб.
А за България или чужбина - защо питаш нас, ти какво искаш? Къде ще се чувстваш по-добре?

# 3
  • Мнения: 28 874
Какви проблеми имаш? Ако не са здравословни, всичко е поправимо. Наистина не е много добре да си самотна. Запиши се на някакви курсове по интереси, ще се запознаеш с нови хора, може да завържете приятелство.

# 4
  • София
  • Мнения: 38 207
Не търси щастието вън от себе си. Ти си мислиш - ако имам приятели, ще съм щастлива. Не е така. Чети книги, статии в интернет за психология и лично развитие. Препоръчвам "Животът може да е чудо".

# 5
  • София
  • Мнения: 28 109
Търсиш външна подкрепа. Това е грешка – трябва да я търсиш в себе си. Не ти трябва форумно решение дали да заминеш или не, трябва ти твое. Ако ти е кеф – заминаваш, ако не ти е кеф – не заминаваш.

# 6
  • Мнения: 7 006
Как/кой те насочи,подпомогна и финансира,за  да отидеш в чужбина и да учиш?

# 7
  • Мнения: 4 609
Както са ти писали по-нагоре, това отношение към себе си ти пречи още повече. Несъзнателно или не се отделяш от хората по този начин, защото смяташ, че никой няма да те разбере заради тежкото ти минало, ако сметнеш, че другите не са имали такова. Много често човек с тежко минало търси други хора с подобно и до голяма степен от там тръгват много проблеми. И двете страни са с травми и си ги проектират един върху друг. Ако престанеш да се виждаш като жертва на майка си, на фалшивите приятели и на кофти гаджетата, все ще се събираш с подобни, защото малко или много ги търсиш точно такива - като теб с разни дефицити, защото на теб това ти е познатия модел на поведение.
Може да тръгнеш на психолог да ги отработите тия неща, аз също се боря с това, от другата година ще почна да ходя, вече съм си избрала къде. Успех!

Последна редакция: вт, 18 дек 2018, 12:04 от Уейв

# 8
  • София
  • Мнения: 38 207
О, има една поговорка на английски!
Нещастието обича компанията, а щастието може и само.

# 9
  • Мнения: 25
Според мен е добре да останеш сама в момента и да се научиш да се обичаш Simple Smile
Всичко друго ще си дойде по местата, и приятели и приятел... Но докато не се концентрираш върху себе си, всичко ще е по стария модел. Попътувай малко из България, намери си хоби. Аз например почнах да бродирам и изключително много ми помага и успокоява. Всеки си намира нещо, което да му помага, намери и ти своето Simple Smile Не казвам, че хобито ще ти реши проблемите, но ще е нещо лично твое, което ще ти помогне да се изправиш след всички тези кофти изживявания.
Успех!

# 10
  • Мнения: 97
Според мен това което ти трябва е психолог или психятър, като не го казвам в лош смисъл, аз самата си посещавам психиатър. Тези хора са за това, може да споделяш с тях всичко което те мъчи, а и ще ти дадат адекватен съвет. Успех!

# 11
  • Мнения: 92
Не се нуждаеш от подкрепа, трябва да се оттървеш от психологическите ти пречки, както са казали и преди мен. Разбирам, че животът ти не е бил хубав, но ти вече не си онова момиче. Вече си жена и, доколкото разбирам, успяваш да се справяш с трудностите на живота.
Родителите ми са разделени, никой не ме е възпитавал, никой не ме е учил на морал, приятели не съм имала, защото живеех на две места. На мен нищо ми няма, все още нямам приятели, имам познати. Според мен не тръгвай на лов за приятели. Живей си живота, не мисли за това и в един момент ще се усетиш, че имаш много хора около теб.
А за България или чужбина - защо питаш нас, ти какво искаш? Къде ще се чувстваш по-добре?

Благодаря за отзива.Аз съм наясно,че си имам неща набити в главата ми още от дете и точно теи неща ми пречат много за да развия потенциала си или по-точно да го използвам за себе си, а не както до сега за други хора.
Истината е,че това вече ми е станало навик- имам предвид,че въобще не ми минава през главата да помисля за себе си, а винаги поставям отсрещния човек на пиедестал.Там е проблема, винаги си замаълчавам, все си казвам - ами карай, той/тя някой ден ще се осъзнае, но това така и никога не става.Хем знам за тия неща и хем и по навик пак така правя.
Но честно да си кажа, и самотата си е теглило. От друга страна единствените хора, които биха били до теб на всяка цена са близките и от там идва проблема при мен. И аз съм човек и аз имам нужда да споделя, дали за хубаво дали за лошо.А много се напатих точно от това. Имам чувството,че хората само събират информация и всичко, което споделиш рано или късно е използвано срещу мен по някаква причина.А да си го държиш в теб, ок но не може всичко, то си те напира отвътре и за да ти олекне, трябва да си кажеш, или може би аз съм от този тип хора, които не умеят да си го държат в себе си.Не живея като жертва, но няма какво да с лъжем - на 10 останах сирак и до сега съм използвана и подтискана от много хора,Да не споменавам обидите, побоя, унижението и срама от майка ми.Въпреки всичко почти 20 год. не съм се оплаквала, имах мечти и стремежи, но от последните събития последните 2г. захвърлих всичко.Иска ми се пак да съм като преди и да искам нещо си, но не, много неща загубиха значение за мен след като си отворих очите  видях къде съм аз и къде са повечето хора- имам предвид обичани от родителите и какви спомени имат.Разликата е огромна.

# 12
  • Мнения: 4 609
Ако искаш да поговориш с някого аз съм насреща.
Ако искаш ми пиши ЛС.

# 13
  • Мнения: 92
Както са ти писали по-нагоре, това отношение към себе си ти пречи още повече. Несъзнателно или не се отделяш от хората по този начин, защото смяташ, че никой няма да те разбере заради тежкото ти минало, ако сметнеш, че другите не са имали такова. Много често човек с тежко минало търси други хора с подобно и до голяма степен от там тръгват много проблеми. И двете страни са с травми и си ги проектират един върху друг. Ако престанеш да се виждаш като жертва на майка си, на фалшивите приятели и на кофти гаджетата, все ще се събираш с подобни, защото малко или много ги търсиш точно такива - като теб с разни дефицити, защото на теб това ти е познатия модел на поведение.
Може да тръгнеш на психолог да ги отработите тия неща, аз също се боря с това, от другата година ще почна да ходя, вече съм си избрала къде. Успех!
Напълно съм съгласна с теб за проекциите, наясно съм с тези неща, затова и съм изчела доста материали.
Да, предпочитам хора с трудно минало, но такива като мен които са осъзнали проблемите си и се опитват да си стъпят на краката. Истината е, че човек, който не е преживял такова нещо няма как да ме разбере а ако не се разбираме няма и как да бъдем толерантни един към друг.Аз например траех моят бивш защото от миналото му ми беше съвършено чсно,че той има много натрупан гняв, самота и това го беше превърнало в зъл човек, който нямаше уважение и съпричастност към другите хора, защото самият тпй не ги беше получил.Исках да му покажа.че има и добри хора, които им пука за него без да искат нещо в замяна - а той никога не беше доволен и си имах чувството,че сякаш си правеше експеримент колко ще изтрая.
Написах тази тема, не за да се оплаквам, а просто да споделя и може би да разбера дали някой има подобен опит в живота.Не се изкарвам жертва, просто съм обяснила с някои подробности  за какво става въпрос, иначе как хората ще могат да си дадт мнението?

# 14
  • Мнения: 3 732
В мига в който спреш да се изживяваше като жертва на обстоятелствата и обикнеш себе си, всичко ще се промени. Никой не ти е длъжен и всичко зависи от теб самата.

Не се нуждаеш от подкрепа, трябва да се оттървеш от психологическите ти пречки, както са казали и преди мен. Разбирам, че животът ти не е бил хубав, но ти вече не си онова момиче. Вече си жена и, доколкото разбирам, успяваш да се справяш с трудностите на живота.
Родителите ми са разделени, никой не ме е възпитавал, никой не ме е учил на морал, приятели не съм имала, защото живеех на две места. На мен нищо ми няма, все още нямам приятели, имам познати. Според мен не тръгвай на лов за приятели. Живей си живота, не мисли за това и в един момент ще се усетиш, че имаш много хора около теб.
А за България или чужбина - защо питаш нас, ти какво искаш? Къде ще се чувстваш по-добре?
Там, където са близките Simple Smile В моят случай никъде, затова и ми е трудно да взема решение.
Там където ти се чувстваш по - добре.

Общи условия

Активация на акаунт