Страх от децата

  • 644
  • 11
  •   1
Отговори
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Моето момченце (2 г.) изпитва страх от децата. Не е от вчера. От отдавна е, но досега все някак си си го обяснявах. Страх го е най-вече от себеподобни (негови набори). Към големите определено има интерес, даже се завира в тях и се закача. Обаче види ли набор, беж крачета да бягаме... Всичко това се случва поне от година насам. Понякога се престрашава да играе с по-свити и тихи деца, но пък към тях подхожда определено агресивно и налита на бой. Абе, с две думи - много плашещ модел на поведение.
Има ли някой опит по темата? Ще съм ви благодарна  bouquet!

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 709
И двете ми деца са предпочитали с по-големи от тях да играят. Явно на тази възраст разбират, че тези, които са колкото тях са заплаха за играчките им, а те не обичат много да ги споделят.  Naughty Но, откакто са тръгнали на ясли, градини и училища картинката се променяше постепенно.
Вие ходите ли на ясла?  newsm78

# 2
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Ходи, но от около месец и половина. Но проблемът датира от по-отдавна. Яслата не помага, май стои повече до лелите (доколкото имам информация). Когато отидем на детската площадка например, той избира места където не е населено с деца, или пък стои до мен плътно...

# 3
  • Мнения: 7 263
Това че седи до теб напълно отговаря на възрастта му! На тази възраст дори моите бандити се гушкаха в мен от време на време.
Сигурна ли си, че наистина избягва децата - може би просто го дразнят по-шумните индивиди или пък има някакъв кофти спомен от въпросната площадка.
Заведи го в някоя джунгла /на Арена примерно и го остави там - като го понаблюдаваш по-добре/

# 4
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Абе дразнят го по-шумни индивиди, но и като цяло избягва децата. Примерно джунгли разни хич не го влекат. На детски купони в детски клубове иска да съм до него. Отпуска се след около час-два, но общо взето стои нащрек.

# 5
  • Мнения: 7 263
Може просто да е по-интровертен тип. Кани у вас приятели с деца, но се опитвай да са по-кротички, дори и да са малко по-големи важното е да свикне и да търси тяхното присъствие и компания.
Разпитай в яслата - да не го тормози някое хлапе?

# 6
  • столицата
  • Мнения: 3 761
Ние сме същите. Играе си само с малко на брой определени наборчета. Това са кротки деца, които не и изтръгват играчките и си играят кротко и спокойно, но появи ли се някой по-агресивен , остава всичко и се гушва в мен. Аз си го обяснявам с факта, че дъщеря ми винаги е била по-дребна от връстниците си  и от малки като се сбутат, все тя тупваше на земята и явно се е наплашила. Опитвам се да го преодолея този страх, но не съм успяла в пълна степен. И в яслата бяхме като вас - основно до лелките или седнала на пейката

# 7
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Това, което ме плаши още повече е, че по темата няма много пишещи, т.е това не е нещо често срещано при децата явно Rolling Eyes.

# 8
  • Мнения: 5 468
Не си прави прибързани изводи. Никое дете на тази възраст няма приятели. Приятелството им се изразява в рамките на 5-10 мин. и след това следва бой, рев и дърпане на играчки. Моето дете отрасна с едно друго и въпреки това, като се видят, става гореописаната ситуация. Едвам ги разтърваваме.
Когато се съберат много деца, моето също страни от тях и си играе само..., я кофичка ще пълни с пясък, я ще си бута количката нещо... и ревностно пази играчките си. Много е кротка, до момента, в който някой й дръпне играчката. Тогава почва да трепери от яд и се мъчи да хапе даже... Преди 3 дена влезе в една къщичка за малки деца и вътре някакво дете я одраскало по носа. Още го помни и вика - "Каката!!!" и сочи носа си.
Когато ходеше на ясла, два пъти ми се е отдавала възможност да я видя отстрани, какво прави... Първият път, в добро настроение, си буташе една количка с бебе вътре, а срещу нея едно момченце буташе своята. В пълно мълчание Mr. Green. Това им беше играта.
Вторият път като отидох, бяха ги извели навън, тя седеше на беседката до лелите и гледаше децата.
Къде ти на 2 години да си играят... Те са още диви зверчета направо Mr. Green. Нямат нужда дори от другаруване Peace.

# 9
  • Мнения: 3 164
и аз мисля, че прибързано си правиш изводи и се притесняваш.моето хлапе(малкото) е на 2г4м но с никой не си играе целенасочено(освен с батко си по-точно ходи след него), дори аз го поощрявам да си играе с някое дете, но той не ще, но не усещам защото го е страх, а защото е темерут Sunglasses.спомням си, че батко му имаше някакъв тпериод, когато ми седеше до полата, но той е силно привързан към мен и до днес.

# 10
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Там е работата, че моят човек не е темерутче, в смисъл, много се кефи на големи хора и се закача и се заиграва, но от дребните го е шубе. И аз дори не говоря за заиграване, а за откровено странене от децата. Просто не се бута в тях и туй то. Когато отидем някъде в някой детски клуб другите малчовци се въргалят, търкалят, бутат, катерят се по разните му там неща. Моят човек седи встрани, гледа и ако съм наблизо и аз може и да се пробва на някоя от атракциите евентуално. Иначе не е интровертен, закача се с големите, усмихнато дете е... но все ми се струва, че от себеподобните го е шубе.

# 11
  • Мнения: 2 751
Здравей!
Калоян беше така до скоро. Не че го беше страх, просто ги избягваше и не играеше с тях.
Не че сега играе, играе само с познати деца, другите ги бие, т.е. им посяга при първоначална среща  Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт