Ужасен навик..

Баба ми е разказвала как са я отучилу да си смуче пръстите - натрили са и ръцете с люта чушка. Това би било малко екстремно за толкова малко дете, но може би чесън или лук биха свършили работа в случая.

Вече го обмисляхме този вариант, но ме е страх да не си натърка очите и ще стане лошо..... По-скоро се чудя за нещо горчиво, знам ли..

Натопете му ръчички в чай от пелин. Може и да помогне, има и горчиви лакове, но не знан дали са подходящи за кожа.

Има горчив лак за нокти на Мавала - става и за отучване при хора, които си гризат кожичките на ноктите. Мисля, че може да помогне и в случая.

Аз имам такъв лак, бях купувала за ноктите, че и тях гризе, но не знам дали става да го мажа по кожата...

При отбиване на бебе от кърмене съм се мазала с Даум екзол две седмици по 1-2 пъти на ден. Това е против гризане на нокти. Остава много тънък слой на кожата. Не боли, не пари, не щипе, не изсушава. За кожата ми няма последствия.
Обаче май трябва и да говорите и да обяснявате. Още преди да започнете с мазането, говорете, че като ближе там, ще стане люто и горчиво, а после може да започне да боли и че няма вече да става за близане, а ръчичката иска да си играе с играчки. Така около седмица-две по няколко пъти на ден обяснения, но със спокоен тон. И после обяснявайте, че ако спре, как всичко ще е много хубаво, детенцето ще е здраво, ръчичката ще ограе с любимата играчка, езичето ще помга на зъбките да дъвчат и на устата да говори. А, ако иска да оближе дланта си, вместо това да дойде да ви цунка и измислете според детето други добри последици и с какво може да замести тази необходимост. Като мине това време, мажете докато спи и после чакайте да оближе. Като видите реакцията, започвате да възклицавате, как ръчичката му е започнала да горчи и може да го заболи, ако продължи. Позволете пак да опита. Дори го накарайте да оближе пак. После веднага предлагате алтернативното действие - гушкане, целувка, нещо, което прецените. Ако спре, поддържайте намазано десетина дни, за да не рецидивира.
Моят син много дълго време пипаше върхът на горната си устна, особено когато е притеснен или тъжен. Колкото и да говорех, или мълчаливо да махах ръката му, не спря. В крайна сметка, спрях да обръщам внимание, а навикът мина от самосебе си. Та, другият вариант е да чакате.

Здравейте,
аз нямам дете все още, но мога да Ви отговоря от позицията на психолог.
Опитайте се да успокоите детето ви, гушкайте го повече, радвайте му се, след време този навик ще отмине.
Не се вглеждайте и концентрирайте в него.
За момента може това да му носи временно успокоение, както е при децата - смученето на палец. При някои това остава навик много след това и това им е начин за самоуспокоение.
Други деца при стрес и при травматични преживявания започват да се люлеят в ембрионална поза.
Всяко дете си търси как да се пребори със себе си и със своите вътрешни преживявания.

Само едната длан ли си ближе! Когато аз бях дете (макар и доста по-голяма от 2г) започнаха проблемите ми със сухата кожа, тогава все още само на дланите. Изсъхваше ми кожата и имах неприятно чувство. Открих, че при наплюнчване се чувствам по-добре и го правех често. На по-късен етап открих кремовете за ръце и се отказах от плюнченето.