Естествено, изневери ми. Банално, много банално. С жената на най-добрия си приятел. Казаха ми го още декември, но не исках да повярвам. И се оставих лесно да ме убеди, че съм луда, че изобщо съм си го помислила. И двамата ми се смяха и ме изкараха луда. После ме накара да и се извиня, аз отидох у тях, мъжа и също беше там и като и се извиних той също се разсмя и ми каза, че съм луда да предполагам нещо такова. И се размина.
Но вчера ... Сякаш някой ме караше. Не постъпих честно, наистина. Направих си ай си кю с мъжки профил и я заприказвах. Всъщност я заприказвах още миналата седмица, но вчера научих същественото. Как мъжа и не я считал за човек... Как и изневерява (това е вярно наистина) и как тя му отмъстила като правила секс с най-добрия му приятел. Знам какво си мислете, това е чат, може да ме излъже, но ми каза интимни неща за него, които няма как да ги знае без да е правила секс с него. Било само веднъж, не и харесало и затова повече не го повторили. Но той имал чувства към нея и продължавал да и се възхищава и да я желае. Всичко това станало миналия август - а аз родих септември Те са се подигравали под носа ми и са правили секс когато съм била бременна в деветия месец. Той - любимият ми, този, когото не само обожавам , а дори и обожествявам и тя - приятелката му от детинство, жената на приятеля му от детинство - израснали са заедно, познават се от 25 години.
Не спирам да плача. Него го няма, ще се върне в сряда. И не знам какво да направя. Искам да отмъстя, най-вече на нея. Знам че той не я харесва. Не знам, може би искам да го оправдая, защото все още го обичам, а нея не мога да я понасям отдавна. Но искам да си отмъстя. Лошото е, че тя е бременна, но пък тя помисли ли за мен, когато бях бременна? Май не ме интересува. Минават ми няколко варианта. В първия момент исках да изпратя всичко на мъжа и... Но ще разберат сигурно че съм аз. Сега като нещата се пооталожват се чудя дали да не поизчакам, да се правя, че не знам нищо, да се сприятеля с нея и тогава да изпратя чата на мъжа и. Знам , че е подло, срам ме е от това, което мисля, но не искам да ми се подиграват. А ако мъжа и научи съм сигурна, че и моя мъж ще си получи заслуженото.
Моля ви, помогнете ми. Приемам и подли съвете - толкова съм бясна, че няма да се спра пред нищо в момента. Може би е добре, че мъжа ми го няма. Не знам...
Но наистина не искам да оставя нещата така.