момичета,страхотни сте!благодаря ви!

  • 2 986
  • 46
  •   1
Отговори
от 2 дни прекарвам всяка свободна минута пред компютъра.изчетох почти всички теми във форума.плаках,смях се,възхищавах се от силата и смелостта на повечето от вас.и днес,най-неочаквано се събудих с мисълта, че и ден не мога да живея повече в агонията,която продължава вече 2 години.сега,накратко ще ви разкажа и моята история.на 29 год.съм,женена от 6,с прекрасна 5-годишна дъщеря.със съпруга ми сме разделени повече от 2 год.разделихме се уж временно, но на господина му хареса ергенския живот и така вече две години.през тези две години той имаше всичко,което има един женен мъж-виждаше детето си,когато иска,виждаше и мен,правехме секс,когато пожелае,с две думи-само не живеехме заедно.всички негативи оставаха в мен-аз ходех на работа,аз се грижех за детето,аз правех компромиси с едничката мисъл,че рано или късно ще се съберем.мъжът ми си гледаше живота,приятелите си,нямаше никаква отговорност за нищо.непрекъснато ме лъжеше,че ме обича,че ще се съберем след месец-два.а аз,глупачката,в стремежа си да спася семействотоси,му вярвах.месеците си минаваха и нищо не се променяше.толкова болка и лъжи изтърпях,толкова компромиси със себе си направих,че загубих уважение към самата себе си.капчица гордост не ми остана вече,но правих всичко в името на детето си.опитах и с добро,и с лошо,но нищо не постигнах.той си гледа живота,а аз си разбих нервите.днес осъзнах,че всичко е безвъзвратно изгубено,че всички жертви,компромиси и надежди са били напразни.благодарение на това,което прочетох тук,събрах сили да кажа край.проумях,че той през цялото време си играе с мен,защото знае,че го обичам,въпреки,че е най-неподходящия човек за мен.пуснах му смс,в който му писах да забрави за нас и да продължи живота си с приятелите,с колегите си-с всички,които са по-важни от нас.сега се чувствам много зле,имам чувството,че най-прекрасните години от живота ми са отишли напразно.незнам как ще живея без надежда,но се надявам,че ще се оправя,както повечето от вас.благодаря ви,че ми дадохте сила да направя това,което трябваше да направя отдавна.съжалявам само,че не открих този форум по-рано.още веднъж,мили мами-благодаря ви!

# 1
  • Мнения: 2 863
Здравей,
Това, че сме помогнали е хубаво:)
Това, че си решила са приключиш отношенията с бившия на практика съпруг чрез смс  не е толкова хубаво. Имаш дъщеря, която вероятно ще иска да го вижда, на теб ще ти се налага да поддържаш отношения с него, защото е баща на детето ти и този факт няма как да го промениш. Мисля, че повлияна от изписаното във форума си избързала не с решението, а с приложението и начина. Иначе, да, както го описваш изглежда отдавна загубена кауза, да може да си била наивна и да си се доверявала- но не на него, а на собствените си илюзии за него и отношенията ви.
Не зная какво значи да живееш без надежда, да концентрираш всичките си надежди в един човек ми се струва крайно неразумно и погрешно, а още по-малко, ако човекът е мъж:))
Надеждата и вярата  са ти нужни на теб самата, за да бъдеш добра майка за дъщеря си  и да й показваш пътя, ако не искаш един ден дъщеря ти да направи същите грешки.
Уважавай се, но не изпадай в крайности, изисквай отношението, което смяташ,че заслужаваш, но и помни, че никой на никого за нищо не е длъжен- дори децата ни на нас.
  bouquet


п.с инетерсно ми е как е реагирал съпругът ти на тази вест????

Последна редакция: сб, 17 юни 2006, 16:41 от Jaly1

# 2
как реагира ли?-абсолютно никак,вече 3 часа,откакто изпратих смс-а.той живее с чувството,че каквото и да направи,аз съм му в кърпа вързана,защото го обичам.да,наистина го обичам,но вече нямам сили да се боря за загубени каузи.ако бях приела края преди 2 год.,досега вече щях да съм го преживяла, а сега незнам какво ме чака.трудно е да се сбогуваш с илюзиите си,аз май нямам друго,освен тях засега.казваш,че трябва да се уважавам-след всички компромиси и жертви,които направих,ми е много трудно да се уважавам.чувствам се като последната глупачка,защото живях толкова време в заблуда.всъщност,аз през цялото време съм знаела,че всичко е свършено,но просто съзнанието ми отказва да го приеме.

# 3
  • Мнения: 2 863
Ще ти бъде много по -лесно да преживееш случилото се, ако приемеш, че едни неща ни се случват, за да можем да научим други. Трябвало е да извървиш този път, удивително е колко сложен и труден можем сами да си напарвим  живота. Няма също така да ти се случва АБСОЛюТНО НИщО по-различно от досега( може би ще ти лиспва секс известно време, ако наистина успееш да бъдеш последователна спрямо себе си), всичко друго ще и си е същото- ти се грижиш, ти отговаряш за всичко.
От друга страна може и да ти се случат АБОЛюТНО РАЗЛИчНИ неща, защото ще си свободна физически и емоционално( може би не веднага, но след време), ще можеш да порастнеш и да видиш колко много си научила, да се харесаш каквато си, без да се навеждаш заради поредната нечия прищявка и най- накрая може след време да имаш връзка, в която да не ти се налага да си сгъната на 4, при това в името на незнайно какво.
Без да съм врачка, ще ти кажа какво те заплашва сега:
*да изпаднеш в истерия, след като минат опрделени часове, а ТОЙ  не реагира;
*да го потърсиш, за да му искаш сметка и да го направиш още по-унизително за себе си;
*да използваш случая, за да го накараш да се чувства виновен (а това  е нещо, което той не може)
*и най-накрая- да се окажеш в поредния компромис към него  "понеже го обичам"... последното  е най-голямата заблуда, на която съм виждала хората да стават жертва, аз самата - два пъти досега:))
 Този филм го няма, освен в Холивуд, а там и без друго всичко е лъжовно:)) Няма какво да обичаш в човек, който те унижава, който живее единствено и само спрямо собствените си нужди и желания, газейки върху твоите(но тъй като ти си била съгласна на това, тука е мястото на онази поговорка за лудия и баницата)...
Но определно можеш да обичаш позицията си на жертва, да търсиш нови и нови мазохистични начини да се наказваш (не бих могла да предполагам за какво....) и да се страхуваш истински от шанса да бъдеш отново самостоятелен и заслужаващ уважение човек.

Ох, много съм многословна днес.... а, и дали не може да слагаш главни букви в началото на изреченията, просто така трудно се  чете...

# 4
Права си за повечето неща.Няма да изпадам в истерия,защото знам с какъв тиквеник си имам работа и изобщо не очаквам да реагира.Според мен той отдавна ни е прежалил и ако реагира,то ще е след известно време.Няма да го търся,защото доста ми дойдоха униженията,а да се почувства виновен ТОЙ-това да го видя не го вярвам.Благодаря за отзивчивостта!

# 5
  • Мнения: 215
Права си за повечето неща.Няма да изпадам в истерия,защото знам с какъв тиквеник си имам работа и изобщо не очаквам да реагира.Според мен той отдавна ни е прежалил и ако реагира,то ще е след известно време.Няма да го търся,защото доста ми дойдоха униженията,а да се почувства виновен ТОЙ-това да го видя не го вярвам.Благодаря за отзивчивостта!

  bouquet Мисля, че си взела правилното решение този път...дано успееш да се справиш с трудностите и да вървиш напред. Не е необходимо да правиш повече компромиси, не си струват цената, а и животът е твърде кратък , за да си го усложняваме сами. Кураж!!!   bouquet

# 6
  • Мнения: 843
  Аз пък се хванах за  това, че най- хубавите ти години са минали..  Бога  ми ,та ти си на 29!!  Ако щеш ми вярвай.. но хубавите ти години ТИ ПРЕДСТОЯТ. И от теб зависи да е така.
 Казвам го защото  съм разведена с първия си мъж преди 15 години и  да речем, след това една постоянна връзка от 10 г.   Но, реално си гледах детето сама + родители.
         Е, мога да кажа че най хубавите ми години започнаха, когато бях на 37, намерих мъжът до себе си./ дано не ти изглеждам допотопна,    не съм:-)
 Утре ставам на 40  и не зная на кое дърво да чукна,  и колко шепнешком да го кажа Ужасно щастлива съм извинявай за лиричното отклонение.
  Чета те,  започваш да се отърсваш полека- лека.... но , няма да е лесно. Любовта си е любов.. Илюзорният свят, който сами си създаваме, репликите на "любимият" които сами  дописваме в съзнанието си. / И те звучат  и прекрасно и на място, верноо /   И целия свят, вътре в сърцето ни, така, както ни се иска да е. ЕЕЕЕЕЕЕ,  трудно се преборва  човек точно с това.  Някои го наричат простичко  - навик и привързаност, самота или страх от нея.
       Ще се оправиш, но пиши тук, споделяй.  Дори и глупости,  разтоварвай, това, което ти тежи.  
 Ама го махни  от главата си  милия, бее,  Нека си контактува с детенце,  пък и със теб.   ТИ  , обаче си хвани пътят ТВОЯТ.  Започни диета, курс за език, иди на фризьор..направи нещо, което си искала, но досега не си могла, каквото и да е. Купи си дрешка с мерак , а не с пари.  ако ще и най -евтиното... погледай изгрева.. погледай залеза с приятелка../ Не е необходимо море..., де/
   зпласнах се.  пиши, моля.  Тук сме! / Въпреки , че аз рядко взимам отношение..    щото сега сме трима,  но ми мина през главата/
  айде ГУУУШ!! Hug и спри да си гледаш ГСМ-тоооо.  Ако ще...

Последна редакция: сб, 17 юни 2006, 23:54 от Найка

# 7
  • София
  • Мнения: 6 999
...сега се чувствам много зле,имам чувството,че най-прекрасните години от живота ми са отишли напразно.незнам как ще живея без надежда,но се надявам,че ще се оправя,както повечето от вас...

Аз ще приема, че са ти дали добри съвети и ти няма да се върнеш назад в позиция изчакваща решението на мъжа ти...

Чувствай се зле, но погледни и от добрата страна: Тези 2 години са те подготвяли за раздялата, защото си свикнала да живееш без него и да се оправяш сама. Какво ще бъде сега по-различното ли? - Това, че няма да дължиш на мъжа си нищо. Ще можеш да търсиш щастието си с някой друг.

Не са минали най-хубавите ти години - те сега ти предстоят. Само на 29 си, детето ти е вече голямо, свободна си да се наслаждаваш на живота... Аууууууу как ти завиждам - аз съм на цели 31, а детето ми е само на 2. Дори и да не искам - тя е винаги на първо място. Ако беше на 6 сега щях да съм на страхотен любовен уйкенд на Сл. бряг... Това е само 4 месеца след раздялата ми. Следвай примера ми и се радвай, че си и по-млада и с по-разумно дете  Laughing

Доставяй си удоволствия и мисли за себе си сега.

# 8
  • Мнения: X
Какво ще се промени? Проблемът е в главата й. Досега са били НИЕ, а отсега тя е разбрала, че тя е САМА, а той е ТОЙ.
Практически животът ти може би няма да се промени. Но в главата ти - да - всичко ще е друго.
Надеждата - казват - умирала последна.
Изгубени години. Има. Много. Дали ще се поучим от тях. Надали. Най-доброто, което можеш да извлечеш като поука - е да не се доверяваш на никого. Не се ли доверяваш на никого - ще ти е изписано на лицето - и така никой няма да се доверява на тебе. Танто за кукуриго. Летвата освен това можеш да вдигнеш толкова високо, че да не може да бъде прескочена.
Че ще го махнеш този, ще го махнеш. Дължиш го на себе си.
Относно това дали ще имаш мъж в живота си или не - зависи от много неща. И както винаги съм казвала - от късмета. Някой заживяват с друг след 1 година, други никога. Не мисля, че трябва да живеем с нито едната от двете крайни мисли.
Има жени, които си остават сами, и това е истината. Да - рискуваш да си от тях. Но другия вариант май е още по-зле. Да си отровиш живота.

# 9
  • Мнения: 843
Какво ще се промени? Проблемът е в главата й. Досега са били НИЕ, а отсега тя е разбрала, че тя е САМА, а той е ТОЙ.
Практически животът ти може би няма да се промени. Но в главата ти - да - всичко ще е друго.
Надеждата - казват - умирала последна.
Изгубени години. Има. Много. Дали ще се поучим от тях. Надали. Най-доброто, което можеш да извлечеш като поука - е да не се доверяваш на никого. Не се ли доверяваш на никого - ще ти е изписано на лицето - и така никой няма да се доверява на тебе. Танто за кукуриго. Летвата освен това можеш да вдигнеш толкова високо, че да не може да бъде прескочена.
Че ще го махнеш този, ще го махнеш. Дължиш го на себе си.
Относно това дали ще имаш мъж в живота си или не - зависи от много неща. И както винаги съм казвала - от късмета. Някой заживяват с друг след 1 година, други никога. Не мисля, че трябва да живеем с нито едната от двете крайни мисли.
Има жени, които си остават сами, и това е истината. Да - рискуваш да си от тях. Но другия вариант май е още по-зле. Да си отровиш живота.
Много ооффф от темата
  Каси,  миличка, чета ти  титлата.. що не ти се пей бееее Simple Smile усмихни се.. Толкова си позитивно човече!!
 Иваче за горният постинг Приемам почти изцяло.   .. Само едно ще кажа.  Не намразвайте мъжете/ и човечеството/ по принцип.  Те са  3-4 милиарда, а ви е наранил само един-двама .  Ама ви е страх да си кажете , че още имате тръпка .Е, ТЕ  з а това боли. !!!!
 Написах и по- горе..  Нужно е време и сигурност.Лична сигурност. Ние сме животни.. и подсъзнателно трябва да решим детенцето КАК ще го гледаме. Ангажираността на мъжкият  е МОСТът към  теб, вас.  Но, важното е да я има  , заради детето. И това не са чувства.
Може и да са. Но, колкото по- далече бягате от тях, толкова повече, някой оценя ПРОМЯНАТА!

  и само да вметна  .. не познавам жена, на  23-38, която да е сама./ по описаните случаи/ По собсвено желание - да.
  Ама ИНАЧЕ - хайдееее,   не става така. Има и святсни хора.   Който ,не  е намразил противния/ хаааа/ пол, намират се.  И стискам палци    да го намери. АЗ УСПЯХ., за сега, понеже съм умерен оптимист. /
Колко ми е трудно да го афиширам,  а съм изяла доста повече торби сол/л.. на/ от вас.
 Пък и сам да си. Поне решението  това е твое. Донакъде... защото винаги ще те срещне любов.. Simple Smile)По най - невероятните начини, и по най- невероятното време..  и тряяяс.
 дай боже всекиму.

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Първо - не мисля, че годините са изгубени - живяла си не толкова зле, щом си исзкарала толкова години!!!!!!!!
Няма загуба, когато има придобити знания, опити и други неща!
Дали ще превърнеш дадено нещо в загуба или печалба - зависи лично от теб - как ще го гледа и как ще го възприемаш.
Желая ти да видиш хубавото в лошото, да откриеш печалбата в загубата и да бъдеш щаслива в трудните моменти!

# 11
  • Мнения: 2 327
Дано да успееш да си удържиш на решениет, че те тия раздели по СМС... Не станат ли нещата лице в лице...
Иначе не се тръшкай толкова - предстоят ти много и хубави години. Както са казали някои детето ти е голямо, имаш по-голяма свобода.
Трудно се забравя любовта към някого, но веднъж като вземеш решение - има начин.

# 12
Благодаря ви за чудесните съвети и отзивчивостта.Стана ми значително по-леко,след като прочетох отговорите ви.Чудесно е да знаеш,че можеш да излееш чувствата си пред съвсем непознати хора и да знаеш,че те взимат присърце проблемите ти и се стремят да ти помогнат /и успяват /.Между другото,историята има развитие.В събота любимия ми съпруг дойде у нас,"притеснен,че може да ни загуби".Започна да ме убеждава колко много ме обича и как не си представя живота без мен.Поговорихме,но лошото е,че дори и да е искрен,аз вече не вярвам.Незнам как ще се развият нещата,но повече компромиси със себе си няма да правя.Обичам го,но е крайно време да заобичам повече себе си.Вече знам какво заслужавам и няма да се задоволя с нещо по-малко.Още веднъж -БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!

# 13
  • София
  • Мнения: 6 999
Обичам го,но е крайно време да заобичам повече себе си.

Страхотно!!! Ето това е най-вярната посока на мислене.   bouquet

# 14
  • София
  • Мнения: 4 493
 Hug БЪДИ СИЛНА!!!
Не му позволявай емоционално да те изнудва !!!
УСПЕХ !!!

Общи условия

Активация на акаунт