За самоубийството....

Повечето хора, с които съм обсъждала темата твърдят, че за да посегнеш на себе си трябва да си ИЗКЛЮЧИТЕЛНО силен човек. Личното ми становище е, че подобна (фатална и единствена) крачка не би направил човек, който притежава гореспоменатата сила. Ще ми се да вярвам, че силните характери винаги биха намерили решение - дали задоволяващо или не толкова е според ситуацията, по-важното е, че такова ИМА! По-скоро отчаяните, обезверени и брутално наранявани хора прибягват до подобни мисли, за съжаление често и действия.
Какво всъщност трябва да ти се случи за да посегнеш на живота си?

До сега и през ум не ми е минавало да се самоубивам. Даже не съм размишлявала по подобни въпроси,но не мисля че това решава проблемите.

Достатъчно е да преживееш любовна мъка, болест на близък, изнасилване, няколко обира и всичко това съчетано с допълнителни фобии, и си готова за въжето.

Мога да отговоря на въпроса ти единствено и само от своя гледна точка! Какво би ме накарало ли?! НИЩО! Но хората,психиката и съдбите им са различни..Имам, по-точно имах една приятелка, с която вече не контактувам, тя ходеше се едно момче от 4 години,бяхме у тях...живеят в къща на третия етаж...сдърпаха се нещо с него, той и каза че късат и си тръгна, докато асимилирам какво става тя крещеше името му и ретеше през терасата. Жива си остана...по чудо, сега има един огромен грозен белег на бедрото си и пирон вътре и което може би е по-странното...омъжена е за въпросния мъж, дори си имат дете....Така че, хора всякакви, явно и причини да посегнеш на живота си-СЪЩО

През последната година много съм разсъждавала в/у този въпрос.Моя колежка ГО направи.Беше абсолютен шок за всички нас.
До ден днешен нямам обяснение за това как една жена на 61 г.,омъжена с две пораснали момчета,успели в кариерата си ,живеещи и работещи в чужбина намери този път за себе си.

Преди доста години съпругът на моя приятелка се обеси. За мен това е най-глупавата постъпка, която човек може да направи. КАКВИТО и да са мотивите. До сега винаги съм мислила,че такова нещо никога не бих направила. Но знам ли, по-добре да не казвам голяма дума,никой от нищо не е застрахован. Но аз съм достатъчно страхлива за това. Но неотдавна една жена се самоуби като скочи от висока сграда. Преди известно време синът и загина така- паднал е с делтапланер или нещо подобно. Може би жената е искала да преживее същото наказание, което е преживяло детето и. Може би се е самонаказала за безсилието да помогне на сина си. Човек не знае как би реагирал в различни ситуации, неочаквани,действащи силно на психиката му.

За мен само слаби хора го правят.
Прекалено е лесно.
Силните са борят - до край!

Лично аз мисля,че за да се решиш на тази стъпка,трябва да си много силен!Не казвам,че това е правилното решение,но не всеки би посмял.
Веднага се сещам един човек ,който си отиде твърде рано от този свят,но през своя кратък живот остави толкова много, колкото други и за 2 живота не биха успяли.
Петя Дубарова    

Смятам, че точно слабите прибягват до такава постъпка, силните биха издържали и търсели начини да избегнат проблемите.
Много харесвам творчеството на Петя Дубарова, но и преди и сега не виждам нищо силно в постъпката й и то заради причините които се посочваха(то е ясно, че винаги има неща които си знаят само тези които постъпват по този начин, но...)

 

Преди една година брата на моя приятел се самоуби.Изпадна в депресия с която така и не можа да се пребори.А може би и сам не желаеше.Все пак потърси помощта на специалист,но по неговите думи доста късно...за всичко.Той просто не желаеше чужда помощ.И затъваше все повече..нищо не е могло да се направи,поне в това и той и психоложката бяха на едно мнение...Той казваше,че не може повече,това единствено би го облекчило,терзаеше се непрекъснато,депресията го съсипваше.Мисля,че действително се отърва,намери покой.Мир на праха му..
Но защо избра този начин,защо вкъщи,макар и на затворена врата..може би наистина много му е тежало,искал е по-бързо да се отърве...
Случи се пред приятеля ми,пред съпругата и дъщеря му.Не го пожелавам на никого!Не мога да ви опиша какво преживяха тези хора,и цял живот ще преживяват.Приятеля ми изпадна в депресия,не беше на себе си,в този период бяхме се разделили за около три месеца.Обади ми се в работата..много неща ми се губят тогава...И двамата имахме други връзки,но аз се върнах за да бъда до него-чувствах се длъжна!В последствие приключихме връзките си,и отново заживяхме заедно.И до ден днешен не спира да ми повтаря,че ако АЗ не съм била до него,не би могъл да се справи.Все още е на лекарства,естествено под лекарско наблюдение.Майка му така и не разбра за лечението което провежда.Вече повече от година ги пие,но при такъв стрес и шок това е нормално,и тези лекарства се спират много постепенно и внимателно,в противен случай всички последствия от преживяната травма биха се върнали с пълна сила.
Никога няма да разбера един човек,решил сам да приключи с живота си. Може би изпитва огромна тежест,губи представа за реалността,отказва помощ от най-близките си.Но това не е лудост някаква,често това крайно решение е взето поради дълбока депресия,когато човек смята че това е единствения изход за мъките му.Тогава последното нещо за което си мисли,е близките му.Той просто трябва да приключи с всичко тук и сега!
Много ми е мъчно...

И аз много харесвам стиховете на Петя Дубарова. Но не мисля че самоубийството й е проява на сила. По-скоро е болезнено силна чувствителност.
И според мен повечето самоубиийци са такива - твърде чувствителни, които не могат да се справят с проблемите в живота си. Макар че има и други случаи.
И аз съм на мнение че човек трябва да се бори до последно. Самоубийство приемам само под формата на евтаназия при сериозна болест, която е нелечима и много болезнена примерно.

Тук може много да се спори... Дали "силните" не се "борят" само защото ги е страх да се самоубият?
И хич не ми се вижда лесно да посегнеш на живота си. Аз например не бих имала тази смелост; и ми остава само да се боря...
Не ги разбирам самоубийците. Нямам тяхната психика

Самоубийството явно е изход и облекчение за онези хора, които не могат да се справят със съкрушаваща болка /емоционална или физическа/, или изпаднали в екзистенциална криза, или взимащи такова решение пред някакъв ужасяващ страх...

Предполагам, че често това са твърде раними и чувствителни натури...

Но понякога може би са и силни хора, внезапно изправени пред грозно нещастие, които рухват за кратко време...

Или склонни към депресии и вечно търсещи смисъла на Живота, красотата в съществуването, възвишеното...и неоткриващи го, силно разочаровани и депресирани може би посягат към живота си...И може би това са самоубийците - тийнейджъри...

Не бих определила самоубийството като проява на сила...а по-скоро като загуба на смисъла да се бориш пред перспективата да живееш в огромна болка/разочарование....