Говоря си аз с една приятелка на тази тема-за страховете.Всеки изпитва някакви страхове.Поводът беше,че нея я е страх от херметическата тенджера,да не избухне и да я обезобрази.Та от дума на дума се замислихме кой от какво го е страх.И аз установих,че не ме е страх от нищо(в смисъл от тенджери,бойлери,насекоми и разни животинки).Единственото чувство на страх,което може би изпитвам(и то даже не е точно страх),а мислене и чудене е какво ще стане,като умреме.Сигурно и вие сте се питали.Ясно,че няма от какво да се страхуваме-то си е реда на нещата-всеки умира някой ден.Мисълта ми е мислили ли сте си,как така няма да ви има?Всичко това,което сте,тяло,дух(може би) 
в даден момент няма да съществува.Аз определено,като се замисля и ми става едно такова тъпо и гадно.То е неизбежно-не ме е страх да умра или как ще умра,а ми е странно как тове,което съм вече няма да е на тая земя. Незнам дали ме разбрахте какво ми е чудно-ако искате споделете и своите мисли в тази насока.И моля без изцепки в стил:"Ами кво му се чудиш-то е ясно,че ще се мре един ден".Знам го това и ми е ясно.Интересува ме дали и вас ви спохождат такива мисли.Благодаря.
в даден момент няма да съществува.Аз определено,като се замисля и ми става едно такова тъпо и гадно.То е неизбежно-не ме е страх да умра или как ще умра,а ми е странно как тове,което съм вече няма да е на тая земя. Незнам дали ме разбрахте какво ми е чудно-ако искате споделете и своите мисли в тази насока.И моля без изцепки в стил:"Ами кво му се чудиш-то е ясно,че ще се мре един ден".Знам го това и ми е ясно.Интересува ме дали и вас ви спохождат такива мисли.Благодаря. 
