След раждането - кога се върнахте на работа и защо?

  • 8 335
  • 139
  •   1
Отговори

Анкета

След раждането - кога се върнахте на работа и защо?

Опции:

  • Мнения: 9 196
Моля, споделете, кога се върнахте на работа, върнахте ли се изобщо и по какви причини.

# 1
  • Наблизо
  • Мнения: 5 968
На мен лично ще ми се наложи след 6 месеца.
Но темата е интересна Grinning

# 2
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
След първото раждане - две години след това, след второто - една година, по финансови причини. Не знам кой отговор да посоча.

# 3
  • Мнения: 9 196
След първото раждане - две години след това, след второто - една година, по финансови причини. Не знам кой отговор да посоча.

Това, което е по-актуално, спрямо сегашната обстановка, в случая - второто.

# 4
  • Мнения: X
Пуснах дъщеря ми на ясла, когато беше на 18месеца, а аз излязох в платен отпуск. Бях последна година студентка, имах практика и всеки ден трябваше да съм в училището. Отпуска ми беше 3 месеца, след които се върнах на работа. Вече шест месеца работя.

# 5
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Няма как да отговоря. С дъщеря ми след 2 г, след сина ми след 1 г.

Тогава си обичах работата и с удоволствие ходех.

# 6
  • Мнения: 7 172
Върнах се на работа, когато дъщеря ми навърши 1 година. Защо ли? Ами много си обичах работата, а и заради други неща, най- общо да ги нарека кариерно развитие. Връщайки се на работа се почувствах истински жива!

# 7
  • Мнения: 18 332
Последната опция Simple Smile))
При нас ситуацията е следната - слезеш ли от влака, след това или го настигаш, или чакаш друг - примерно пътнически. Ако си слязъл от експрес е кофти, понеже се догонва по-трудно.

# 8
  • Мнения: 9 196
Планирам да го настигна аз влака, но ще видим. Ако не стане - ще чакам друг, какво да се прави.

# 9
  • Мнения: 18 503
След половин година ще се върна искам или не. Ще се върна,защото трябва а не че умирам от желание. Още се колебая дали да не напусна,че два часа на ден ще ми отиват в  път и нещо не ми излиза сметката.
Ако имаше начин щях да си остана и 3 година,но няма как.
Никак не ми си връща,ама никак . Но туй е защото моето е просто работа*а не призвание. 😊
Много ще ми е трудно да се адаптирам.
В моменто карам 2 годино майчинство. Въпроса за връщане след първато въобщи не е стоял. Трябва да ми е много наложително,не бих оставила толкова малко дете. Тук изрично подчертавам,че не съдя никого.Всеки си знае.  Моите виждания са такива. Едно дете трябва са е при майка си до 2 година поне.
Не ми липсва офиса нито социалните контакти. Признавам,обаче че леко изпушвам от еднаквото ежедневие.

# 10
  • Мнения: X
Естеството на работата ми е такова, че ми позволява да работя от вкъщи и реално почти не съм спирала. След втория месец когато започнахме да спим повече нощем започнах (по - скоро продължих) да работя от вкъщи. Така близо 3 години. Получаваше ми се близо половин работен ден (3 - 4 часа). На 2год. и 11 месеца детето тръгна ДГ и започнах отново да работя на пълен работен ден, пак от вкъщи, скоро ще се върна и в офиса, но в моя случай няма значение къде се намирам.

Защо?
Първо си обичам много работата.
Второ защото не можех да си позволя да спра да работя, не по финансови причини, а защото ако бях зарязала това, което правя много трудно, почти невъзможно щях да продължа да се занимавам с него след 2 - 3 години пауза.
Трето защото това ми беше начин да се разсейвам от еднообразието и да не лудна насред памперси, ревове, пюрета и т.н.
И четвърто - защото си докарвах по някой лев над майчинството...

НО ако не работех точно това, а нещо друго и се налагаше да се върна на работа не бих си оставила детето преди 2 годишна възраст, освен ако не съм самотна майка и не сме на ръба на мизерията без моята заплата.

# 11
  • София
  • Мнения: 12 374
Останах вкъщи 3 години, но третата работех от нас, макар и не всеки ден. Не знам това в коя графа точно ме вкарва.

По-интересното при мен е, че преди да родя, бях се насочила твърдо към академична кариера, докторантура, имах идеи в конкретна сфера на интерес (постколониализъм), обвързана здраво с магистратурата ми. Е, след това загубих пълен интерес към бг академиката и се преориентирах. Към днешна дата смятам, че е второто най-умно решение в живота ми.

# 12
  • Мнения: 18 503
Таисне знам в каква сфера си,но като чувач познати какво е положението в бг научните среди и аз смятам, че решението ти е разумно. Аз от известно време обчислям докторантура,но мен други неща ме спират.

# 13
  • Мнения: 1 985
Върнах се дребната като стана на 1 година и 8 месеца. Причината беше, че ми предложиха нова, по- добра работа, с много по- добри финансови условия. Прецених, че трябва да се възползвам от шанса. Щерка ми остана вкъщи с детегледачка. Доволна съм от решението си, лично за мен твърде дългото откъсване от работата не е ок.

# 14
  • Мнения: 2 023
Не съм се връщала, а започнах нова работа, когато дъщеря ми беше на 2г и половина.

Общи условия

Активация на акаунт