За раждането секцио

Родих секцио в 34 г.с.  и 5 дни.  Бебетата ми бяха обърнати с главичките надолу, т.е. бяха в поза за нормално раждане.  Операцията ми не беше насрочена - след лежане месец и половина за задържане и въпреки системите, продължавах да получавам разкритие и на последния преглед се оказа, че водите ми са намалели и разкритието се е увеличило и с една дума - искам - неискам - раждането предстои. Лекарите решиха да бъде секцио, страхувайки се да не се обърне 2рото бебе след като първото излезе или някое от тях да се заклещи нещо и да трябва да го дърпат, което ще ги травмира допълнително, а и без това са малки и крехки. Другото, което ми казаха, е че с двете бебета матката се преразтягала и не можела добре да контрахира и да подпомага бебетата по пътя им навън.
Всичко това започна да ми звучи като бла-бла след като прочетох за нормалните и безпроблемни раждания на близнашки майки във форума.
А иначе - не съм раждала нормално, за да мога да направя някакво сравнение, но се чувствах много по-добре отколкото очаквах след операцията, верно - болеше си, ама операция е все пак. На 24тия час ме изправиха, на 5 ден ми махнаха конците, на 6тия си бях вкъщи. Не съм имала никакви проблеми, даже сега като пиша ми е трудно да се сетя нещо специално. Кърмата ми слезе на петия ден, и с това нямаше проблем. На 16тия ден, когато се взехме едната дъщеря бях съвсем готова да си я обгрижвам, а две седмици по-късно си се грижех и за двете бебета и съвсем бях забравила за секциото.

В 37-мата седмица започнах да раждам-като единият мехур се беше спукал 3 дни преди това, но изтичаше съвсем слабо и то като сменя положението си от легнало в седнало. Бебетата бяха разположени като за нормално раждане, включиха ме на системи 6 часа, но за съжаление разкритие така и не се получи. Обадиха се на завеждащия отделението, за да разреши секцио, обаче той отказа и каза че сутринта на визитация ще решат какво да ме правят. Дори няма да спомена колко много си мразех живота цяла нощ, с контракции през 1-1,5. И на сутринта след поредния преглед отново се оказа че разкритието е 3см. Разрешиха ми секциото. при операцията се оказва че първото дете така е застанало че изглежда че всичко е нормално на видеозон,но главата така е застанала, че не може да бута и да прави разкритие. След операцията много бързо и лесно влезнах в час и както каза Мертзи най-много до две седмици след нея си се грижех съвсем сама за двете бебета(таткото го нямаше почти денонощно).
май не го обясних много добре, ама надявам се да съм ти помогнала.
П.П. ако раждам още веднъж и  е нормално раждане със сигурност ще искам епидурална анестезия - то това другото не е човешко особено за 21 век

Не зная защо лекарката ти е казала, че ще раждаш секцио още толкова рано. Щом няма други медицински показания за това, мисля че близнаците не са основателна причина.
Аз родих нормално. Цялото раждане - за 2 часа и половина. Двете девойки родени като по учебник с разлика 3 минути помежду им.
Мен също ме беше страх от това да не се случи да излезе едното и с второто нещо да се обърка, но нямаше абсолютно никакви проблеми.
Пожелавам на всички бъдещи близнашки майки толкова лесно раждане като моето!

Аз родих секцио, заради положението на шушулките - Киса беше заседнала в таза ми (беше разположена странично с гръб към корема ми, а главата и краката отстрани - т.е. беше напред с лявата ръка и нямаше начин да помръдне - дори последния месец нямаше къде да се движи), а Еса беше седалищно (с крачета върху Крисето, а с главичка опираше в ребрата ми).
В 34-та седмица тръгнаха да излизат и близо 3 дни лекарите се опитваха да отложат раждането, номи изтекоха водите и ме резнаха.
Възстанових се много бързо - девойките бяха 1 седмица в кувиоз, защото смъкнаха рязко на тегло) и през тази седмица  по цял ден се движех (разхождах се в градинката на болницата, ходих да виждам децата и т.н., а движението е изключително важно за бързото възстановяване). Когато ги извадиха от кувиозите, ги взех 24 ч. при мен в стаята до изписването и си ги гледах аз (акушерките само ги миеха и преобличаха), а вкъщи вече нямах никакви проблеми (изписаха ни близо месец след раждането) - вече бях свикнала да се оправям сама, а майка ми си взе отпуска 1 месец, за да ми помага за разходките (тогава живеехме на 8-мия етаж и трябваше да сваляме количката и бебетата). Когато майка ми се върнана работа, сама си ги свалях без проблем.
При мен почти нямаше болка - само първите 1-2 седмици раната ме опъваше и изтръпваше - сравнявах го като усещане със схванат мускул, когато започнеш да го раздвижваш.
Имам преди това едно "нормално" раждане в 6-ти месец и в сравнение с него секциото ми беше "песен", но тук е въпрос на праг на болка и на психика. Аз издържам на болка, но психически секцито ми е далеч по-приемливо.

мило бъдещо майче,родила съм две деца-първото нормално,второто със секцио,което се наложи по време на раждане,защото бях на 36 г. твърдо съм за нормално раждане,ако те е страх от болката,направи си епидорална упойка и пак си роди нормално.много дълго трябва да пиша защо съм против секциото,тъй че приеми просто че това е моя препоръка

Не знам защо всички лекари, при които ходих по време на бременността, ми казваха, че ще раждам секцио. Не е ставало изобщо въпрос за нормално раждане. Още в началото като стана ясно, че ще са еднояйчни, лекарката ми каза - секцио! В края на бременността ми първото бебе беше разположено седалищно, а второто - над него, хем седалищно, хем диагонално, и мисля че едно нормално раждане при мен в такъв случай беше невъзможно.
Иначе при мен секциото мина много добре. Родих в 38г.с., възстанових се бързо. Още в болницата от втория-третия ден бях сама с бебетата в стая и аз се оправях предимно сама с тях, отвреме навреме идваха акушерки да помагат, да сменят памперси и мият дупета. Кърмата ми слезе третия или четвъртия ден и си ги кърмех още в болницата. Изписаха ни на петия ден.
Ако трябва отиди при още един лекар да чуеш какво ще ти каже за раждането.
Както и да родиш, успех ти желая!

Всъщност, не е точно така - при добро разположение на бебетата и нормално протичащо раждане (и правилно водено) няма такива неща.
Братовчедката на мъжа ми роди близнаците си за 6 ч. (от първата контракция до края), като децата са с разлика около 15 мин., а самото раждане е приключило за около 40 мин. Децата бяха 3700 и 3750 г., а тя имаше само 4 или 5 шева. Имала е уговорка да й сложат епидурална, но е нямало нужда - толкова бързо е станало всичко.
Важно е лекарят ти да е добър и да прецени какво да е родоразрешението, за да няма проблеми.
При разнояйчни близнаци, ако вторият мехур е цял - няма проблеми. При еднояйчни (или при двуяйчни, при които и двата мехура са разкъсани) опасността идва от това, че при раждането на първото дете - второто може да се задуши. Затова лекарите препоръчват секцио при многоплодна бременност (особено ако е рискова).

ИЗОБЩО не съм съгласна с това изказване!!!
За пореден път ще го напиша....
Наистина за да се раждат нормално близнаци и двете бебета трябва да бъдат главично разположени. Иначе не е доре, тъй като изгонването на плода, особено на втория близнак трябва да стане максимално бързо....
Родих нормално и НЕ съм преживяла "невероятен стрес". Раждането мина много леко. През по-голямата част от престоя ми в предродилна зала сме си говорили и сме си правили майтап и сме се смяли с акушерката. Това не е стрес, а приятна преживяване. Раждането мина много леко и бързо. Имам 5 външни шева, но епизотомията ми я направиха за да се презастраховат, можеше и без нея да се мине. Иначе нямам никакви други разкъсвания. Самото раждане не беше безкрайно, а мина много бързо. Дори в интервала между раждането на първата и втората (минаха 3 минути) се усмихвах на едната сестра и си приказвахме.
Не е страшно!
Нека някой, който не е минал през това да не дава съвети и да плаши всички останали. Моля ви!!!

Не съм раждала нормално и не мога да направя сравнение, аз родих на 12.06.06 планово секцио в началото на 38седмица момченце и момиченце, защото втория близнак беше разположен напречно. Сложиха ми епидурална упойка , но пак усетих ваденето на бебетата. Няколко часа след раждането ми донесоха бебоците за кърмене,на другата сутрин ме вдигнаха да се разхождам ,донесоха ми бебетата  , а на 14-ти ни изписаха. Операцията ме боли при ставане и имам проблем със задържането на газове. Но като знам , че с бебчетата всичко е наред не ме боли толкова. Сега се преборваме с кърменето и дохранването, че още млякото ми е малко , а някоой хора са много гладни

По време на бременността си ходих на консултации при двама лекари. Едната каза,че няма причина да не родя нормално стига бебетата да се обърнат главично.Другата/при която ми беше секциото/, беше на същото мнение, но в крайна сметка първото бебе си поседна още от 7-мия месец и така и не се завъртя, до края. Това беше и причината да не родя нормално. Имах си желанието и нагласата, но принцесите решиха друго.
Относно самото секцио-възстанових се бързо, след като станах на 24-тия час гледах да се разхождам колкото се може повече. Болката минава за около 3-4 дни или по-точно като ти дадат бебетата при теб нямаш избор, стягаш се и забравяш за себе си.
Пожелавам ти лека бременности безпроблемнно раждане!

Да се включа и аз набързо: при мен беше раждане с всички екстри - първото бебе се роди нормално, а за второто се наложи секцио. От нормалното раждане нямам неприятни спомени, докато не мога да кажа същото за секциото (усеща се достатъчно по време на операцията; освен това, ако не е сложена добре упойката, цяла седмица боли глава... ама зверски). С други думи - секцио само по необходимост,  а никога по собствено желание!
Успех с избора и лека бременност:)

Отидох за секцио,обаче доктора каза че бебетата са се наместили за нормално раждане и ме включи на системи.След 48ч системи и вагинални таблетки бях със сантиметър и половина разкритие и без грам контракции 10 дни преди термина.Е пак отнесох ножа,операцията беше със спинална упойка,трая час и 20мин възтанових се много бързо.Бететата ми ги даоха да ги кърмя веднага след като ме изкараха от операционната,изписаха ни на 3 ден.Никой не влезе в кувиоз.

Веселина
и двата постинга са съвсем точни, няма смисъл да те цетерам дослевно.
Само допълвам, че е възможно пи определени условия нормално раждане даже и ака двата плода не са главично.