пак за въпросите на мъниците

  • 810
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 860
 Не се бях замисляла, но вече ми е време да се подготвям, за да не съм неподготвена в един момент. Получавам от време на време "факсове" и ей това се сетих преди малко:
 
 Една мама, двама татковци, три баби и един дядо... newsm78

 Е гати чудото. Как се обяснява на дете което точно е започнало да разбира и пита? Само, моля ви, не ми казвайте че е рано да го мисля, защото никак не съм добра в моментните обяснения. И не само това, но ми се струва че от първите въпроси ще произлезят още повече и съвсем ще се омотам. #Crazy

# 1
  • Мнения: 2 863
Здравей от мен,

Не е рано да го мислиш, който смята, че едногодишно дете не разбира греши.
Моята политика винаги е била следната- движа се съвсем близо до истината не подменям фактите, само го правя по достъпни за детското съзнание. В момента сме във фазата " Х е татко ти" е " У е баща ти"... най-забележителното е , че дъщеря ми сама създаде въпросната теза(на 2г) ....понеже и на двамата като ги види им казва татко, вчера точно й казах, че има деца, които имат само един баща- като брат й, но има и такива, които имат по двама- един, който я е създал и друг, който се грижи за нея  и я обича. За сега гледам, че това я удоволетвори. Биологичния й баща, макар да се кълне, колко я обича, рядко я вижда и тя сега започна да ме пита и да иска да ходи при него... ако видя, че той няма да може да откликне на нейното желание да са по-често заедно, вероятно ще търся някакво обяснение за пред нея, което да я успокои и да й позовли да приеме, че рядко ще го вижда.
Аз съм писала доста по този въпрос тук, понеже имам опит с голямото си дете и те уверявам, че истината е най-добре, децата са много адаптивни и бързо възприемат. Аз лично никога не казвам нищо лошо за бащите на децата си, независимо колко съм била афектирана или огорчена. Това е теза, която прясно разделените или изоставени жени трудно споделят, но съм абсолютно убедена, че това е единственото здравослсвно поведение за всички засегнати страни.
Така, че като можеш да обясниш за бащите, за бабите е направо лесно- нали тия татковци си имат майки:))

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ми нямам опит ама примерно сега чакам бебе и се замислям ако Дани разбираше повече какво да му обяснявам - вчера даже се замислих за секса Wink /гладна кокошка ..../
Та както и да е - аз лично ще казвам всичко както е и бих ползвала политикат на Джали - "игра на думи" - т.е. все пак да може детето да разграничава двамата бащи /хубаво е, че ги има по две - че някои и по едно нямат/.
Може да не разбира всичко - но както за обикновените неща си говориш в живота с него - така и за тези - то постепенно ще схващя кое какво значи.
Успех

# 3
  • София
  • Мнения: 39 674
Истина, може леко изкривена, но истина.

# 4
  • Мнения: 1 860
 Ще пада умуване. newsm78  Благодаря ви за отговорите. Това с "баща ти" и "татко ти" доста ми допадна и може би ще опитам да го приложа.
 
  AnMary , много ми се иска да кажа истината, но при нас е доста болезнена и за това ще трябва много да я изкривя. И когато това се наложи наистина не знам кои думи да използвам.

Цитат
Това е теза, която прясно разделените или изоставени жени трудно споделят, но съм абсолютно убедена, че това е единственото здравослсвно поведение за всички засегнати страни.
С това съм много съгласна, но за съжаление всеки път като се сетя за баща му пред погледа ми е как го щипи, удря и тресе...И за това просто не знам.

 Също има голяма вероятност Габриел никога повече да не види баща си, което ме поставя в още по-кофти ситуация.  newsm78
 
 

# 5
  • Мнения: 2 863
Ако има вероятност да не види повече баща си, това има и хубава страна- детето няма да се раздвоява при срещите с него и да се старае да бъде лоялно към биологичния родител, което винаги създава проблеми с " таткото" който отглежда детето.  Дори бащата да е " лош" човек, да е наранявал детето, опитай се да на мислиш за това, защото за да стане това, което е или е бил също има прични. Не го казвам за да го оправдаваш, а само да се опиташ да си надмогнеш негативните чувства... но пък тогава е по-лено да дадеш обяснение. Преди време, когато синът ми питаше защо сме се разделили с баща му( и естествено предплагаше, че аз съм причината, понеже никога не чуваше нищо лошо за баща си) а аз уклончиво търсех какво да кажа и казах " той много ме  нарани миличък", детето ми, тогава 4 год. отговори  " аааааа, сигурно е имал други жени" Joy... давам ти само пример, колко много има в главата на едно дете за което възрстните не подозират:)...
Така че , каквито и да са причните да се разделите- дръж се близо до истината и няма да сгрешиш  bouquet

# 6
  • София
  • Мнения: 39 674
Нана зависи от възрастта на детето. Много от "истините" научих на по-подходяща възраст, т.е. когато можех да разбера, асимилирам и т.н. Разбира се, че много от болезнените неща можеш да спестиш.

# 7
  • Мнения: 1 860
 Ох, ще пробвам то е ясно че няма да налучкам от раз как да го направя. Благодаря на всички, а като започнат питанките, живот и здраве се знае че пак ще съм тук. Hug

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Нана, май се сещам аз за твоята история - но въпреки, че те разбирам, че подкрепя Джали1 - не казвай лошо за бащата на детето пред самото дете, особено ако е малко. ВИнаги можеш да кажеш -  миаше си причини да се разделим, така трябваше или още нещо друго, което да му остави впечатлението, че не си имала друг избор, но му спести създаването на негативни емоции в толкова малка възраст.
После с времето каготодойдат въпросите - защо се е наложило, като детето  едостатъчно голямо да приеме и понесе истината - можеш да кажеш, но пак гедай да е без излишо плюене - на детето и без това ще му е трудно.
Успех и горе главата - сега сте добре и това е най-важното!

# 9
  • Мнения: 1 860
 О, аз в никакъв случай не мисля да му казвам истината каквато е в моите очи поне докато не стане много голям. Искам дори пубертета да мине, защото тогава са още по уязвими. Обичам го Габи прекалено много, за да издържа да гледам в очите му болката.

# 10
  • Мнения: 128
моята сладка е на 4г., с баща и сме разделени от 3г., наскоро почна да ме затрупва с молби от рода на : ,,искам да отидем двете да живеем в татината къща ''. Даже някой път го прави , когато е в лощо настроение- да усли драматизма. Засега отбивам атакате с : има неща, които могат да се променят, някои не могат. Не можем да живеем в татината къща, това няма как да го променим и искам да го запомниш. Но пък може винаги , когато искаш да му отидеш на гости, или да постоиш при него, и това засега работи.

Общи условия

Активация на акаунт