Неспокоен сън

  • 2 889
  • 24
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 929
Здравейте. Сина ми е на 3 години и половина и от раждането няма нощ в която да е спал нормално. До към 2 години с кърменето беше прилично, буди се, суче и заспива. Сега обаче е АД!
Първо не заспива с никого, освен с мен. Заспива трудно, а после нощта постоянно приплаква, вика ме, лягам до него, но не ми е удобно, не мога да се наспя, връщам се пак в спалнята и така до безкрай цяла нощ, всяка нощ. Не знам вече емоциите ли са причина или какво става. Дали има лек за това нещо?! Наистина има моменти в който имам чувството, че няма да издържа и тази нощ. Жестоко съм уморена.

# 1
  • Мнения: 11 737
Чай от лайка вместо вода вечер или по една лъжичка Седивитакс (екстракт от лайка и пасифлора), спомагат за по-спокойно сън.
Доколкото разбирам детето спи само в стая. Може би има нещо, което го плаши - шумове, сенки, нещо което е гледало. Вземи го да спи при вас, не се мъчете взаимно. Като се успокои сам ще се върне в леглото си. Дори и да отнеме месеци. Моят син беше на 1,9г, когато при една коледна канонада така се уплаши и започна да свързва леглото си с гърмежите. Месеци наред изобщо не влизаше в леглото си. Около половин година спа при мен и кака си. Не е удобно, но минава. Важно е детето да се успокои.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 929
В детската стая е със кака си, даже в 90% спят в едно легло. На представи си ми пък трима в детско легло. Не знам вече какво да мисля. Ще пробвам и чай от лайка вместо вода.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 4 459
Моят син спи доста неспокойно, макар че с времето става по-добре. Но винаги е спял с мен. Опитах преди няколко месеца да го оставя сам, но през нощта се будеше, приплакваше, идваше при нас в спалнята и лягаше. И така нямаше вече сън, само ритане и премятане. Така че се върнах при него. Брат му спи на горното легло, ние - долу. Леглото е персон и половина и специално беше купено, за да могат да спят двама души, ако се наложи. Е, наложи се. На моменти се питам- голямо момче, докога. Пък после ми минава. Чудо голямо. Важното е сън да има. На твое място изобщо не бих се мъчила себе си и детето с това отделно спане, ощо повече, че реакциите му са по-сериозни от нашите. Да уточня, че синът ми е на почти 5 години. Ако питам и големият ще иска да спи при мен.- на 9 е  Mr. Green

# 4
  • София
  • Мнения: 7 980
Въпрос на нервна система, темперамент, впечатлителност. До 3-годишна възраст моят син беше като кърмаче - по цяла нощ приготвях мляко от един термос до леглото. После спеше много неспокойно. Дори и сега, на 6, пак се случва да ме вика през нощта. А леглото му е до нашата спалня. И се приспиваме с приказки и галкане по гърба.
Уморително е, особено ако ходиш и на работа. Миналата седмица към петък вече бях пребита като куче, че и хрема имаше.
Не си сама. Sad

# 5
  • Мнения: 11 737
Елена от Авалон, да, на детско легло не става, но детето има явно нужда да чувства твоята закрила. Защо не го вземеш в твоето легло? Каката би ли останала сама в детската? Детето казва ли какво го плаши?

# 6
  • София
  • Мнения: 2 929
Каката, макар на почти 9години, със сигурност ще се сърди ако остане сама.
Аз бих го взела на спалнята, но мисля че това ще утежни ситуацията след време. Той си расте, ще ни става все по тясно. До ден днешен майка ми и баща ми спят в отделни стаи, заради такова спане. Те вече изобщо не са семейство освен по документи , но това е друга тема.
Ще видя как ще ги мисля нещата. Ще потърся и някакво сиропче, гледам че повечето са с Лайка и пасифлора.

# 7
  • Мнения: 11 737
С дъщеря ми спахме на едно легло почти 4г. Около половин година и малкият спа в нашето легло. Той беше на 3,6г, тя на 7г когато се отделиха в собствена стая. Сега, ако се наложи и по само дете спи в детската.
Ако го е страх от нещо в тъмното защо не оставите вратата отворена и някъде светнато или нощна лампа?
Във всеки случай сега нито вашия, нито неговият сън е пълноценен.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 929
Отворена е и тяхната врата, и нашата. Лампи най различни имаме и един глобус, който свети много приятно, и един сладолед, и калинка, която прожектира звезди на тавана, която искат тази.
Той просто имам чувството, че и през деня си е адски привързан към мен и по всяко време.
В петък мимде излиза с приятелки, за пръв път от години, и уж вече е голям, а пак не смея.

# 9
  • Мнения: 11 737
Явно от нещо се страхува или не е готов да се отдели.
Разбирам те добре, но аз не бих си мъчила детето, не бих мъчила и себе си да спи отделно, ако не е готов за отделяне. На градина ходи ли? Там как заспива на обед? За ваше успокоение може да направите и консултация с детски невролог или психолог относно неспокойния сън и трудното отделяне дори и за малко от майката.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 929
Ходи на градина, казват че заспива без проблем. Трудно се адаптира, плачеше доста сутрин, сега също плаче, но основно в понеделник, иначе е спокоен с удоволствие ми разказва как е минал деня му там.

# 11
  • В сбъднатите си мечти :)
  • Мнения: 662
Ходи на градина, казват че заспива без проблем. Трудно се адаптира, плачеше доста сутрин, сега също плаче, но основно в понеделник, иначе е спокоен с удоволствие ми разказва как е минал деня му там.

 Нямаш идея колко добре те разбирам... и направо съм шах и мат какво да правя Sad Какво ли не обмисляхме, разкзвахме, обяснявахме... Спим на отворени врати, светнато в коридора, отделно в нейната стая има нощна лампа и пак е трудно . Може би просто имаме много чувствителни деца, знам ли Thinking

# 12
  • Мнения: X
Здравейте. Сина ми е на 3 години и половина и от раждането няма нощ в която да е спал нормално. До към 2 години с кърменето беше прилично, буди се, суче и заспива. Сега обаче е АД!
Първо не заспива с никого, освен с мен. Заспива трудно, а после нощта постоянно приплаква, вика ме, лягам до него, но не ми е удобно, не мога да се наспя, връщам се пак в спалнята и така до безкрай цяла нощ, всяка нощ. Не знам вече емоциите ли са причина или какво става. Дали има лек за това нещо?! Наистина има моменти в който имам чувството, че няма да издържа и тази нощ. Жестоко съм уморена.
Вероятно има индивидуални разлики между дечицата, но в голяма степен така сте го свикнали. Убеден съм в последното, че е много силен елемент, понеже наблюдавам едно и също дете (нашето) как се държи, когато го приспивам аз и когато го приспива майка му. Нея понякога я държи с часове, държат се за ръце и със сигурност ако системно приспиваше тя, щеше да го има същия проблем. Да уточня, че аз отговарям за приспиването, тя приспива сравнително рядко, ако съм в командировка или съм излязал да пийна (средно взето веднъж в месеца).

Какво да направите - трябва да наложите граници, което обаче ще стане трудно на този етап вече, така че ще трябва постепенно. Важното е да не се поддавате на манипулации с рев, когато недоволството е предизвикано само от промяната на ритуала. Тънък момент е това, когато трябва да игнорирате рев и кога да успокоите, трудно може да се даде точна рецепта, с проби и грешки можете да намерите правилното решение. Почвате малко по малко да променяте ритуала по приспиването, първата и вероятно най-трудната стъпка ще е да не спите/заспивате с него. Би помогнало друг човек да поеме за известно време приспиването (таткото примерно, или баба/дядо ако има някаква причина таткото да не го прави - примерно да е нощна смяна).

Възможно е да има и някакви нощни страхове вече на тази възраст или нещо друго, но си мисля, че най-основното е навикът.

# 13
  • Мнения: X
Синът ми беше така, само че аз спах с него 5 години (леглото му беше до спалнята). Вечно лепнат за мен, 3 години само аз го приспивах, нощем се будеше, понякога плачеше, абе ужас. Вече е в детска стая с малкия си брат, с него слава Богу не съм имала подобни драми. И за мен е чувствителност някаква, но с разговори се преодолява. Аз го разбирам детето, защото бях същата, хем сме 3 деца и аз бях средната. Все исках да съм до мама, все да я държа за ръката и т.н. и т.н.

# 14
  • София
  • Мнения: 2 929
Според мен са комплексни нещата. От една страна така сме го научили, което и мъжа ми ми го каза скоро, така съм го била научила?! Казвам "извинявай, имах ли друг избор?!", пътуващ мъж, работещи баби, плюс кърменето с което заспиваше дълго..
От друга страна - емоционалност. Явно си е такъв, по залепен за мен и така ще е още дълго предполагам.
Поръчах му това сиропче с лайката, да видим като дойде.

Общи условия

Активация на акаунт