Рак на белия дроб - тема 2

  • 43 900
  • 752
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 883
Един очакван,но неприятен проблем ни застигна . От облъчването на лимфните възли ,се засегна хранопровода. Мъжът ми е гладен,но трудно преглъща ,чувството му е все едно му е подуто гърлото . Изписаха му някакви капки , все още подобрение няма . В понеделник ще ни изпишат “космическа храна “ ,ама горкичкият си мечтае за истинска.
Ако някой знае някакви билки или чайчета за облекчаване на състоянието , моля да пише .

# 31
  • София
  • Мнения: 181
Tanya Radeva разрови се в нета, има много чайове и билки, за които са писали хората. Прецени какво да вземеш. Чела съм за чай от глухарчета, за невен, за мащерка, джоджден, гел от алое... и т.н. Но конкретно за вашият проблем не мога да помогна. Напоследък и аз се обърнах към чайовете, но не за мама, а за мен самата - за успокоение на нервите... Попитайте в аптеката какво могат да препоръчат. Може да попитате и в билкова аптека, там със сигурност ще предложат нещо, успех! Simple Smile

# 32
  • Мнения: 883
Благодаря ,Петя !

# 33
  • София
  • Мнения: 202
Купих си книгата "Истината за рака" на Тай Болинджър и я чета. В нея пише за чай Assiac и за SP-Activate - лечение на рак чрез фоточувствителен агент, чрез звук и светлина. Някой знае ли нещо повече, дали се прилагат в България или къде другаде? Търся и други методи освен таргетната терапия, имуностимулаторите и храната.

# 34
  • Мнения: 10 514
Ваксината Катрапс е друг алтернативен начин за лечение.

# 35
  • София
  • Мнения: 202
Ваксината Катрапс е друг алтернативен начин за лечение.
Пише, че не се ползва по време на химиотерапия. А дали може по време на таргетна терапия с Джиотриф?

# 36
  • Мнения: 10 514
Не знам, но може да звъннеш да питаш по телефона.

# 37
  • София
  • Мнения: 181
Момичета... Не знам дали ви се струва наивно, но аз винаги съм мислила, че ЖЕЛАНИЕТО И ВЯРАТА на човек да се оправи са изключително важни в борбата с всяка болест и не само с болестите, а по принцип... Според мен даже са 50% от излекуването!  От вчера се чувствам напълно разбита, защото моята майчица напълно се е предала, болкоуспокоителните  й свършват, а тя дори не ми казва да купя нови, ако не проверя ще лежи и ще се мъчи....  Държи се все едно е пътник... МНОГО МЕ Е ЯД!!! Защото ТЯ МОЖЕ да се справи, силна жена е!!!!! Става, върви, оправя се сама, готви,чисти, ВСИЧКО..., според мен отчаянието й идва от това ,че само ЧАКАААМЕЕЕ, скапаният тумор расте, а ние нищо не правим, защото лекарите нямат точна диагноза и не назначават лечение... Кажете ми как да процедирам? Какво да й кажа, за да я окуража? Как да я мотивирам? Не ми говорете за лекари и  лекарства, а за чисто човешката част... Чувствам се безсилна... Все казвам, че всичко ще мине, че ще се справим, че трябва борба, че не трябва да се дава... Не знам просто... Дори не знам какво да напиша , супер зле се чувствам ....

# 38
  • Мнения: 2 673
Ох, petyamn, какво да ти кажа, за съжаление, вярата и желанието невинаги помага,
реалността е различна от желанията ни.
Моята майка имаше невероятна жажда за живот, рядко срещана,
резултатът го знаеш. Честно казано, аз вярвам, че има геноцид към болните
и пенсионерите, затова никой не си мърда пръстта, лично убеждение.
Ако можех да върна времето, щях да заведа майка в ТР, поне за второ мнение,
тук не им вярвам на диагнозите. Нищо не ти пречи, и преди ти го казах,
да запишеш час за второ мнение в ТР, най-много 1000 лв. да ти излезе с пътя,
може и 500, не знам каква е цената при такъв специалист,
обаче ще получиш компетентно мнение и ясно становище,
ако се направят още изследвания там. От 1 година се лекувам в Истанбул
и мога да кажа, че няма никаква база на сравнение тук и там.
За инфо можеш да се обърнеш към TurMed Services,
помагат безплатно, могат да те насочат към най-добрите болници
и специалисти, както и да уредят всичко, ако решиш.
Късмет! Силни прегръдки от мен! Hug

# 39
  • Мнения: 2 199
Скъпа Петя, много е трудно да дадеш личен съвет. Не познавам майка ти.
Аз бих говорила много сериозно и бих и казала, че няма право заради теб да се предава, че тя може и да се е отчаяла, но заради теб трябва да се бори. Много е трудно, но аз така процедирам понякога с мъжа ми. Той специално като се разболя от рак, не се е отпуснал нито за ден, но преди това имаше моменти с другите си заболявания.

# 40
  • Мнения: 883
Неотдавна ме съветваха да се държа с мъжа си като със здрав човек . Установих обаче,че му харесва да го глезя . И го правя . Замислям се и аз как бих се справила в случай,че рухне психически и стигам до извода ,че нищо не зависи от мен . Настроенията му се менят и те не се влияят от моето поведение или приказки .
Освен да показвам обичта си ,друго не бих могла .
Съжалявам само ,че не можем да се възползваме от предложената ни помощ от психолог ,не знаем езика ,а с преводач не е същото . Прави ми впечатление доброто психическо състояние на болните в онкологията тук . Усмихват се ,шегуват се , слизат със системите в двора за цигара и кафе . Вероятно и в България може да се потърси помощ от психолог .

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 4 459
На моят баща му помогна да се държи това, че почти не променихме поведението си. С майка ми се смеехме в негово присъствие и по нищо не показвахме, че обстоятелствата са се променили. Според мен той си казваше- щом се държат така, значи не съм толкова зле. Друго-той беше изключително неграмотен медицински и така и не схвана сериозността на положението си. Не му е минавало през ум, че нещата някак си ще се подобрят, дори първо да има сериозен спад. Едва последната седмица с резкия спад на апетита и задъхването, психически беше по-зле. Но ден преди да си отиде специално напомни на майка ми да не се обърка и да му купи боза със захар (нали му казвахме, че не трябва да яде сладко, но с подсладители може). Отиде си вероятно от белодробна емболия за 10 минути.
Ако се наложи, бъди по -рязка , не я успокоявай, че всичко ще се оправи, ами й се скарай. Аз доста глупости говорех и лъжех за медицинската част- че нещата не растат толкова бързо и щом лекарите не бързат, значи не е спешно. Че болката не е показателна. Но пак е строго индивидуално, както казах - баща ми беше много неграмотен в тази област и не искаше да знае нищо от медицинската документация. Затова и се облягаше на логиката си и така си помагаше сам.

# 42
  • София
  • Мнения: 181
На 19.11 ще се явяваме на комисия, за да назначат лечение на мама. Има ли нещо, което трябва да знаем? Някакви съвети? Какво точно представлява комисията?

# 43
  • Мнения: 883
Петя ,не знам дали ще съм ти полезна,но виждам че никой не отговаря . В Германия след туморния борд ,на болния се обяснява плана за лечение,времетраене, възможни странични ефекти и очакван резултат от лечението , диета ,кои храни и лекарства са противопоказни и при определени оплаквания какви лекарства са подходящи . Всичко това се дава и в писмен вид . Предполагам ,че ще е нещо подобно . Ние подготвихме въпроси , на които ни отговориха . Така че вероятно е полезно да си подготвите въпросите предварително . Успех и ще очаквам информация .

# 44
  • Мнения: 10 514
При майка нямаше явяване на живо пред комисия. В епикризата след операцията пишеше, че онкокомисията я насочва за лечение в КОЦ Плевен. Ние обаче отидохме в Болница Надежда. Там Тимчева ни обясни какви са вариантите за лечение и насрочи дата за прием за първа вливка. Тогава й обясниха устно какво следва, какви са страничните ефекти и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт