Публикувана: 20 окт. 2018, 09:50 ч.
Последно мнение: 5 март 2019, 14:41 ч.

Рак на белия дроб - тема 2

44 035
752
1

# 15 21 окт. 2018, 18:48 ч.

Мнения: 883

Съболезнования ,Таня !
Плаша се като чета . Мъжът ми е без симптоми засега . Не кашля,има много въздух , няма болки . Не мога да си представя ,че всичко ще свърши зле . И откакто разбрахме диагнозата , за първи път се разплаквам. Ще ми се да не чета ,а да се върна след месеци в този форум и да ви кажа ,че сме здрави и има надежда за всички болни . Гадно звучи и егоистично донякъде , за което съжалявам , но така ми се иска да забравим тази гадория ,както са забравени холерата и тифа .

# 16 21 окт. 2018, 19:11 ч.

Мнения: 10 568

А аз обратно - чета, за да знам какво ме чака... Да съм подготвена, ако изобщо човек може да е подготвен за края на свой близък...

# 17 21 окт. 2018, 19:36 ч.

Мнения: 2 199

А аз за подкрепа. За щастие нашият случай се развива за сега добре, въпреки прогнозите. 19 януари за първи път чухме думата тумор, на 26 февруари 8 часова операция, отстранена клапа, два лимфни възли и голяма час от тръбата, една цяла химия и три половинки.....и сега е добре. Първият контролен преглед беше ок.

# 18 21 окт. 2018, 20:09 ч.

София
Мнения: 181

Нямах регистрация в този форум и не съм мислила, че някога ще си направя, още по-малко, че ще е поради такава причина. Истината е, че още докато имах само съмнения, че мама има рак, изчетох всичко възможно, всичко, което ми попадна в нета, както сигурна съм и вие. Но когато попаднах в първата тема, която момиче на име Йоана беше направила се зачетох. Една вечер не можех да спя, изчетох всичко от-до , имах чувството, че изживявах това, което момичетата бяха написали, искрено съчувствах и страдах с тях, дори се разплаквах от коментарите им... Тази подкрепа и това разбиране, тези съвети и този опит ме накараха да се регистрирам и да напиша историята си. Истината е, че никой не може да те разбере, ако не се е сблъскал лице в лице с този ужас, няма значение приятели, познати. Тук не е място на което се плашим една друга, тук е място на което всеки може да ти каже нещо полезно, да ти помогне по някакъв начин, дори и само с едно 'знам как се чувстваш, не си сама!' Трябва да има повече такива теми, защото те помагат, лично аз прочетох и научих доста неща от вас, които не знаех. Нужни са много усилия, за да бъдем силни, НО ТРЯБВА, защото ние сме опората на нашите близки, ние сме хората, които трябва да дават подкрепа и да не ги оставят сами в борбата. От цялото си сърце желая успех на всички, дано да преминем през тези кошмарни изпитания като победители.

# 19 21 окт. 2018, 22:08 ч.

Мнения: 61

Досега аз също не бях писала по никакви форуми.Благодарна съм на този и на вас,всички близки за подкрепата,съветите и опората,която давате не само на мен,а и на всички останали и бъдещи членове.От една страна е гадно да четеш много,защото натоварва допълнително и всеки път казвах няма повече да чета,но айде още малко.Благодаря ви за всичките съвети,защото колкото и да не си готов за този момент мога да кажа,че бях уплашена от всички страхотий,за които съм чела че се случват накрая и съм благодарна,че на нас не ни се случи.Че угасна по възможно най-лекия начин.Трудно е,но тъй като на два пъти го изживях-1вия като поставиха диагнозата и 2 ,когато лекаря ми каза,че и остава не повече от месец.Плаках и страдах с дни и нощи и днес вече го приех спокойно.Спокойно,защото се отърва от целия този ужас.Пожелавам на всички успех,сили и кураж в това,което ви предстои.

# 20 22 окт. 2018, 19:08 ч.

София
Мнения: 181

Момичетата, колко време отне при вас започването на лечение? Ние от Август до момента се лутаме и лашкаме... Вече окончателно мога да кажа, че сме готови с всичко, което искаха от нас... Днес уж щяха да са готови маркерите и щяха да се обадят , АМА само щяха. Накрая ние се обадихме, д-р се държа супер неадекватно и ни отложи за сряда... Е, писна ми вече! Тумора расте мега бързо, септември беше 72/63/80, а сега вече е 79/65/86... Какво чакаме? Да стане твърде късно ли? Кажете какво да правя, да търся друга болница ли? Ние сме в белодробната.... До момента бяхме доволни, но почвам да се притеснявам, че само ни бавят, а за мен всеки ден е решаващ. Майка я боли, не й помагат вече хапчетата, както преди. Супер изнервена съм, за съжаление нямаме средства да я лекуваме в чужбина... Дайте съвет, моля ви!

# 21 22 окт. 2018, 22:10 ч.

Мнения: 10 568

Както вече писах, лечение се започва след зарастване на раната от операция. Няма нужда да ходите в чужбина, стандартите за лечение са еднакви. Просто (и най-трудно) трябва да намерите вашия лекар.

# 22 22 окт. 2018, 22:47 ч.

Мнения: 883

Цитат на: petyamn в пн, 22 окт 2018, 19:08

Ние сме в Германия . Месец и половина се правиха изследвания,правиха туморни бордове ,мислиха, изчисляваха точно кои химикали са подходящи и какви да са дозите. И аз се изнервих безкрайно,но когато протестирах ме питаха-искате ли адекватно лечение ,ще чакате . Не можем да стреляме на сляпо .

# 23 24 окт. 2018, 12:06 ч.

София
Мнения: 181

Здравейте! Сега се прибираме от лекар, за съжаление не могат да установят какъв точно е вида, първо казаха, че е плоскоклетъчен, после, че е аденокарцином, накрая, че бил смесен... Около 30 мин. седяхме в кабинета на д-р, за да се консултира с няколко колеги, в крайна сметка пускаме още 2 маркера. Варианта за операция отпадна... Говорим за медикаментозно лечение, за имунотерапия. Мама сподели, че тези дни, когато върви се получава нещо като маршируване с единият крак, казва, че не я боли, не е изтръпнал, схванат и тн... и тя не знае какво точно е, чудя се дали по някакъв начин може да е от болеста? Така се надявах днес да имаме по-ясен поглед над нещата Disappointed

# 24 24 окт. 2018, 13:36 ч.

Мнения: 10 568

Какво показа хистологичното изследване за вида тумор? В коя болница бяхте?

# 25 24 окт. 2018, 13:52 ч.

София
Мнения: 181

# 26 24 окт. 2018, 14:05 ч.

Мнения: 10 568

Поискайте си блокчетата от хистологията за второ мнение и ги занесете при друг патолог. Аз съм ходила в онкологията при доц. Милев (работеше до 14 ч.) и в Трансхеликс в Младост при доц. Михова.
Аз се тръшках преди няколко месеца в темата как досега никой лекар не ми е казал, а и аз самата не съм се сетила за туморните маркери за бял дроб и момичетата ми писаха, че те не биха ми помогнали кой знае колко. Накарах майка да си ги направи и резултатите бяха в норма.
Не съм лекар, но ми се струва доста странно да не се доверяват на материал, взет от тумора и да разчитат на туморни маркери.
Досегашните изследвания на туморните маркери какви стойности показаха и кои маркери изследват?

# 27 24 окт. 2018, 14:44 ч.

Мнения: 5

Наистина е добре да има такива теми в който да споделяме за съжаление своя горчив опит от сблъсака с тази коварна болест.Понякога можеш да научиш много повече от тук от колкото от лекарите,който са доста лаконични когато започваш да ги питаш какво да правиш,какво се случва.Мила petyamn възможно е да има промени в походката в следствие на заболяването.

# 28 24 окт. 2018, 17:18 ч.

Мнения: 883

Цитат на: petyamn в ср, 24 окт 2018, 13:52

В хистологията пишеше , че е недребноклетъчен. Сега ни казват, че не са сигурни какъв е подвида /плоскоклетъчен или аденокарцином/, казаха ,че можело да бъде и смесен. Всичко е много объркано. Затова днес пуснахме турморните маркери за втори път. В белодробна болница Света София сме.
В дисгнозата на мъжа ми пише аденокарцином ,плоскоклетъчен . Според мен аденокарцином е основния вид (в периферията) ,а другото е подвид . С уговорка,че и аз имам нулеви медицински знания.

# 29 24 окт. 2018, 18:33 ч.

София
Мнения: 181

zigizagi Реално резултатите са правени в Трансхеликс, защото белодробната има договор с тях. Относно маркерите никой нищо не ни каза, нямаме черно на бяло резултатите, не знам защо... Ще посетим и др. патолог със сигурност.
Tanya Radeva Нямам идея и аз, затова пиша тук. Докторката днес изглеждаше все едно е на изпит, чете от една книга ,говори с други лекари ,консултира се... и тя не знаеше за какво става дума.

Препоръчани теми

Кашлица от година и кръв вхрачка

Рак на белия дроб - тема 6

Рак на белия дроб - тема 5

Рак на белия дроб - тема 9

Причина:

Причина: