Какво е аутизъм?
Аутизма е състояние при което се наблюдава объркване в развитието функциите на мозъка. Децата с този проблем показват 3 вида симптома: намалена социална комуникация, проблеми с говорната и жестовата комуникация, както и представата за дадени неща, намален интерес или малко използван. Симптомите на аутизма се появяват през първите 3 години на детството и могат да продължат през целия живот ако не се вземат на време мерки за неговото лечение. Много хора задават въпроса защо няма възрастни аутисти а се казват деца аутисти. Аутизма не се проявява при възрастни а само при деца до 3 годишна възраст. Аутизма варира в голям мащаб като хроничен проблем, като случаите по често срещани се характеризират с агресивно поведение което е повтарящо на моменти, вредно и агресивно за околния свят. Това поведение може да продължи за дълго време и може да бъде трудно за коригиране, за тези родители, които трябва да живеят, третират и обучават тези индивиди. По леките форми на аутизъм се приемат като такива като такива когато имаме объркване в персолаността , като асоцииране, но имаме проблеми с начина на приемане на информация и запомняне на думи и фрази. Предполага се че, аутизма афектира от 2 до 10 деца от 10000, зависейки от критерия на използваната диагностика. Болшинството деца аутисти се появяват 4 пъти по-често, при момчетата отколкото при момичетата от направено изследване в целия свят позовавайки се на всички раси и социални наслойки.
Какво предизвиква аутизма?
Проучванията показват някои гени като външни фактори, също така вируси или химични елементи които създават това объркване в организма на децата аутисти. В изследванията на деца аутисти се откриха аномалии в някои части на главния мозък, както и в продълговатия мозък, сливиците и мамилиарните тела. Невроните в тези региони или учстъци изглеждат на вид по-малки от нормалното и имат недоразвити нервни фибри, които могат да прекъснат с нервни сигнали. От друга страна важна роля има и вегетативната нервна система участваща в регулацията на дейноста на вътрешните органи поддържайки хомеостазата на организма без участието на съзнанието. Подобно на соматичната нервна система и ефектитет на Вегетативната Нервна Система (ВНС) се осъществяват на принципа на рефлексната дъга. Импулсите възникващи във висцералните рецептори, наречени с общото име интерорецептори се провеждат по соматични или вегетативни аферентни центрове в ЦНС разположени в гръбначния мозък, мозъчния ствол, хипоталамуса и лимбичната кора. Чрез интерорецепторите се възприемат промените във вътрешната среда на организма. ВНС участва също така и в реакции на организма при въздействия от околната среда (промени в околната температура, физическа работа). ВНС регулира моторната и секреторната функция на храносмилателната система, съкращенията на сърцето, тонуса на кръвоносните съдове, тъканния кръвоток, кръвното налягане, съкращението на гладката мускулатура на бронхиолите, на пикочния мехур, терморегулацията, диаметъра на зеницита, зрителната акомодация. Въпреки че, не е под съзнателен контрол, активността на ВНС може да се повлиява от мозъчната кора и лимбичната система. Еферентната част на ВНС се различава от тази на соматичната нервна система по това че се състои от два неврона. Телата на първите неврони са разположени в ЦНС и чрез еферетни сигнали достигат до прицелните органи по двата дяла на ВНС симпатиков и парасимпатиков. Тези аномалии показват че аутизма е резултат на едно прекъсване в развитието на мозъка в продължение на неговото първоначално развитие. Други изследвания изразяват мнение че децата с аутизъм имат аномалии с хормона серотонин както и други молекули пощальони в главния мозък.
Могат ли ваксините да бъдат предпоставка за възникване на аутизма като такъв?
Да но по скоро причината би могла да се търси в тройната ваксина (морбили, паперас, рубеола), която има като консервант 20% (thimerosal) чието съдържание е живак, който от своя страна афектира дейноста на мозъчните развития. Поставя се в периода между първата година и половина и втората година с което даваме обяснение каква е функцията на тежките метали и токсините в нашия организъм и каква би могла да бъде една от причините за възникването на аутизма като такъв. Но тежкия метал като такъв по кръвен път достига до всички крайни точки приспивайки или притаскайки мозъчните неврони и тук идва въпроса защо нашите деца не правят онова което правят техните връстници на тяхната възраст и задълбават все повече и повече. Но за съжаление болшинството родители прибягват до драстични лечения с антибиотици и психотропни медикаменти с представата че те ще им помогнат но уви проблема се увеличава от взиманията на всичките тези медикаменти и идва ред на така нареченото пренасищане на организма с химикали и токсини при което започва унищожаването на мукосата или така наречената бариера или стена на стомашно чревния тракт и унищожаването на храносмилателните ензими, които са абсолютно необходими за нормалното протичане на храносмилателните процеси в организма които могат да компесират дори липсващата секреция на ензими в слюнката и стомашния сок (като слюнката от своя страна е основен фактор при формирането на говора, именно поради тази причина децата аутисти спират да говорят). Ензимите, извършващи пристенното смилане представляват мембранни белтъци на ентероцитите и те действат при контакт на хранителните веществас луменовата мембрана на чревния епител, като резорбцията на продуктите от ензимното разграждане на белтъци, въглехидрати и липиди, протича изцяло в тънкото черво а именно там се намира нашата имунна система макар че за доста лекари това не е показател че именно там започват всички процеси в нашия организъм но за съжаление е така. Всички процеси от какжото и да е естество започват именно от стомашно чревния тракт имаме ли наличие на гниене то това ни дава предпоставка да мислим че точно там е нашата имунна система. Секрецията на тънкото и дебелото черво изпълнява оше и защитна функция като разрежда бацтериални токсини и други вредни вещества и ускорява изхвърлянето им но при наличието на тегки метали и прекомерното на антибиотици както и различни родове химикали. Тези му свойства изчезват и започва разрушаване стената тънките черва коеот създава предпоставка за развитието на микроколонии от бактерии, патогенни микроорганизми, паразити гъбички (фунгис, онгос и др.) от което чрез кръвната клетка се разнасят иа целия организъм и спират неговите функционални дейности. Панкреатичния сок като такъв съдържа голямо количество ензими необходими за разграждането на основните хранителни вещества – въглехидрати, белтъци, липиди, но когато липсва в достатъчно количество то тогава имаме доста сериозни увреждания. Но да се върнем на основните функции на слюнката: Слюнката офрмя хапката като мукусът слепва частиците на раздробената храна и така прави възможно гълтането. Тук идва въпроса защо децата аутисти приемат хранителните вещества със затруднения. Поглъщането е затруднено при намалена слюнна секреция, дори ако се подпомага с едновременно приемане на течности. Слюнката има защитна функция – слузта (мукусът) на слюнката покрива лигавицата на устата и я предпазва от изсъхване и увреждания (механични и химични). Тя предпазва хранопровода от действието на солната киселина при рефлукс на стомашния сок, но за съжаление всички онези фактори като токсини, паразити, бактерии се оказват по силни и слюнните жлези не могат да отстоят на натиска и спират своите функции. В малки случаи объркванията като такива и най вече синдрома на (Х слабия, склероза, фенилцетуриния неизлекувана и rubella congenital предизвикават състоянието аутизъм като такова. Други обърквания вкючително и синдрома на Tourette – забавяне в развитието на обучение и объркването при липса на внимание също могат да се появят предпоставки но не го предизвикват. Около 20, 30% от децата аутисти могат да развият или да дадат грешни предпоставки за развитието на епилепсия когато достигнат определена възраст, но ако не се предприемат мерки за навременното лечение децата аутисти могат да починат доста млади. Те имат доста кратък житейски цикъл. Не е възможно дете аутист да живее до преклонна възрат при наличие на тежки метали, токсини, паразити и т.н. при положение че токсините се хранят от токсини. Това са все предпоставки за които има решение, но не се заблуждавайте скъпи родители , че само това че някой се занимава с вашето дете аутист да го обучава как да намери своето място в обществото не е достатъчно, докато не унищожим корена на това състояние то каквито и да е усилия да постигнем онова за което мечтаят всички родители до пълното му оправяне ще бъдат загубена кауза.
Каква роля играе генетиката?
По скоро мутациите са основен проблем в генетиката на родителите с деца аутисти или по скоро така наречената (Анеуплодия):
Това са мутации които засягат само една част от екземплярите на една хромозома или повече, но без да ги засягат изцяло като анеуплодия могат да бъдат монозомияс, тризомияс и др., но когато в случай на два екземпляра от всеки вид на хромозомите, което е нормално имаме наличие или само само една, три или четири и т.н. Между анеуплодиите можем да открием различни видове на генетично обременяване при хората които могат да бъдат:
• Trisomia 21 или Синдрома на Down или монголизъм който има 47 хромозоми.
• Trisomia 18 или Синдрома на Eduards който също има 47 хромозоми.
• Monosomia XO или Синдрома на Turner.
• Trisomia сексуална ХХХ.
• Trisomia сексуална ХХУ или Синдрома на Klincfelter.
• Trisomia сексуална ХУУ или Синдрома на Kanner.
Причините за тези мутации могат да бъдат както физически така и химически и биологически.
Физически: Йонизираща радиация: като ултравиолетови лъчи, радиографии, алфа частици, бета и гама, от радиоактивни източници като: радио, уран, кобалт, космически лъчи които се повишават с намаляването на озоновия слой.
• Термични удари.
• Ултразвукове от високо напрежение.
Химични:
Аналози на базата на нуклеинова киселина като 5 – bromouracilo, алкалоиди като кофеин, агенти които атакуват ДНК –то (формалин), нитрозна киселина, агенти наемници като оцветители, изкуствени сокове и сосове, канцерогени (benzopireno), меден сулфат, лекарства като LSD, никотин, газирани напитки и много други.
Билогични: Бактерии, Паразити, Патогенни микроорганизми, Микробактерии, Придобит имунодефицит.
Биологичните процеси които се извършват в нашите тела са доста сложни. От една страна проблема в борбата с паразитите е лесен – вземай съответни противопаразитни средства и рецепти живей здравословен живот. Ако този проблем се разглежда от друга гледна точка, тогава всичко се оказва доста по-сложно. Паразитите, като се започне от вируси, бактерии, гъбички, трихомони и се стигне до глисти и др., съществуват при всеки човек. Това става, защото човек живее в свят, в който един живот съществува за сметка на друг. Човек живее собствен живот, а паразитът (вирус, микроб, гъбичка, глист) в организма на човека живее свой живот. Между организма на човека и самия паразит съществуват особенни отношения. Човек е нужен на паразита, за да може паразита да живее. А паразитът е нужен на човешкия организъм, за да поддържа неговия имунитет, на достатъчно високо ниво. Оказва се, че това е нормалното, естествено състояние на живота. То става неестествено само когато „равновесието” между имунитета и празитите се нарушава. В този случай възниква болест от паразитите. И ако на организма не се помогне своевременно, той може да загине. Ето тук се сблъскваме с три понятия, имунитет и паразити. Но главното тук е съотношението между болестното начало (паразити), силите на тялото и нечистотиите. С други думи паразити (вируси, микроби, глисти, трихомони) съществуват при всички хора, но далеч не всички хора боледуват от тях. Боледуват тези хора, които чрез начина си на живот, мислене и емоции, навици, хранене и т.н. са намалили защитните сили на организма си и са натрупали излишък от нечистотии. С това човекът създава в своя организъм „подходящи” условия – увеличава нивото на неяистотиите и отслабва защитните сили на организма. Мирно и скрито съществуващите паразити, започват да се развиват бурно и в резултат на жизнената си дейност предизвикват множество най различни заболявания. В крайна сметка именно те докарват човека до смърт. Вирусите на имунния дефицит на човека намират надеждна защита срещу имунните сили на човешкия организъм в телата на трихомоните. Те живеят и се размножават в тях. При това вирусите предизвикват трихомоните да се държат по агресивно. Генетичните изследвания на родители с деца аутисти показват че в техните организми живеят трихомони, гъбички и други микропаразити. Тези паразити не само изяждат червените кръвни телца, но и се внедрявят в стените на кръвоносните съдове, като ги правят рехави. Основния причинител на образуване на генетичната обремененост са така наречените микропаразити. Например вагиналните трихомони могат да живеят в околоплодните води на бременната жена. Човешкия плод плува в тях. Трихомоните могат да попаднат в организма чрез устата, правото черво, белите дробове, очите, кожата. Заразяването с тях става в утробата на майката или по време на раждане. Поради тази причина част от новородените страдат от порок на сърцето, сърдечно съдови заболявания, рак, спин и аутизъм. Тук идва момента да споменем за още една причина фактор в развитието на аутизма а именно придобитият имунодефицит.
Стресови ситуации, особенно силни или често повтарящи се. (Стресът – това е напрежението в съзнанието на човека, възникващо под влияние на някакво впечатление, емоции, външно въздействие.)
Прекомерното хранене с излишък, а също така несвойствено хранене за човешкия организъм, водещо до зашлаковане на съединителната тъкан на организма и възникване на дефицит на биологично активни вещества (минерали, втамини и т.н.)
Широка употреба на антибиотици, чрез които са се опитвали и се опитват да заменят имунната система.
Широко използване на най различни химични вещества (притежаващи имунопотискащи свойства), замърсяващи околната среда на човека.
Геопатогенни и технопатогенни зони, особено въздействащите чрез йонизиращо излъчване (екраните на телевизори, в които се използва електонно лъчева тръба) и високочистотните електромагнитни полета.
Неправилно лечение с лекарствени препарати, които потискат дейността на лимфоидната тъкан (цитостатици при онкологични заболявания и имуносупресори по време на присаждане на органите).
Тежки травми и хирургични операции, особенно онези, по време на които премахват тимуса или далака.
Роберто Моралес (кинезитерапевт) "Център за работа с деца аутисти България"
Аутизма е състояние при което се наблюдава объркване в развитието функциите на мозъка. Децата с този проблем показват 3 вида симптома: намалена социална комуникация, проблеми с говорната и жестовата комуникация, както и представата за дадени неща, намален интерес или малко използван. Симптомите на аутизма се появяват през първите 3 години на детството и могат да продължат през целия живот ако не се вземат на време мерки за неговото лечение. Много хора задават въпроса защо няма възрастни аутисти а се казват деца аутисти. Аутизма не се проявява при възрастни а само при деца до 3 годишна възраст. Аутизма варира в голям мащаб като хроничен проблем, като случаите по често срещани се характеризират с агресивно поведение което е повтарящо на моменти, вредно и агресивно за околния свят. Това поведение може да продължи за дълго време и може да бъде трудно за коригиране, за тези родители, които трябва да живеят, третират и обучават тези индивиди. По леките форми на аутизъм се приемат като такива като такива когато имаме объркване в персолаността , като асоцииране, но имаме проблеми с начина на приемане на информация и запомняне на думи и фрази. Предполага се че, аутизма афектира от 2 до 10 деца от 10000, зависейки от критерия на използваната диагностика. Болшинството деца аутисти се появяват 4 пъти по-често, при момчетата отколкото при момичетата от направено изследване в целия свят позовавайки се на всички раси и социални наслойки.
Какво предизвиква аутизма?
Проучванията показват някои гени като външни фактори, също така вируси или химични елементи които създават това объркване в организма на децата аутисти. В изследванията на деца аутисти се откриха аномалии в някои части на главния мозък, както и в продълговатия мозък, сливиците и мамилиарните тела. Невроните в тези региони или учстъци изглеждат на вид по-малки от нормалното и имат недоразвити нервни фибри, които могат да прекъснат с нервни сигнали. От друга страна важна роля има и вегетативната нервна система участваща в регулацията на дейноста на вътрешните органи поддържайки хомеостазата на организма без участието на съзнанието. Подобно на соматичната нервна система и ефектитет на Вегетативната Нервна Система (ВНС) се осъществяват на принципа на рефлексната дъга. Импулсите възникващи във висцералните рецептори, наречени с общото име интерорецептори се провеждат по соматични или вегетативни аферентни центрове в ЦНС разположени в гръбначния мозък, мозъчния ствол, хипоталамуса и лимбичната кора. Чрез интерорецепторите се възприемат промените във вътрешната среда на организма. ВНС участва също така и в реакции на организма при въздействия от околната среда (промени в околната температура, физическа работа). ВНС регулира моторната и секреторната функция на храносмилателната система, съкращенията на сърцето, тонуса на кръвоносните съдове, тъканния кръвоток, кръвното налягане, съкращението на гладката мускулатура на бронхиолите, на пикочния мехур, терморегулацията, диаметъра на зеницита, зрителната акомодация. Въпреки че, не е под съзнателен контрол, активността на ВНС може да се повлиява от мозъчната кора и лимбичната система. Еферентната част на ВНС се различава от тази на соматичната нервна система по това че се състои от два неврона. Телата на първите неврони са разположени в ЦНС и чрез еферетни сигнали достигат до прицелните органи по двата дяла на ВНС симпатиков и парасимпатиков. Тези аномалии показват че аутизма е резултат на едно прекъсване в развитието на мозъка в продължение на неговото първоначално развитие. Други изследвания изразяват мнение че децата с аутизъм имат аномалии с хормона серотонин както и други молекули пощальони в главния мозък.
Могат ли ваксините да бъдат предпоставка за възникване на аутизма като такъв?
Да но по скоро причината би могла да се търси в тройната ваксина (морбили, паперас, рубеола), която има като консервант 20% (thimerosal) чието съдържание е живак, който от своя страна афектира дейноста на мозъчните развития. Поставя се в периода между първата година и половина и втората година с което даваме обяснение каква е функцията на тежките метали и токсините в нашия организъм и каква би могла да бъде една от причините за възникването на аутизма като такъв. Но тежкия метал като такъв по кръвен път достига до всички крайни точки приспивайки или притаскайки мозъчните неврони и тук идва въпроса защо нашите деца не правят онова което правят техните връстници на тяхната възраст и задълбават все повече и повече. Но за съжаление болшинството родители прибягват до драстични лечения с антибиотици и психотропни медикаменти с представата че те ще им помогнат но уви проблема се увеличава от взиманията на всичките тези медикаменти и идва ред на така нареченото пренасищане на организма с химикали и токсини при което започва унищожаването на мукосата или така наречената бариера или стена на стомашно чревния тракт и унищожаването на храносмилателните ензими, които са абсолютно необходими за нормалното протичане на храносмилателните процеси в организма които могат да компесират дори липсващата секреция на ензими в слюнката и стомашния сок (като слюнката от своя страна е основен фактор при формирането на говора, именно поради тази причина децата аутисти спират да говорят). Ензимите, извършващи пристенното смилане представляват мембранни белтъци на ентероцитите и те действат при контакт на хранителните веществас луменовата мембрана на чревния епител, като резорбцията на продуктите от ензимното разграждане на белтъци, въглехидрати и липиди, протича изцяло в тънкото черво а именно там се намира нашата имунна система макар че за доста лекари това не е показател че именно там започват всички процеси в нашия организъм но за съжаление е така. Всички процеси от какжото и да е естество започват именно от стомашно чревния тракт имаме ли наличие на гниене то това ни дава предпоставка да мислим че точно там е нашата имунна система. Секрецията на тънкото и дебелото черво изпълнява оше и защитна функция като разрежда бацтериални токсини и други вредни вещества и ускорява изхвърлянето им но при наличието на тегки метали и прекомерното на антибиотици както и различни родове химикали. Тези му свойства изчезват и започва разрушаване стената тънките черва коеот създава предпоставка за развитието на микроколонии от бактерии, патогенни микроорганизми, паразити гъбички (фунгис, онгос и др.) от което чрез кръвната клетка се разнасят иа целия организъм и спират неговите функционални дейности. Панкреатичния сок като такъв съдържа голямо количество ензими необходими за разграждането на основните хранителни вещества – въглехидрати, белтъци, липиди, но когато липсва в достатъчно количество то тогава имаме доста сериозни увреждания. Но да се върнем на основните функции на слюнката: Слюнката офрмя хапката като мукусът слепва частиците на раздробената храна и така прави възможно гълтането. Тук идва въпроса защо децата аутисти приемат хранителните вещества със затруднения. Поглъщането е затруднено при намалена слюнна секреция, дори ако се подпомага с едновременно приемане на течности. Слюнката има защитна функция – слузта (мукусът) на слюнката покрива лигавицата на устата и я предпазва от изсъхване и увреждания (механични и химични). Тя предпазва хранопровода от действието на солната киселина при рефлукс на стомашния сок, но за съжаление всички онези фактори като токсини, паразити, бактерии се оказват по силни и слюнните жлези не могат да отстоят на натиска и спират своите функции. В малки случаи объркванията като такива и най вече синдрома на (Х слабия, склероза, фенилцетуриния неизлекувана и rubella congenital предизвикават състоянието аутизъм като такова. Други обърквания вкючително и синдрома на Tourette – забавяне в развитието на обучение и объркването при липса на внимание също могат да се появят предпоставки но не го предизвикват. Около 20, 30% от децата аутисти могат да развият или да дадат грешни предпоставки за развитието на епилепсия когато достигнат определена възраст, но ако не се предприемат мерки за навременното лечение децата аутисти могат да починат доста млади. Те имат доста кратък житейски цикъл. Не е възможно дете аутист да живее до преклонна възрат при наличие на тежки метали, токсини, паразити и т.н. при положение че токсините се хранят от токсини. Това са все предпоставки за които има решение, но не се заблуждавайте скъпи родители , че само това че някой се занимава с вашето дете аутист да го обучава как да намери своето място в обществото не е достатъчно, докато не унищожим корена на това състояние то каквито и да е усилия да постигнем онова за което мечтаят всички родители до пълното му оправяне ще бъдат загубена кауза.
Каква роля играе генетиката?
По скоро мутациите са основен проблем в генетиката на родителите с деца аутисти или по скоро така наречената (Анеуплодия):
Това са мутации които засягат само една част от екземплярите на една хромозома или повече, но без да ги засягат изцяло като анеуплодия могат да бъдат монозомияс, тризомияс и др., но когато в случай на два екземпляра от всеки вид на хромозомите, което е нормално имаме наличие или само само една, три или четири и т.н. Между анеуплодиите можем да открием различни видове на генетично обременяване при хората които могат да бъдат:
• Trisomia 21 или Синдрома на Down или монголизъм който има 47 хромозоми.
• Trisomia 18 или Синдрома на Eduards който също има 47 хромозоми.
• Monosomia XO или Синдрома на Turner.
• Trisomia сексуална ХХХ.
• Trisomia сексуална ХХУ или Синдрома на Klincfelter.
• Trisomia сексуална ХУУ или Синдрома на Kanner.
Причините за тези мутации могат да бъдат както физически така и химически и биологически.
Физически: Йонизираща радиация: като ултравиолетови лъчи, радиографии, алфа частици, бета и гама, от радиоактивни източници като: радио, уран, кобалт, космически лъчи които се повишават с намаляването на озоновия слой.
• Термични удари.
• Ултразвукове от високо напрежение.
Химични:
Аналози на базата на нуклеинова киселина като 5 – bromouracilo, алкалоиди като кофеин, агенти които атакуват ДНК –то (формалин), нитрозна киселина, агенти наемници като оцветители, изкуствени сокове и сосове, канцерогени (benzopireno), меден сулфат, лекарства като LSD, никотин, газирани напитки и много други.
Билогични: Бактерии, Паразити, Патогенни микроорганизми, Микробактерии, Придобит имунодефицит.
Биологичните процеси които се извършват в нашите тела са доста сложни. От една страна проблема в борбата с паразитите е лесен – вземай съответни противопаразитни средства и рецепти живей здравословен живот. Ако този проблем се разглежда от друга гледна точка, тогава всичко се оказва доста по-сложно. Паразитите, като се започне от вируси, бактерии, гъбички, трихомони и се стигне до глисти и др., съществуват при всеки човек. Това става, защото човек живее в свят, в който един живот съществува за сметка на друг. Човек живее собствен живот, а паразитът (вирус, микроб, гъбичка, глист) в организма на човека живее свой живот. Между организма на човека и самия паразит съществуват особенни отношения. Човек е нужен на паразита, за да може паразита да живее. А паразитът е нужен на човешкия организъм, за да поддържа неговия имунитет, на достатъчно високо ниво. Оказва се, че това е нормалното, естествено състояние на живота. То става неестествено само когато „равновесието” между имунитета и празитите се нарушава. В този случай възниква болест от паразитите. И ако на организма не се помогне своевременно, той може да загине. Ето тук се сблъскваме с три понятия, имунитет и паразити. Но главното тук е съотношението между болестното начало (паразити), силите на тялото и нечистотиите. С други думи паразити (вируси, микроби, глисти, трихомони) съществуват при всички хора, но далеч не всички хора боледуват от тях. Боледуват тези хора, които чрез начина си на живот, мислене и емоции, навици, хранене и т.н. са намалили защитните сили на организма си и са натрупали излишък от нечистотии. С това човекът създава в своя организъм „подходящи” условия – увеличава нивото на неяистотиите и отслабва защитните сили на организма. Мирно и скрито съществуващите паразити, започват да се развиват бурно и в резултат на жизнената си дейност предизвикват множество най различни заболявания. В крайна сметка именно те докарват човека до смърт. Вирусите на имунния дефицит на човека намират надеждна защита срещу имунните сили на човешкия организъм в телата на трихомоните. Те живеят и се размножават в тях. При това вирусите предизвикват трихомоните да се държат по агресивно. Генетичните изследвания на родители с деца аутисти показват че в техните организми живеят трихомони, гъбички и други микропаразити. Тези паразити не само изяждат червените кръвни телца, но и се внедрявят в стените на кръвоносните съдове, като ги правят рехави. Основния причинител на образуване на генетичната обремененост са така наречените микропаразити. Например вагиналните трихомони могат да живеят в околоплодните води на бременната жена. Човешкия плод плува в тях. Трихомоните могат да попаднат в организма чрез устата, правото черво, белите дробове, очите, кожата. Заразяването с тях става в утробата на майката или по време на раждане. Поради тази причина част от новородените страдат от порок на сърцето, сърдечно съдови заболявания, рак, спин и аутизъм. Тук идва момента да споменем за още една причина фактор в развитието на аутизма а именно придобитият имунодефицит.
Стресови ситуации, особенно силни или често повтарящи се. (Стресът – това е напрежението в съзнанието на човека, възникващо под влияние на някакво впечатление, емоции, външно въздействие.)
Прекомерното хранене с излишък, а също така несвойствено хранене за човешкия организъм, водещо до зашлаковане на съединителната тъкан на организма и възникване на дефицит на биологично активни вещества (минерали, втамини и т.н.)
Широка употреба на антибиотици, чрез които са се опитвали и се опитват да заменят имунната система.
Широко използване на най различни химични вещества (притежаващи имунопотискащи свойства), замърсяващи околната среда на човека.
Геопатогенни и технопатогенни зони, особено въздействащите чрез йонизиращо излъчване (екраните на телевизори, в които се използва електонно лъчева тръба) и високочистотните електромагнитни полета.
Неправилно лечение с лекарствени препарати, които потискат дейността на лимфоидната тъкан (цитостатици при онкологични заболявания и имуносупресори по време на присаждане на органите).
Тежки травми и хирургични операции, особенно онези, по време на които премахват тимуса или далака.
Роберто Моралес (кинезитерапевт) "Център за работа с деца аутисти България"
