Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, а директно да започваш да го натоварваш с най-дребните детайли къде, как и защо. И още по-безумно е, че именно тези хора твърдят и се оплакват, че в днешно време трудно се намирали приятели. Казвайки така, много пъти хората се опитват да изкарат себе си манипулирани, лесно ранявани или жаргонно използвано „жертви“. Жертвата е именно манипулатора, знаейки че има контрола или доверието на някого спрямо нея. И не е трудно да се задържат приятели, просто първо трябва да се разбере , че за да постъпва някой спрямо друг така, значи и този друг, постъпва с трети по същия начин. Прощавайки чуждите грешки, тези хора никога не осъзнават или просто така им е по-удобно не търсят причина за техните. На тях им харесва да правят нещата с хората за момента, а какво ще се случи за напред дори не могат да си представят. А как те постъпват спрямо тези благоразположени „слушатели“ никога не искат да разбират. Те знаят, че трябва да се „изповядат“ тук и сега и всичко приключва. За съжаление социалните мрежи поставиха куража на манипулаторите да се представят за „жертви“ още повече. Но всичко се връща са казали хората. Не трябва човек да съжалява, че е правил добро за някого, а да не допуска този някого да продължава да го поставя като едничката цел, когато ти е удобно или скучно ще те потърся. Реших да публикувам тези свои мисли и анализи, заради един човек, който в продължение на 6 години се опитваше да постъпва с мен по същия начин. Давайки шанс се вкарвах в още по-големи разочарования и накрая оставаше тъгата единствено в мен. Имаше време, през което изобщо не се интересувах от въпросния човек, няма да споменавам дали е момиче или момче, но поради здравословни проблеми и поради факта, че човека учи медицина реших все пак да поставя някакво „поредно“ , „ново“ начало на нашето „формално“ изглежда приятелство. И вместо да получа въпроси от типа Как си? Какво се е случило? , аз получих Що? Може, като отговори и някакви уж „надъхващи“ „неискрени“ думи от типа „Ще се оправиш“ и поредните дълги разкази по адрес на хора, за които грам не се интересувах. Преустанових всичко с въпросното лице и затвърдих мисленето си спрямо него/нея. Вече знам, че нямам нужда от този човек. Захванах темата също така за да споделите и вие дали са постъпвали по този начин с вас. Ще се радвам, ако темата има продължители като вашите мнения.
Благодаря!
Благодаря!
