Трудности в семейството.

  • 5 748
  • 36
  •   1
Отговори
  • Силистра
  • Мнения: 19
Здравейте група. Моята история е следната. (п.с. нова съм и много страдам, не го казвам за съчуствие) ако имам правописни грешки се извинявам от сега, но не съм много адекватна.
Случката е следната. С майка ми преди време (преди 10тина години) много се карахме, обаче тя реши, че ще посети психиатър и се пооправи (причината да е била такава, било детството и) Аз съм семейна от 3 години, съпругът ми е по-емоционален (избухлив и казва всичко в прав текст) и тя това не го харесва. През марр месец поради проблеми с мъжа ми бяхме на прага на развода и го изпратих при техните (той е чужденец) Бяхме разделени 1 месец и след това разбрахме, че ние наистина се обичаме и се събрахме, но той (забравих да спомена, че имаме семейна фирма, той работеше там и напусна). Та сега сме добре. Но с майка ми започнахме да имаме проблеми. (та затова и пускам темата). От 1 месец насам се караме с майка ми, товст тя ми се кара, а аз нълча понеже съм “мека гана” , което ме дразни много, но съм такъв характер. Баща ми е същия и той все си трайка (само и само да няма проблеми) и така дойде заветния ден преди 4 дена се скарахме зверски, аз също казах някой неща и нея я заболя защото досега не бях говорила повереме на караница. Имаме финансови възможности. Изкаране, че е аз работя с тях само заради парите им, за да ги използвам. Че докато съм била студентка само съм курвяла, че съм била безхараактерна и т.н (доста тежки думи) много бях обидена именно затова, че тя все казваше, че съм материалист и ги използвам.. и реших просто да спра да и говоря и пиша. От 3 дена ме напада по социалните мрежи защото стоя далеч от нея, а тя не ме е виждала в тази светлина(все сме били дружки).. изписа ми неща, които не мога просто да повярвам и капака беше като ми каза “говори, защото аз ще знълча до сетния си дъх и не те искам дори на погребението си..” мен тогава много ме заболя и звъннах на баща си. Помолих го да дойде , но той ми отказа защото какво щял да и каже като излиза. Аз откачих “как..какво.. та аз съм ти дъщеря” но преди това бях му казала, че не искам да съм наследница, не им искам парите, защото ще дойде ден ще имате нужда от нас и ние въпреки всичко ще сме зад вас. И изглежда това го жегна.
Обади ми се отново и ми каза “ела, майка ти ще ти се извини и никога няма да ти говори така” но аз отказах да отида защото щеше да стане още по-зле, а аз съм и с Панически атаки.
Релих да му звънна, но не ми вдигна за да му кажа да не ме чака, но не ми вдигна и затова се обадих на брат ми. Питах го къде е татко и той кьа вкъщи, а защо не ми вдига “ами нормално. Как така? Карат се, със слушалки съм и съм затворил вратата и пак ги чувам” и след като ми каза така се разтреперах, застана ми една бучка.. дори да не нося вина, аз се чувствам така защото те са ми родители и мен много ме боли.
Та легнах си аз и се събудих в 02:30 и видях, че ми е писала.. “баща ти ме наби, какво ли си му разказала и т.н” а той знаеше караницата ни понеже беше свидетел и му показвах съобщенията, които ми пише ии това е не съм го насъсквала или манипулирала.. (а за боя.. незнам баща ми е мнооооого търпелив..) чувствам се виновна, много ме боли.. защо стана така, как стигнахме до тук.. не мога да спя от колко нощи.. Да хората имат много по-големи проблеми, но аз не съм конфликтна личност, винаги съм се разбирала с всеки.. само с майка ми не успяхме да намерим общ език.. сега съвсем ще ме е взела на мушка.. незнам какво да правя. Дори не годя на работа само и само да не се виждаме и да се поуспокои.. но не и не..

Последна редакция: сб, 29 сеп 2018, 22:41 от Bestrong

# 1
  • Мнения: 9 196
Абе я ги зарежи тия откачалки и си гледай живота. Докато не си се превърнала в същата истерична ненормалница, като майка си.

# 2
  • София
  • Мнения: 971
Майка ти да отиде на психиатър и да си пие редовно хапчетата.

# 3
  • Мнения: 5 226
Да знаеш кръвта вода не става. Ти от гена си няма да избягаш. Освен, че носиш гените на майка си си и подсъзнателно приела този модел на поведение. И ти си скандалджийка и ако ти не пречупиш това нещата ще продължат.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Виж сега. Спри да се вторачваш в техния живот. Дистанцирай се повечко, погледни си твоето семейство, оправяй проблемите там. Защо насилваш нещата? Остави ги малко да вървят от само себе си, да улегнат и тогава виж накъде духа вятъра. Хващайте с мъжа си по собствен път, не се занимавайте със семейния бизнес. Извинявай, ама звучиш като да си им родител на тези хора, а не дете. Много си се вживяла в ролята на порасналата дъщеря, от която родителите ще имат нужда ама нито си пораснала, нито този момент е дошъл още. Не го казвам за да те обидя, а за да прогледнеш малко.

# 5
  • София
  • Мнения: 38 210
Хахава работа. Да разбирам ли, че всички сте в една фирма? Не искам да си представям, ако има други служители ...

# 6
  • Стара Загора
  • Мнения: 423
Гледай си живота, няма смисъл да се тормозиш. В семейството на баща ми са същите. Като се почне от родителите му, че се стигне до братята, сестрите и децата им. Винаги има някакъв проблем. Винаги има някой недоволен. Половината измряха, обаче се продължава. Той ги е отсвирил всичките. И нормално. След като имаш семейство, гледай него. И ти си жив човек.
Ако бях на твоето място, просто щях да спра да контактувам с тях. Ако наистина баща ти е бил, майка ти, не му прави чест, но представям си колко досадна е била тя, че да се стигне до там. Вината не е твоя. И те имат глави на раменете. Ако работите на едно място, просто напускай и си търси друга работа. Щом изкарват, че само парите им търсиш. Как би могла да работиш с нея от тук нататък? След време може и да съжалява. Обаче аз ако съм, никога повече няма да я погледна, без значение, че ми е родна майка. Човек, който ми каже, че само съм курвяла, просто е мъртъв за мен.

# 7
  • Силистра
  • Мнения: 19
Да знаеш кръвта вода не става. Ти от гена си няма да избягаш. Освен, че носиш гените на майка си си и подсъзнателно приела този модел на поведение. И ти си скандалджийка и ако ти не пречупиш това нещата ще продължат.

Проблема е там, че не съм такъв тип човек.. бягам от проблеми (досега не съм се карала с никого) не съм конфликтна и всички около мен твърдят това, че аз съм много различна..

# 8
  • София
  • Мнения: 24 839
Здравейте група. Моята история е следната. (п.с. нова съм и много страдам, не го казвам за съчуствие) ако имам правописни грешки се извинявам от сега, но не съм много адекватна.
Случката е следната. С майка ми преди време (преди 10тина години) много се карахме, обаче тя реши, че ще посети психолог и се пооправи (причината да е била такава, било детството и) Аз съм семейна от 3 години, съпругът ми е по-емоционален (избухлив и казва всичко в прав текст) и тя това не го харесва. През марр месец поради проблеми с мъжа ми бяхме на прага на развода и го изпратих при техните (той е чужденец) Бяхме разделени 1 месец и след това разбрахме, че ние наистина се обичаме и се събрахме, но той (забравих да спомена, че имаме семейна фирма, той работеше там и напусна). Та сега сме добре. Но с майка ми започнахме да имаме проблеми. (та затова и пускам темата). От 1 месец насам се караме с майка ми, товст тя ми се кара, а аз нълча понеже съм “мека гана” , което ме дразни много, но съм такъв характер. Баща ми е същия и той все си трайка (само и само да няма проблеми) и така дойде заветния ден преди 4 дена се скарахме зверски, аз също казах някой неща и нея я заболя защото досега не бях говорила повереме на караница. Имаме финансови възможности. Изкаране, че е аз работя с тях само заради парите им, за да ги използвам. Че докато съм била студентка само съм курвяла, че съм била безхараактерна и т.н (доста тежки думи) много бях обидена именно затова, че тя все казваше, че съм материалист и ги използвам.. и реших просто да спра да и говоря и пиша. От 3 дена ме напада по социалните мрежи защото стоя далеч от нея, а тя не ме е виждала в тази светлина(все сме били дружки).. изписа ми неща, които не мога просто да повярвам и капака беше като ми каза “говори, защото аз ще знълча до сетния си дъх и не те искам дори на погребението си..” мен тогава много ме заболя и звъннах на баща си. Помолих го да дойде , но той ми отказа защото какво щял да и каже като излиза. Аз откачих “как..какво.. та аз съм ти дъщеря” но преди това бях му казала, че не искам да съм наследница, не им искам парите, защото ще дойде ден ще имате нужда от нас и ние въпреки всичко ще сме зад вас. И изглежда това го жегна.
Обади ми се отново и ми каза “ела, майка ти ще ти се извини и никога няма да ти говори така” но аз отказах да отида защото щеше да стане още по-зле, а аз съм и с Панически атаки.
Релих да му звънна, но не ми вдигна за да му кажа да не ме чака, но не ми вдигна и затова се обадих на брат ми. Питах го къде е татко и той кьа вкъщи, а защо не ми вдига “ами нормално. Как така? Карат се, със слушалки съм и съм затворил вратата и пак ги чувам” и след като ми каза така се разтреперах, застана ми една бучка.. дори да не нося вина, аз се чувствам така защото те са ми родители и мен много ме боли.
Та легнах си аз и се събудих в 02:30 и видях, че ми е писала.. “баща ти ме наби, какво ли си му разказала и т.н” а той знаеше караницата ни понеже беше свидетел и му показвах съобщенията, които ми пише ии това е не съм го насъсквала или манипулирала.. (а за боя.. незнам баща ми е мнооооого търпелив..) чувствам се виновна, много ме боли.. защо стана така, как стигнахме до тук.. не мога да спя от колко нощи.. Да хората имат много по-големи проблеми, но аз не съм конфликтна личност, винаги съм се разбирала с всеки.. само с майка ми не успяхме да намерим общ език.. сега съвсем ще ме е взела на мушка.. незнам какво да правя. Дори не годя на работа само и само да не се виждаме и да се поуспокои.. но не и не..

Ти на колко години си, че правиш трагедии като 15 годишна?
Нямаш ли си семейство и мъж, на когото да обръщаш внимание, вместо да го гониш?
Ай, стига с тия "много ме боли"- като се вреш у шамарите, ще те боли.
Като нямаш собствен живот и собствени интереси, ще живееш живота на 15 годишна, уловена за полата на майка си.
Порасни вече.

# 9
  • Мнения: 2 170
Уж големи хора , но акъл нямат!
Момиче , намери си работа извън семейния бизнес и покажи на майка ти  ,че въобще не си им за парите. Като спреш да и помагаш тя сама ще те потърси, но тогава най-спокойно можеш да и откажеш , та да видим какво ще прави без теб.
Затова не съм привърженица на този тип семейни бизнези. По-добре е само с мъжа ти. Когато включиш и други роднини вече става сложно , защото се налага да правиш повече компромиси и да боравиш с много повече проблеми отколкото ако наемеш непознати хора. Хем ще има дисциплина (ако успеете да наложите такава), хем няма да се срещаш с подобни проблеми.

# 10
  • Мнения: 7 325
Взимаш си мъжа и отивате в неговата държава. И моята майка ми лазеше по нервите докато и играех по свирката, откакто обаче съм на 4 000 км. и може да ме чуе и види само когато аз реша е много по-поносима, а аз по спокойна и щастлива.

# 11
  • Paris, France
  • Мнения: 13 878
Вълкът козината си мени, нрава не. Съответно:
1) Не можеш да си промениш характера.
2) Не можеш да промениш характера на майка ти, нито този на баща ти.
3) Приятелят ти няма да си промени характера.

Не си длъжна да живееш с никого от обкръжението си, нито да търпиш отношения, които са далеч от хармонични. На твое място бих заминала някъде. I.Hr даде добра идея за емиграция далеч от семейството. Ще си живееш както си искаш без излишни конфликти.

За приятеля ти - имали сте проблеми, разделили сте се. Можеш спокойно да поживееш малко без него за да установиш дали не ти е по-спокойно без него. Сега ти липсва, защото е по-малкото зло, по-бързо гликираният връзка. Прекъсването на контакт с родителите за някакво време и отдалечаването от тях е задължително. Иначе връзката се вкисва още повече. След това може да подновите някакви контакти, но кратки, без обяснения и без сближаване, защото то води до завъртане на нов, порочен кръг обиди и скандали. Успех

# 12
  • Силистра
  • Мнения: 19
Вълкът козината си мени, нрава не. Съответно:
1) Не можеш да си промениш характера.
2) Не можеш да промениш характера на майка ти, нито този на баща ти.
3) Приятелят ти няма да си промени характера.

Не си длъжна да живееш с никого от обкръжението си, нито да търпиш отношения, които са далеч от хармонични. На твое място бих заминала някъде. I.Hr даде добра идея за емиграция далеч от семейството. Ще си живееш както си искаш без излишни конфликти.

За приятеля ти - имали сте проблеми, разделили сте се. Можеш спокойно да поживееш малко без него за да установиш дали не ти е по-спокойно без него. Сега ти липсва, защото е по-малкото зло, по-бързо гликираният връзка. Прекъсването на контакт с родителите за някакво време и отдалечаването от тях е задължително. Иначе връзката се вкисва още повече. След това може да подновите някакви контакти, но кратки, без обяснения и без сближаване, защото то води до завъртане на нов, порочен кръг обиди и скандали. Успех

Със съпруга ми както казах и по-рано си изяснихме всичко и сме заедно. Проблем имам с майка си, който немога да реша понеже тя психически не е добре (поне така изглежда) и бих искала да се лекува. Не бих искала да я зрежа и да се спасява. Но да стоя далеч от родителите си за да няма конфликти..

# 13
  • Мнения: 3 732
Нямаш ли си свое семейство та си се закахърила за родното си такова?
Махайте се с мъжа ти, вашите да се оправят.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Ама ти вярно се изживяваш като родител на майка си. Ехооо, тя е голям човек. Ще се лекува, ако иска. Не ако ти й наредиш. И баща ти е там, и той може да взима решения. Също е голям човек.

Общи условия

Активация на акаунт