Съжителство между котки

  • 6 529
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте. Имам персийска котка на 5 години, мъжка. По стечение на обстоятелствата се наложи да приберем вкъщи едно малко коте,отново персийско. Котето е на по-малко от 2 месеца, голям сладур. Проблемът е, че моят любимец показва надмощие и не се примирява с факта, че не е единствено животно вкъщи. Два пъти направи опит да задуши другото. Според вас има ли смисъл да чакам да се приемат един друг, или да търся собственик на малкия,тъй като скоро пътувам и няма да мога да стоя и пазя да не се наранят един друг? Благодаря предварително

# 1
  • Мнения: 1 309
Първо да кажа, че не мога да ви дам съвет. Само ще изложа моето виждане на нещата.
Както знаете котките са териториални животни, пазят си територията. Особено при мъжките, това е още по изразено.
Давам пример: ние живеем в къща и имахме два котарака, които не бяха родственици. Събрахме ги горе долу на една и съща възраст 3-4 месечни. Но когато пораснаха единия взе надмощие над другия и го прогони от вкъщи.
Та в този ред на мисли, ми се струва невъзможно при вас. Но пак казвам, това го споделям от личен опит. Може хора, които се занимават с котки да изкажат начин по който бихте се справили. Ако бяха майка и котето е от нейно котило, може би щяха да съжителстват. Но така незнам..

# 2
  • Мнения: 8 601
Моя позната има 2 котарака и си живеят в дома и, но са кастрирани. Единият се изживява като водач, доминира. Но са се сработили и не се нападат, като да са си разделили някак територията, всеки си спи далеч от другия, за храна идват и двамата...

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 15 511
Но когато пораснаха единия взе надмощие над другия и го прогони от вкъщи.
Та в този ред на мисли, ми се струва невъзможно при вас.

Има една магическа дума, която решава подобен род ситуации от раз. Нарича се "кастрация". Peace

# 4
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 115
Кастрацията не винаги е решение. Моят котарак е кастриран и въпреки това буквално полудява при наличието на друга котка, когато сме гостували на нашите, нашият котарак не стига, че е на гости, ами напда със страшна злоба техните котки. Просто си е алфа мъжкар.

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 15 511
Кастрацията не винаги е решение.

В много голям % от случаите е. Другото са по-скоро изключения. Peace Това и специалистите го твърдят.

Колкото до примера ти – според мен, не е акуратен и релевантен към темата, защото, когато 2 животни не живеят заедно, най-нормалното нещо е да проявяват агресия, докато се поопознаят.
Не би ми минало през ума да събирам моите диваци с други котки, нищо че по принцип са кротки. Те и чужди хора не понасят...

# 6
  • София
  • Мнения: 8 348
Нормално е първоначално стария котарак да не приема новото попълнение. Трябва си време, за да свикне. Кастрирането би помогнало, ако вече не е кастриран. Няма как да сепредвидятнещатабез да се наблюдават котетата известно време.
Аз имах три, един мъжки киселяк, една женска, която не харесва четирикраки, но от немай къде си играе със ссестра си и сестрата, която е голяма драка.
А, имам и голямо куче.
Всички живееха, ако не в любов, то поне в разбирателство.
Та възможна е щастлива развръзка.

# 7
  • Мнения: 2 749
При мен безпроблемно са съжителствали две кучета, куче и котка, две кучета и котка, все взети по-различно време. В началото по-голямото се опитва да надвие, но после стават приятели. Но виж, при 2 котки не знам. Все пак куче и котка са доста различни, все е било по-голямо куче с коте или и двете малки.

# 8
  • Мнения: 1 896
Моят опит сочи, че котките се чувстват много по-добре, когато имат компания от себеподобно вкъщи. Със сигурност ще свикнат, но пазете малкото, докато това стане- може да го затваряте, докато са сами, оставете ги да опознаят миризмите си и да свикнат (големият, де). Ще видите, че ще станат комбина и ще играят и спят заедно, само бъдете търпеливи.
И да, кастрацията е задължителна, според мен, по куп причини.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 5 803
Кастрацията при 5 годишен котарак няма да помогне по отношение на поведението му. Той вече си има изграден характер.

За възникналата ситуация ще кажа, че всичко е много индивидуално.
Когато първият ми котарак стана на 11 месеца го заведох да го кастрират, когато стана на 1 година си взехме още едно мъжко коте на два месеца. Казах си, че му давам една седмица да свикне с новото попълнение за да не го мъча повече от необходимото. Ако не свикне за това време, значи това е стрес за него и ще трябва да търся нов собственик за малкото. За няколко дена свикна с него и с времето станаха много близки. Мисля, че големият един вид осинови малкото, миеше го, винаги спяха гушнати на кълбо и много си играеха заедно до последно.

Същият този котарак (първият) реагира по съвсем различен начин на другата ми котка, която дойде да живее при нас. Когато ги събрахме и двамата бяха възрастни индивиди, отдавна кастриратни, тя - женска. Еми, не се получи... за 7 години. За това време какво ли не пробвахме  за да ги помирим, нищо не помогна, наложи се да ги държим постоянно разделени, защото той направо искаше да я убие.
За сметка на това пък вторият котарак нямаше никакъв проблем с новата котка, но той (също отдавна кастриран) не беше доминантен и беше приел първия котарак за шеф.

Така че без да наблюдавате за известно време как се развиват нещата между точно тези две котки, няма как да разберете дали ще се получи.

# 10
  • INFJ
  • Мнения: 9 135
Не мога да кажа дали вашите котки ще се приемат със сигурност, но мога да дам малко съвети.

В началото е добре малкото коте да си живее в отделна стая и малко по малко да се представя на големият котарак (който е хубаво да е кастриран) - давайте му да души предмети, с който малкото си е играло, или одеалце на което спи.
След няколко дни ги пуснете да се подушат - по възможност през врата, ако има дупка под прага, сложете им храна от двете страни на вратата, така ще си знае големият, че въпреки новото присъствие, грижата за него няма да спре.
По същият начин и с малкото - да има предмети от големият котарак, за да свиква и то. Може да им размените местата по стаите по някое време.

Схващате идеята - постепенно запознаване.

Дори след това бой пак ще има и ще е така докато големият не се наложи. Намесвайте се само когато стане опасно за малкото. Аз лично като събирах моите котки им бях отрязала връхчетата на ноктите за да не си извадят очите или направят рани.
Сега вече си живеят двамата, няма любов още, гонят се из апартамента, но вече не се бият като в началото. Мъжко и женско са моите, женското беше новото попълнение Simple Smile

Последна редакция: чт, 20 сеп 2018, 01:25 от Elunaria

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 15 511
Много добри съвети е дала Elunaria! Peace

Интересното при нас, обаче, е, че малкото (новодошлото) коте беше изключително агресивно към порасналия ми котарак, а не обратното. Не знам как е възможно, от чисто природна гледна точка, но това положение си беше факт при нас. Големият подхождаше с дискомфорт, недоверие и плахост, докато малкото коте настъпваше с агресия и наглост.
В последствие нещата уж се поуталожиха до момента, в който мъникът не достигна полова зрялост, и тогава първоначалната агресия се завърна, умножена по 10! Бой до кръв, пронизително виене и хвърчене на козина! Разделихме ги временно (какво ти "временно", няколко месеца откарахме така), докато не ги кастрирахме и двамата, и най-накрая заживяха в относителен мир – та, чак до днес. Simple Smile

# 12
  • INFJ
  • Мнения: 9 135
Кастрацията според мен си е задължителна за домашните котки. Няма смисъл да се мъчат животните, да вият по прозорците, да проявяват агресия.
Освен това мъжките миришат много силно - собствениците свикват с миризмата и се чудят дали мирише на котка... да, мирише и то много! Каквото маркира е директно за боклука, няма измирисване. Та това е един от плюсовете и за стопаните Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт