Няма за какво да слага граници, той не е поискал от нея нещо( и едва ли ще го направи) за да сложи граница.Тя не е заинтересована от него изобщо, съвсем приятелско отношение има. Държи на семейството си и си личи. Той затова е тъжен имам.чувството, защото знае, че шанс няма...Не знам наистина, може и да греша...
- Публикувана: 11 септ. 2018, 14:48 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2018, 19:15 ч.
Не знам съвет ли търся, или да се оплача...
Че тогава защо се кахъриш?
Класически "слаб ангел".
Има мъже, които им премалява от всяка по-засукана "булка". Някои имат глупостта да им личи, други тайничко ѝ го ... трупат.
Твоят мъж явно е увлечен по нея. Не бих си обръщала главата на другата страна, а бих му казала директно, че не ми е приятно. Защо ти трябва да обираш дискомфорта от неговия слаб ангел?
Ми да се научи, не е малко бебе.
Ти флиртувай с мъжа на въпросната и гледай реакции.
Има мъже, които им премалява от всяка по-засукана "булка". Някои имат глупостта да им личи, други тайничко ѝ го ... трупат.
Твоят мъж явно е увлечен по нея. Не бих си обръщала главата на другата страна, а бих му казала директно, че не ми е приятно. Защо ти трябва да обираш дискомфорта от неговия слаб ангел?
Ми да се научи, не е малко бебе.
Ти флиртувай с мъжа на въпросната и гледай реакции.
Класически "слаб ангел".
Има мъже, които им премалява от всяка по-засукана "булка". Някои имат глупостта да им личи, други тайничко ѝ го ... трупат.
Твоят мъж явно е увлечен по нея. Не бих си обръщала главата на другата страна, а бих му казала директно, че не ми е приятно. Защо ти трябва да обираш дискомфорта от неговия слаб ангел?
Ми да се научи, не е малко бебе.
Ти флиртувай с мъжа на въпросната и гледай реакции.
Има мъже, които им премалява от всяка по-засукана "булка". Някои имат глупостта да им личи, други тайничко ѝ го ... трупат.
Твоят мъж явно е увлечен по нея. Не бих си обръщала главата на другата страна, а бих му казала директно, че не ми е приятно. Защо ти трябва да обираш дискомфорта от неговия слаб ангел?
Ми да се научи, не е малко бебе.
Ти флиртувай с мъжа на въпросната и гледай реакции.
Разредете срещите с тези хора.
Няма за какво да слага граници, той не е поискал от нея нещо( и едва ли ще го направи) за да сложи граница.Тя не е заинтересована от него изобщо, съвсем приятелско отношение има. Държи на семейството си и си личи. Той затова е тъжен имам.чувството, защото знае, че шанс няма...Не знам наистина, може и да греша...
Ще ти разкажа една история от мен
Бившият ми съпруг имаше един приятел, с който се познаваха от деца. В един момент започнахме по-често да излизаме по двойки с него и приятелката му. Няколко месеца след това усетих, че отношението му към мен започва да се променя. Започна да се държи точно така, както описваш, че се държи съпруга ти. Започна да ми обръща повече внимание, да ми иска мнението за някакви съвсем обикновени неща, да пита мъжа ми за мен - уж му трябвам за съвет по някакъв въпрос и т.н. Като ме видеше и буквално грейваше - в очите му се виждаше, че определено има симпатии към мен. В един момент започна да става доста неловко за мен и започнах да разреждам срещите с тази двойка. Намирах си някакви оправдания - работа, ангажименти и т.н. В крайна сметка нещата при него преминаха и всичко си дойде на мястото. Аз се разведох с мъжа ми, а той остана с приятелката си. Заедно са вече 15 години, живеят заедно, имат две деца и се разбират доста добре.
Разказвам ти тази случка, за да ти покажа, че според мен това е някакъв период и щом жената отсреща не го провокира по някакъв начин, и вярваш, че никога не би имало нищо, може да изчакаш нещата просто да преминат и в един момент всичко да си стане, както преди. Все пак сте женени, имате дете - не е нужно да взимаш някакви крайни решения.
Бившият ми съпруг имаше един приятел, с който се познаваха от деца. В един момент започнахме по-често да излизаме по двойки с него и приятелката му. Няколко месеца след това усетих, че отношението му към мен започва да се променя. Започна да се държи точно така, както описваш, че се държи съпруга ти. Започна да ми обръща повече внимание, да ми иска мнението за някакви съвсем обикновени неща, да пита мъжа ми за мен - уж му трябвам за съвет по някакъв въпрос и т.н. Като ме видеше и буквално грейваше - в очите му се виждаше, че определено има симпатии към мен. В един момент започна да става доста неловко за мен и започнах да разреждам срещите с тази двойка. Намирах си някакви оправдания - работа, ангажименти и т.н. В крайна сметка нещата при него преминаха и всичко си дойде на мястото. Аз се разведох с мъжа ми, а той остана с приятелката си. Заедно са вече 15 години, живеят заедно, имат две деца и се разбират доста добре.
Разказвам ти тази случка, за да ти покажа, че според мен това е някакъв период и щом жената отсреща не го провокира по някакъв начин, и вярваш, че никога не би имало нищо, може да изчакаш нещата просто да преминат и в един момент всичко да си стане, както преди. Все пак сте женени, имате дете - не е нужно да взимаш някакви крайни решения.
Разредете срещите с тези хора.
Пробвай да не ходиш , но без демонстрации. Единия път детето е болно, другия ти ... после пък спешна работа или друга среща ...
Значи полудявам някой да ми каже,че не съм добре,виждайки какви ги върши. По този начин да ме прави на луда,не му прави чест.
Даже нямаше и да съм обидена. Малко по малко ти чупи човека чувствата...Само ти ще решиш накъде ще избие.
Аз за себе си реших,отдавна.
Даже нямаше и да съм обидена. Малко по малко ти чупи човека чувствата...Само ти ще решиш накъде ще избие.
Аз за себе си реших,отдавна.
Няма за какво да слага граници, той не е поискал от нея нещо( и едва ли ще го направи) за да сложи граница.Тя не е заинтересована от него изобщо, съвсем приятелско отношение има. Държи на семейството си и си личи. Той затова е тъжен имам.чувството, защото знае, че шанс няма...Не знам наистина, може и да греша...
Ще ти разкажа една история от мен
Бившият ми съпруг имаше един приятел, с който се познаваха от деца. В един момент започнахме по-често да излизаме по дойки с него и приятелката му. Няколко месеца след това усетих, че отношението му към мен започва да се променя. Започна да се държи точно така, както описваш, че се държи съпруга ти. Започна да ми обръща повече внимание, да ми иска мнението за някакви съвсем обикновени неща, да пита мъжа ми за мен - уж му трябвам за съвет по някакъв въпрос и т.н. Като ме видеше и буквално грейваше - в очите му се виждаше, че определено има симпатии към мен. В един момент започна да става доста неловко за мен и започнах да разреждам срещите с тази двойка. Намирах си някакви оправдания - работа, ангажименти и т.н. В крайна сметка нещата при него преминаха и всичко си дойде на мястото. Аз се разведох с мъжа ми, а той остана с приятелката си. Заедно са вече 15 години, живеят заедно, имат две деца и се разбират доста добре.
Разказвам ти тази случка, за да ти покажа, че според мен това е някакъв период и щом жената отсреща не го провокира по някакъв начин, и вярваш, че никога не би имало нищо, може да изчакаш нещата просто да преминат и в един момент всичко да си стане, както преди. Все пак сте женени, имате дете - не е нужно да взимаш някакви крайни решения.
Бившият ми съпруг имаше един приятел, с който се познаваха от деца. В един момент започнахме по-често да излизаме по дойки с него и приятелката му. Няколко месеца след това усетих, че отношението му към мен започва да се променя. Започна да се държи точно така, както описваш, че се държи съпруга ти. Започна да ми обръща повече внимание, да ми иска мнението за някакви съвсем обикновени неща, да пита мъжа ми за мен - уж му трябвам за съвет по някакъв въпрос и т.н. Като ме видеше и буквално грейваше - в очите му се виждаше, че определено има симпатии към мен. В един момент започна да става доста неловко за мен и започнах да разреждам срещите с тази двойка. Намирах си някакви оправдания - работа, ангажименти и т.н. В крайна сметка нещата при него преминаха и всичко си дойде на мястото. Аз се разведох с мъжа ми, а той остана с приятелката си. Заедно са вече 15 години, живеят заедно, имат две деца и се разбират доста добре.
Разказвам ти тази случка, за да ти покажа, че според мен това е някакъв период и щом жената отсреща не го провокира по някакъв начин, и вярваш, че никога не би имало нищо, може да изчакаш нещата просто да преминат и в един момент всичко да си стане, както преди. Все пак сте женени, имате дете - не е нужно да взимаш някакви крайни решения.
Няма за какво да слага граници, той не е поискал от нея нещо( и едва ли ще го направи) за да сложи граница.Тя не е заинтересована от него изобщо, съвсем приятелско отношение има. Държи на семейството си и си личи. Той затова е тъжен имам.чувството, защото знае, че шанс няма...Не знам наистина, може и да греша...