потънал в шевове лежи и пъшка
юнак с дълбока в дясното подребрие рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил ехограф,
на друга рентен на две строшен;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклина, че Банков се връща!
Лежи юнакът, а на небето самолет пристига и
слънцето спряно сърдито пече;
Албена пее нейде до леглото,
а ушите още по-силно пламтят!
Тоз, който има трети черен дроб,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази Зорница,
и Бени му кротко раната ближи;
над него Марио, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Св. Кирил пее хайдушка песен!
И санитари в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят пода зелен в реанимация
и при юнакът дойдат, па изчистят.
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
на Ева място до малчо правят, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и от Цонев петаче търсят.
И съмна вече! И в реанимация
юнакът лежи,
Ева реве,
и слънцето пак пече ли – пече!
Тъй става ли, Дона?