Публикувана: 31 авг. 2018, 16:05 ч.
Последно мнение: 13 ян. 2019, 17:04 ч.

Случи ми се нещо странно XVIII

95 099
734
1

# 120 11 септ. 2018, 09:40 ч.

София
Мнения: 9 850

С тази цензура ще се преместим на ЛС май май.... Жалко, толкова хубави дискусии се заформяха.
Все пак не разбрах защо трябва да се ходи на гробищата до 40 дни, това ми се струва странно. Знам, че е някакво изискване по канон (май), но някаква информация откъде идва това и защо се прави? Спомага за прекъсване на връзките тук, на земята ли?

# 121 11 септ. 2018, 09:58 ч.

софия
Мнения: 773

Баба ми ходеха така до 40 ден на баща ми на гроба, не помня и аз зашо, то има толкова много обичай, на 40ти ден се "разнася " маса със столове, май пак тогава на този, които носи водата- кръстта (до гробищата) се подарява пижама. Помня и че слагахме разни предмети в ковчега - гребен, бръсначка, пари също помня някакви хартишни бяха.

# 122 11 септ. 2018, 10:02 ч.

Sofia
Мнения: 26 324

И ние ходихме 40дни да палим свещички на татко,така ни каза попа,но ако няма възможност се пали свещ в къщи.Също и кандило гореше 40дни.

# 123 11 септ. 2018, 13:56 ч.

Мнения: 620

Предметите се слагат в гроба, за да може душата да използва ако реши техните астрални двойници. Принципно това е само за началните етапи след физическата смърт, после няма особен смисъл от тях. А наречените на мъртвия свещ, кандило и т.н. подпомагат енергийно душата за да натрупа достатъчно енергия за отделянето си от земния свят и преминаването и основно в астралния. Не че ако реши или не се появи повод не може пак да се върне тук, но това става рядко и за кратко, най-често с конкретна причина или съобщение Simple Smile

# 124 11 септ. 2018, 16:05 ч.

София
Мнения: 9 850

Значи се ходи, за да се пали свещ - да се "освети пътя"/да се подпомогне енергийно душата? Благодаря, беше ми интересно.

# 125 11 септ. 2018, 16:18 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 239

Моя приятелка често сънувала баба си, която й казвала, че й е много тъмно. След като запалила свещ, сънищата изчезнали.

# 126 12 септ. 2018, 12:27 ч.

София
Мнения: 9 517

Чувала съм, че не трябва много да плачеш когато почине твой близък, за да може по-лесно да се отдели душата от този свят. Дали има нещо вярно в това?

# 127 12 септ. 2018, 12:30 ч.

София
Мнения: 9 850

За вярно не знам, чувала съм, че това пречеше по някакъв начин на душата да си замине от този свят и я задържа тук.

# 128 12 септ. 2018, 12:31 ч.

Мнения: 5 056

В тази връзка-преди година почина баба ми.
Не бяхме се виждали отдавна,беше възрастна,но не очаквахме неизбежното Sad

Даже помня,че този месец лекарят беше казал на майка ми,че е по-добре от обикновено(имаше напреднала деменция).
Една вечер ми се яви в съня.Каза ми,че идва само да ми каже сбогом и да не се притеснявам,че отива на място на което има много възрастни хора,но ще е добре.Събудих се разревана Sad

Това беше 10 дена преди да почине Sad

Имах много силна връзка с баба ми,беше като моя втора майка.
И до ден днешен се просълзявам като се сетя как намери начин да дойде и да се сбогува с мен Sad

# 129 12 септ. 2018, 15:52 ч.

София
Мнения: 9 517

Vervam, настръхнах от разказа ти.
Аз съм разказвала по-назад в темите за моята баба, но пак ще разкажа, за който не помни. Почина в болница. Беше зле, но аз ( може би наивно) вярвах, че ще "прескочи трапа". Вечерта, в която е починала в болницата аз вкъщи прах и излезнах да простирам. В момента, в който простирах една нейна рокля духна лек вятър ( а беше абсолютно безветрие онази вечер). Имах усещането, че не ме лъхва, а ме прегръща този вятър, не мога да го обясня. В ушите си сякаш чух гласа й, който прошепва името ми.
На сутринта реших да сготвя боб по начина, по който тя го обича. По онова време нямаше масово мобилни телефони и вестта за смъртта й все още не беше пристигнала до нас. Знаех, че тя ням да опита боба, защото в болницата не позволяват да носим домашна храна, но нещо вътрешно ме подтикна да й го сготвя преди да тръгна на свиждане.
След малко се позвъни на вратата. Куриер от болницата дойде да ни съобщи, че баба е починала предната вечер. Каза и в колко часа - по това време аз съм простирала нейната рокля.

# 130 12 септ. 2018, 15:58 ч.

Мнения: 11 565

И аз съм разказвала за дядо ми как се сънувах вечерта булка с бялата рокля, когато е починал и след един ден пак го сънувах как се сбогува с мен- него ден са го погребвали.
Аз разбрах, че е починал чак след няколко дни- не си бях в града и не ми казаха нашите по телефона да не ме тревожели.

# 131 12 септ. 2018, 16:17 ч.

Мнения: 5 056

Аз вярвам,че хората могат да комуникират по между си по много по-сложен начин от думите и действията.Просто не сме развили мозъците си до такава степен.Всъщност,изследванията сочат,че човек ползва едва 10% от мозъка си.Замисляли ли сте се,ако бяха 100% какво щеше да е? Simple Smile

# 132 12 септ. 2018, 19:01 ч.

Мнения: 1 414

Но все още няма научно документиран случай на човек,използващ всичките сто процента,може би това е само теория?И как точно се предполага да използваш пълния капацитет на мозъка си,какво да направиш,от къде да се учиш?!Иначе филми за хора с такива способности с лопата да ринеш.

# 133 12 септ. 2018, 20:32 ч.

Мнения: 445

Така и така сте подхванали темата , баба ми почина преди 16 години. Здрава и права беше .Търсех майка ми, която по него време нямаше все още мобилен телефон, нямаше я у дома й, звъннах у баба ми. Нямаше я и там. Като започна баба ми да каканиже...едното ми дете, другото ми дете, племенникът ми...Ужасно бързах, спешно ми трябваше майка ми. Многократно се опитвах да прекъсна баба ми, все едно не ме чуваше. Всичките й приказки бяха за бъдещето на децата, кое, как ще се осъществи, как ще се реализира. Наричаше и предричаше. Накрая като, че се умори, звучеше тъжно. Казах, че ще се обадя в друг момент и няма да бързам, ще говорим...
Няколко нощи по-късно сънувах, че влиза у дома ми, в спалнята, и ние спим. Отвори вратата и само главата си показа. Надигнах се и я попитах- Какво има,как си дошла?! Отговори, че е дошла да се сбогуваме.
На сутринта звъннах у майка, попитах за баба , каза, че е добре. Почина няколко дни по-късно, в пълно съзнание, съзнавайки точно какво се случва. Нямаше заболяване. Днес, 16 години по-късно, почти всичко от това, което предрече в последния ни разговор е факт.

# 134 12 септ. 2018, 21:06 ч.

Велико Търново
Мнения: 7 700

Четейки историите ви, вече съм сигурна че не си внушавам много от нещата които ми се случват.

Препоръчани теми

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Политиката в България - Тема 5

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

Абитуриентски страсти 2024

Причина:

Причина: