За колко време научихте езика на съответната държава и как се оправяхте преди да го научите? Как го научихте - на курсове или сам сами?
- Публикувана: 25 ноем. 2004, 03:05 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2005, 18:45 ч.
За колко време научихте езика на държавата в която сте?
Ne sam go y4ila znaex go da tragna da emigriram bez ezik ami neznam pone za men e neseriozno se pak sam sosialno jivotno sam. E verno 4e neprekasnato go ysavarshenstvam i frenskia i ang. no tova e dryga tema. Mai nikoga ne bix kazala 4e znam daden ezik vinagi ima kakvo da se nay4i i kakvo da se jelae 
Цитат на: nicky
За колко време научихте езика на съответната държава и как се оправяхте преди да го научите? Как го научихте - на курсове или сам сами?
Когато дойдохтук вече говорех и пишех добре на английски, но преди първото си излизане за дълго в чужбина го бях учила само сама( но много интензивно, непркъснато четях, учех граматика и т.н. ) около 3 години. Та при това излизане трябваше да преподавам на английски
можеш да си представиш какъв шок ми беше. Първите 2 месеца не си отварях устата освен ако не се налагаше 
А после не можех да си я затворя . Общо взето въпроса е да имаш някаква основа, колкото и елементарна да е тя..и да можеш да се пречупиш бързо от страха" ама ако сбъркам какво ще кажат". Колкото по-малко се тревожиш, че ще допуснеш грешка- толкова по-бързо ще проговориш. В повечето случаи хората имат желание да те разберат и дори и да направиш грешка не е фатално и няма нужда да мислиш по половин час едно изречение. За да подобриш ( или научиш) език трябва да имаш практика, а тя с мълчание не се придобива:-) Цитат на: nicky
За колко време научихте езика на съответната държава и как се оправяхте преди да го научите? Как го научихте - на курсове или сам сами?
3ависи от възрастта на човека.
На 5г. отидох в Лондон с родителите си, смея да твърдя, че за около месец-два проговорих свободно, ходих на училище по цял ден, а отначало знаех отделни думи като "маса", "стол", "прозорец"...
На 17 г. дойдохме в Цюрих и ходих на училище, за 3 месеца взехме цялата граматика и проговорих без проблем, дори от самото начало сънувах на немски. Но и английският ми помогна много при ученето на немски.
Az pxk za razlika ot momichetata po-gore, znaeh samo edna duma - shalom!!! Nqmah i nikakvo namerenie da emigriram, vsichko stana na bxrzo i spontanno, a i s angliiskiq sxm na Vie...
Ta taka se grabnah s bebok na 14 meseca i bez grosh v djoba. Istinata e, che ezika e mnogo razlichen ot tova, koeto poznavah do togava, no (nqmam predstava zashto) mnogo bxrzo se otpusnah i tova me spasi. Bqh si "otvorila" glavata za vsichko, koeto chuvam. V ramkite na nqkolko meseca se spravqh chudesno. Ima nqkolko faktora spored men:
1-viq - vxzrastta, kolkoto si po-mlad po-lesno nauchavash.
2-riq - da ne si sxzdavash izkustven strah ot nepravilno govorene. Horata sa obshto vzeto dobronamereni i shte te popravqt ako sbxrkash ne s cel da te obidqt , a za da te nauchat...
3-tiq - gledai detski predavaniq, mnoooogo pomaga v nachaloto
Uspeh!!!
Ta taka se grabnah s bebok na 14 meseca i bez grosh v djoba. Istinata e, che ezika e mnogo razlichen ot tova, koeto poznavah do togava, no (nqmam predstava zashto) mnogo bxrzo se otpusnah i tova me spasi. Bqh si "otvorila" glavata za vsichko, koeto chuvam. V ramkite na nqkolko meseca se spravqh chudesno. Ima nqkolko faktora spored men:
1-viq - vxzrastta, kolkoto si po-mlad po-lesno nauchavash.
2-riq - da ne si sxzdavash izkustven strah ot nepravilno govorene. Horata sa obshto vzeto dobronamereni i shte te popravqt ako sbxrkash ne s cel da te obidqt , a za da te nauchat...
3-tiq - gledai detski predavaniq, mnoooogo pomaga v nachaloto
Uspeh!!!
Цитат на: maikata
3-tiq - gledai detski predavaniq, mnoooogo pomaga v nachaloto
Много вярно, а и според мен контакта с деца помага, поне при мен беше така.
Бях учила английски от 6 до около11-12 годишна възраст в Алианса в София, но последните 2-3 години доста несериозно. След това години наред не се бях занимавала с него - учих испански усилено в училище, взимах приравнителни изпити в испанската гимназия, изкарах година и полвина испанска филология и т.н. На 19 г. дойдох в Англия - първите 6 месеца гледах деца и живеех с англ. семейство. Е имах и много добра приятелка българка близо до мен, виждахме се ежедневно. Но през останалото време само на английски. Нищо не им разбирах в началото на децата, на тях пък им липсваше предишната им о-пер, абе първите няколко седмици се чуствах като глухоняма. Но после постепенно се отпуснах и започнах да се оправям, сприятелихме се с децата и си бърборехме по цял ден, а аз гледах детски филми и разни полутийнейджърски филми (момиченцето беша на 11, момченцето на 5) до пръсване, но си беше полезно в този момент
. Явно и наученото отпреди не е било загубено, не съм ходила след това на курсове по езика. Не мога да кажа дали съм го научила (уча ежедневно) и кога е бил момента в който ми е станало безпроблемно да общувам с езика, но всичко става постепенно, а и хората са много различни при ученето на чужд език. Тук си завърших и висшето образование, тук работя и в интерес на истината, неща свързани с работата ми например ми е много по-лесно да ги пиша и говоря на английски. Странно е, но е факт. С това не искам да кажа, че съм забравила българския, просто въпрос на навик и обстоятелства. 
вече 4 месеца и половина уча немски...един месец съм го учила в Бг, преди да дойда тука, но не zнаех почти ни6то...първите два месеца бе6е трудно да проговоря,но сега си карам с гре6ките ( не са много, надявам се )...важното е да те раzберат и ти да може6 да каже6 две думи на кръст. ...пък с времето всичко си идва на мястото...
)...важното е да те раzберат и ти да може6 да каже6 две думи на кръст. ...пък с времето всичко си идва на мястото...
Дойдох във Финландия знаеща български и руски (там от даскалъка дето ни бяха учили)... ни грам английски, да не говорим за фински или шведски (втория майчин език тука... принадлежи на малцинството от шведски финландци... май около 6 процента ще да са)... И така, с 3 седмици до започване на училището (навряха ме в шведско училище) и не знаеща грам от нищо... взех, че научих английски. Разбира се, имах пролеми с писането, но и това оправих за около година. След това започнах с опитите си да говоря шведски в 9ти клас (даскалото го почнах от 7ми клас), но съучениците ми ми се смееха много и прекратих говоренето. След 9ти клас започнах да уча в гимназията, там вече имахме нови класове, нови ученици... с тях беше по-лесно да зе заговориш на шведски... а и бяхме по-големи, та не ме дразнеха.
Финския го научих бавно, но сигурно благодарение на мъж ми и на телевизията. Де що филми даваха, седях, гледах и четях текста... та искам да благодаря на The Bold and the Beautiful (да... Дързост и красота) за туй, че научих финландски... все още имам доста да издялам, но до тук това без помощ от учители. Общо за научаването на 3 езика ми отидоха 9 години... няколко седмици за английския, 3 години за шведския... 8-9 години за финския.
Финския го научих бавно, но сигурно благодарение на мъж ми и на телевизията. Де що филми даваха, седях, гледах и четях текста... та искам да благодаря на The Bold and the Beautiful (да... Дързост и красота) за туй, че научих финландски... все още имам доста да издялам, но до тук това без помощ от учители. Общо за научаването на 3 езика ми отидоха 9 години... няколко седмици за английския, 3 години за шведския... 8-9 години за финския.
в БГ имах добра основа по английски и лека-полека надграждах, ама честно казано не много сериозно като дойдох тук веднага започнах работа и това много ми помогна, за да напредна с езика. първите три седмици почти нищо не им разбирах обаче. заради диалект ли, какво ли, обаче имах чувството, че говорят някакъв странен английски. но свикнах, а и ежедневно бях сред тукашни и през 6-те месеца, които работех мога да кажа научих доста нови думи.граматиката ми куцаше, ама то и сега е така де. след тези 6 месеца спрях работа, защото корема започна вече да ми натежава. вкъщи четях, писах и т.н., ама нямаше същия ефект, както когато работех.сега също чета, пиша.с това се оправям добре, ама пусто говорене...........още ми е трудно. а и говоря с грешки, сигурно това малко ме притеснява, за да се отпусна и да дърдоря. е, разбират ме, ама........... все още обаче не мога да разбирам някои хора сто процента, ама като съм у дома как да се науча на езика. мъжа ми е българин, та вкъщи на английски не се говори. та така.......срещам се с тукашни, имам приятеки-англичанки, с тях си говорим, та това ми помага до някаква степен. по-нататък смятам да започна курс, а след това и работа, та да оправя езика.
като дойдох тук веднага започнах работа и това много ми помогна, за да напредна с езика. първите три седмици почти нищо не им разбирах обаче. заради диалект ли, какво ли, обаче имах чувството, че говорят някакъв странен английски. но свикнах, а и ежедневно бях сред тукашни и през 6-те месеца, които работех мога да кажа научих доста нови думи.граматиката ми куцаше, ама то и сега е така де. след тези 6 месеца спрях работа, защото корема започна вече да ми натежава. вкъщи четях, писах и т.н., ама нямаше същия ефект, както когато работех.сега също чета, пиша.с това се оправям добре, ама пусто говорене...........още ми е трудно. а и говоря с грешки, сигурно това малко ме притеснява, за да се отпусна и да дърдоря. е, разбират ме, ама........... все още обаче не мога да разбирам някои хора сто процента, ама като съм у дома как да се науча на езика. мъжа ми е българин, та вкъщи на английски не се говори. та така.......срещам се с тукашни, имам приятеки-англичанки, с тях си говорим, та това ми помага до някаква степен. по-нататък смятам да започна курс, а след това и работа, та да оправя езика. 
Аз италианския го "нау4их" в Бг ( слагам кави4ки заЩото нау4их ми зву4и бая пресилено _4овек у4и докато е жив). ЗавърШих 8ма гимназия с разШирено изу4аване на разни езици и като дойдох тука ми беШе доста лесно. Е , говоримо се усъвърШенствах на място разбира се, но грамати4еската основата си я имах . Ина4е английския съм го у4ила като пове4ето в Бг: алианси, курсове и тн. Сега се замислям какъв друг език да захвана: немски или френски ( би могъл да ми служи и в работата 
)
)
Май аз съм най-зле. Когато дойдох тук бях с един примитивен английски (учила съм френски), само говоримия, за писане да не говорим, много съм зле. Усъвършенствах го колкото да мога да се оправям на работа и по разни учреждения. Спаси ме това, че тук 80% от исландците говорят английски.
Що се отнася до исландския
, едва сега започнах да имам самочувствие, че мога да говоря, не че съм го научила. Такъв смотан език, не съм срещала, има един куп думи на които рода им не оговаря на българските думи. Понякога си мисля, че говоря като бълг. циганин, добре че не ми се смеят, ами добронамерено ме поправят. Иначе трябваше да започна да говоря само исландски, тъй като нямах избор (работя с едни бабички, които не говорят английски), та започнах да го уча, а и те много ми помагат, въобще не се притеснявам да ги питам това или онова. Освен това много ми помага радиото. По цял ден докато съм на работа си слушам радио и то щеш не щеш ти се набива в главата. Иначе с писането сме на вие, мога да чета, но да пиша абсурд. Мисля си, че никога няма да се науча да пиша. Вече така ми се е набил този език в главта. че ако трябва да говоря английски мисля на исландски и става манджа с грозди. Случвало ми се е да говоря български в исландски словоред, няма да ви кажа как звучи, после се замислям какви глупости говоря.
Прави сте, че от децата може много да се научи, и при нас е така, сина учи баща си, че и мен от време на време.
Що се отнася до исландския
, едва сега започнах да имам самочувствие, че мога да говоря, не че съм го научила. Такъв смотан език, не съм срещала, има един куп думи на които рода им не оговаря на българските думи. Понякога си мисля, че говоря като бълг. циганин, добре че не ми се смеят, ами добронамерено ме поправят. Иначе трябваше да започна да говоря само исландски, тъй като нямах избор (работя с едни бабички, които не говорят английски), та започнах да го уча, а и те много ми помагат, въобще не се притеснявам да ги питам това или онова. Освен това много ми помага радиото. По цял ден докато съм на работа си слушам радио и то щеш не щеш ти се набива в главата. Иначе с писането сме на вие, мога да чета, но да пиша абсурд. Мисля си, че никога няма да се науча да пиша. Вече така ми се е набил този език в главта. че ако трябва да говоря английски мисля на исландски и става манджа с грозди. Случвало ми се е да говоря български в исландски словоред, няма да ви кажа как звучи, после се замислям какви глупости говоря.Прави сте, че от децата може много да се научи, и при нас е така, сина учи баща си, че и мен от време на време.
Цитат на: Mama Vessi
Май аз съм най-зле. Когато дойдох тук бях с един примитивен английски ....
Мамо Веси, не си само ти. И аз дойдох тук знаейки на английски само Здравей, Как се казваш, Добър ден и прочите от сорта ...., чиито изрази се оказа, че те даже не използват по начина по който ги бях заучила
Няма да кажа и шотландците какъв диалект имат (гледайте "Смело сърце" в оригинал и ще ме разберете, за тия коите се чудят как говорят, щото мамите в UK все са се сблъсквали с някой друг скот предполагам) . Като включиш и разни такива думички дето сато те си ги ползват и съвсем ме довършиха. В началото огромна помощ ми оказаха майките от Мадър и Тодлър групата, в която тръгнах благодарение на една комшийка, която път беше Чайлдмайндър. Тя ме представи пред мамите, каза че не знам бъкел английски и да видите как се организираха и как ми говореха. Леле сигурно ги бяха заболели ръцете и краката от ръкомахане. Там имаше и една мама, която си беше американка и първо тя ме вкара в езика, че на скотките нищо не им разбирах. След 2 години пребиваване тук реших да се запиша и на езиков курс. Там пък как решиха ме пратиха директно в 3-то ниво дето вече граматика не се учи, а се използва. Пък като попълвах теста карах на благозвучия в него 
. И така след 4-тата си година (и 3 месеца ) пак не мога да кажа, че го знам. Просто се учя всеки божи ден. Определено голяма помощ ми беше и телевизията (гледам предаванията със субтайтлите отдолу), много детски предавания (покрай щерката) , детските книжки с картинки, речник за големи в картинки и така. Абе като гледам ме разбират (поне са търпеливи) и аз мога да кажа, че едно 90% разбирам от казаното. Не мога да твърдя за 100 щото се оказа, че те на 100 % и един друг не се разбират 
Аз съм завършила английска гимназия и граматически и формално езика го знаех отлично. Мислех си, че се справям без проблеми и в ежедневието, но едва след като отидох във Финландия и започнах да общувам на английски установих, че всъщност се изразявам като българо-английски речник, т.е. говоря високопарно и неестествено. Моят най-добър приятел във Финландия бе шотландец и ежедневното ми общуване с него ми "оправи" разговорния английски. Когато дойдох в Канада нямах никакъв езиков проблем с английски, но понеже се озовах в Монреал ми липсваше френски, та започнах да уча и френски. С френския горе-долу се оправям разговорно, но писменият ми френски =0
ами аз не съм го научила ,мисля че винаги ще има какво още да уча.
а като дойдох , основата ми я даде наш приятел,който завърши тук испанска .после ми вика сядай и гледай сапунки ,така най -лесно ще запомняш.захвърлих учебници и всеки ден пред телевизора нон стоп.изгледах 2 сапунени филма от по 200 серии и съм готова .те с тези лесни диалогчета и думички от ежедневието как да не го научиш
никога няма да забравя първата сапунка .беше някакъв италиански сериал,остана ми в сърцето ,от него се научих как да се обяснявам в любов на мъжа на живота ми
,мисля че винаги ще има какво още да уча.а като дойдох , основата ми я даде наш приятел,който завърши тук испанска .после ми вика сядай и гледай сапунки ,така най -лесно ще запомняш.захвърлих учебници и всеки ден пред телевизора нон стоп.изгледах 2 сапунени филма от по 200 серии и съм готова
.те с тези лесни диалогчета и думички от ежедневието как да не го научиш никога няма да забравя първата сапунка .беше някакъв италиански сериал,остана ми в сърцето
,от него се научих как да се обяснявам в любов на мъжа на живота ми Препоръчани теми