ПОМОЩ!Родителите ми не ме приемат!

Вяра, гледам аватара ти с веганизма. Ло;о нчма. Чудч се само дали детето ти не расте в среда , в която за да ти обзрнат внимание то трябва да си @различен, странен, нестандартен @ ... На 11 много си обичах 2 те причтелки, енда без друга не можехме,  говорихме за момчета ... явно целия ми семеен живот се поставя под въпрос, за=ото вече 19 години мамя мъжа си ?

Помня, че между 9 и 13 години бях много влюбена в един мой съученик. Помня също, че тогава нямаше интернет и никакви мисли за сексуалността ми или секса не ми минаваха. Увлечението ми към него беше напълно романтично. Както казах по-нагоре по-късно имах някакви колебания по повод сексуалността ми, които изчезнаха със съзряването. На такава възраст, да се е осъзнало детето е невъзможно. Та то не е видяло нищо от живота.

Като гледам жената нито е тръгнала да поущрява, нито да забранява. Дъщеря й може да избере да е в хетеро връзка цял живот. Добре е направила, че не е скочила на нож на признанието. Скоро ще започнат вече хормоните да бушуват при детето й и тогава то само ще усети дали иска да е с момчета или с момичета, или ще пробва и от двете.

Не. Питах те дали ако си хетеросексуална някога си се влюбвала в момиче, независимо дали романтично или сексуално.

По мои спомени вероятно до 16-17 годишна възраст влюбванията ми не бяха сексуални. Това не значи, че не съм избирала инстинктивно да се влюбя в представител на пола, към който имам естествено влечение.

Детето расте в среда, в която се дава свобода да бъдеш такъв, какъвто си. Стига това да не води до пряко участие в извършване на нечия експлоатация и убийство, разбира се.

И аз съм обичала и обичам приятелките си. Но никога, нито за миг за мен това не е било нещо друго, освен приятелска привързаност. Никога не съм гледала на тях като на момичета в онзи смисъл, а просто като на хора, с които дружа, прекарваме времето си приятно, помагаме си взаимно и имаме общи теми на разговор.

Някои от коментарите ме оставиха без думи.

1. Как така ще крие?
Та, тя е на 16, за Бога. На тази възраст нищо не й е ясно, камо ли сексуална ориентация.

2. Не бих приела, ако дъщеря ми ми дойде с такива вести, но определено бих я оставила да продължи, за да разбере, че това е просто нещо временно и не много ясни преценки.

А защо мислиш, че е временно? И защо трябва да е временно?

А защо да не е?

Оставам с впечатлението че в България хората имат много предразсъдъци за всички които са различи по един или друг начин.

Романтично, да. Сексуално, не, определено не.

Може да е временно по начина, по който всяка хетеро връзка може да е временна.

Иначе момичетата очевидно имат силни чувства едно към друго и на тази възраст те вероятно вече са намерили физическо изражение. Дори връзката между двете девойчета да се разпадне, това по никакъв начин не значи, че сексуалната им ориентация ще се промени.

Май доста държиш така да остане момичето ти. Толкова си настоятелно.  Явно имаш нужда от разнообразие.  Горкото дете.

Lechugitka горките твои деца с майка, която не би приела да са различни.

Това дали на мен би ми се искало или не е все тая. Каквото такова, моля се естествено да не е. Но това някой насила да иска и да се натиска детето му да е у лево и за паради вече да говори буди смях...

Това, че харесваш момиче и родителите ти не го приемат, не е всъщност по-драматично от случаите, в които момиче на 16/момче харесва човек от другия пол, но родителите не одобряват харесваното момче/момиче по една или друга причина и забраняват среща.
Бих предложила няколко неща:
1. Да седнеш и да говориш откровено с майка си, да й обясниш как се чувстваш.
2. Да й кажеш, че си чела и си се интересувала по темата и ако наистина се окаже, че харесваш момичета, нейната забрана и неподкрепа няма да промени нищо, освен да те накара да се почувстваш отхвърлена.
3. Да отидеш в някой център на LGBT общностите и там да поговориш с някой, който на база личен и професионален опит да ти даде съвети.
4. Да предложиш на родителите си да отидете заедно на психолог и там да обсъдите темата. Изиграй го нещо от сорта на "признавам, че може да е временно, да съм объркана, самат аз още не знам каква съм, НО за да разбера, имам нужда от време и подкрепа. Имам нужда да знам, че сте с мен, че ме приемате и обичате". Психологът при всички случаи ще играе за теб и ще ги насърчи да бъдат приемащи и подкрепящи.
5. Да напишеш писмо до родителите си, но акцентът да не е "аз съм лудо влюбена в еди-коя си, шъ умрам без нея", ами "Аз...усетих в себе си...Бих искала да видя къде ме води този път...Важно ми е да се опозная, да съм наясно с чувствата си, защото само осъзнатият човек може да бъде щастлив. Имам нужда да разбера защо и как се чувствам, защо искам това и онова. Трябва да се познавам, за да мога после ОТГОВОРНО и ОСЪЗНАТО да избера каква да бъда. Имам нужда от вашето мнение и разбиране. Помогнете ми да бъда щастлива." Тоест - разглеждаш нещата в по-общ и лично свързан с теб контекст, а не с насоченост спрямо конкретната връзка. Защото това е по-важното така или иначе.
6. Най-напред е важно ти да си изясниш, доколкото можеш, честно ситуацията и чувствата за себе си. В крайна сметка си на 16, не на 8. И в крайна сметка особеност на родителите е, че пречат на децата си да правят разни неща, за които смятат, че не са подходящи за тях и биха им навредили. В крайна сметка родителите, освен родители, са и хора и имат право на своето мнение, виждания, че даже и ограничения в мисленето и предразсъдъци. По-важно е ТИ как мислиш за себе си, доколко се приемаш и разбираш, доколко си наясно с чувствата си.
Успех ти желая! Преди всичко приемай и обичай себе си, давай си нужната си подкрепа и бъди свой най-верен приятел! Останалото се нарежда така или иначе и ще намериш своя път...