Здравейте,
Да ви обясня историята си накратко. Март 2015 получих златна възможност за добре платена работа в IT сектора във Белгия. Без да се замислям заминах, с цел да спестявам пари и един ден да си осигуря един по добър живот в България. В компанията работиха специалисти от цял свят като имаше и 5 сънародника с които се сближихме след един известен период. Въпросните хора бяха много лъчезарни,усмихнати и позитивни. Започнахме често да излизаме и веднага ми направи впечатление че си падат по харчовете. Все коментират къде по света са били, кой на колко места е бил, кой какво си купил и лека полека започнаха да ме зарибяват и мене с техния начин на живот. На работата сутрин,обед и вечер хапваха все по скъпарски ресторанти и ме канеха с тях, като аз да не се деля от колектива и да не изоставам ходех с тях. В началото ходех да си пазарувам от близкия супермаркет и да си готвя в квартирата за да не се изразходват много пари по ресторанти, все пак имах за цел да спестявам, колегите обаче започнаха едва ли не да ми намекват че съм мизерник като правя това предвид заплатите в компанията. Много пъти сме си говорели разни теми за живота, споделял съм моите амбиции и цели, че съм дошъл да спестявам. За тях обаче това било глупаво да се спестявали пари на тази работа, предвид че ми отваряла много възможности като пътуване по света, подържане на висок стандарт на живот без да се лишаваш от нищо, и още куп неща, много българи си мечтаели да живеят така. Сега сме млади и един вид трябва да живеем на макс. Попадайки в тяхната компания и слушайки техните съвети започнах да се превръщам от спестовник в прахосник без да осъзнавам че ме манипулират, и така се отдадох на големи харчове с тях. Постоянно хранене по ресторанти, през отпуските на екскурзии по света (Дубай,Хавана,Палма де Майорка, и още много места). И така 3 години живях в луди харчове като непрекъснато ми се набиваше в главата че да спестиш е грешка, и че един живот живеем и трябва да го изживеем на макс.
Носталгията към България ме привличаше и след 3 години работа и реших да се върна и да се пробвам в същия сектор в София. Малко преди да си тръгна дадох голям заем на единия колега с обещанието да го върне до следващия месец, понеже му трябваха спешно пари, да погаси един кредит на чичо му, все пак 3 години работихме заедно и се познавахме добре. След като се прибрах в България, въпросния човек на който бях дал заем ме игнорира и ме завлече с не малка сума пари, а с другите си писахме известно време след което спряха да отговарят. След известно време в България започнах да съжалявам за това че изхарчих толкова много пари, и осъзнах въпросните ми приятели/колеги са ме манипулирали и използвали най нагло и долно. Понеже много пъти на ресторанти съм плащал сметката за всички без да си искам парите както и те са правили същото на по малки суми като е сметката. Давал съм им пари които не съм си искал обратно, както и те на мен но по малки суми отколкото аз съм давал. Когато съм им споделял целите си и мечтите си, сякаш те са изпитвали завист към това че аз искам да изградя някои неща да спестявам пари, и за да не изостанат финансово са решили да ме разковат, да не би да стана нещо повече от тях, понеже те си пръскат парите по ресторанти,почивки,скъпи телефони,часовници,джаджи и са решили да изпозлват българския потенциал (Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле). Постоянно ме стимулираха към харчове със тяхните съвети, аз дори прахосах повече пари отколкото те са изхарчили и по този начин ме дърпаха надолу финансово. Съжалявам много че бях толкова наивен,доверчив, допуснах да ме манипулират. Неможах да си сбъдна мечтите целите като живеех в луди харчове, прахосвах пари с лека ръка, раздавах се лесно, и се чувствам че сякаш си прахосах бъдещето, понеже живеех със някакво заблуждение насаждано от тях че не е правилно да пестиш пари. Имам чувството че живях като господин за един ден *имал си дал си* или както викат някои (когато яде кюфтетата не рева). Сега работя в София за доста по ниска заплата отколкото взимах там но съм решил този път да си гоня целите и да не допускам повече да ме манипулират, все едно съм бил някакъв конкурент за тях и от завист немогат да преглътнат някой да има повече пари от тях и трябва да го смачкат финансово да го държат под тяхното ниво, за да не се чувстват по зле. Следващия колега ако е българин и има цели и амбиции вероятно ще е следващата жертва която ще бъде смачкана финансово от завистниците.
Да ви обясня историята си накратко. Март 2015 получих златна възможност за добре платена работа в IT сектора във Белгия. Без да се замислям заминах, с цел да спестявам пари и един ден да си осигуря един по добър живот в България. В компанията работиха специалисти от цял свят като имаше и 5 сънародника с които се сближихме след един известен период. Въпросните хора бяха много лъчезарни,усмихнати и позитивни. Започнахме често да излизаме и веднага ми направи впечатление че си падат по харчовете. Все коментират къде по света са били, кой на колко места е бил, кой какво си купил и лека полека започнаха да ме зарибяват и мене с техния начин на живот. На работата сутрин,обед и вечер хапваха все по скъпарски ресторанти и ме канеха с тях, като аз да не се деля от колектива и да не изоставам ходех с тях. В началото ходех да си пазарувам от близкия супермаркет и да си готвя в квартирата за да не се изразходват много пари по ресторанти, все пак имах за цел да спестявам, колегите обаче започнаха едва ли не да ми намекват че съм мизерник като правя това предвид заплатите в компанията. Много пъти сме си говорели разни теми за живота, споделял съм моите амбиции и цели, че съм дошъл да спестявам. За тях обаче това било глупаво да се спестявали пари на тази работа, предвид че ми отваряла много възможности като пътуване по света, подържане на висок стандарт на живот без да се лишаваш от нищо, и още куп неща, много българи си мечтаели да живеят така. Сега сме млади и един вид трябва да живеем на макс. Попадайки в тяхната компания и слушайки техните съвети започнах да се превръщам от спестовник в прахосник без да осъзнавам че ме манипулират, и така се отдадох на големи харчове с тях. Постоянно хранене по ресторанти, през отпуските на екскурзии по света (Дубай,Хавана,Палма де Майорка, и още много места). И така 3 години живях в луди харчове като непрекъснато ми се набиваше в главата че да спестиш е грешка, и че един живот живеем и трябва да го изживеем на макс.
Носталгията към България ме привличаше и след 3 години работа и реших да се върна и да се пробвам в същия сектор в София. Малко преди да си тръгна дадох голям заем на единия колега с обещанието да го върне до следващия месец, понеже му трябваха спешно пари, да погаси един кредит на чичо му, все пак 3 години работихме заедно и се познавахме добре. След като се прибрах в България, въпросния човек на който бях дал заем ме игнорира и ме завлече с не малка сума пари, а с другите си писахме известно време след което спряха да отговарят. След известно време в България започнах да съжалявам за това че изхарчих толкова много пари, и осъзнах въпросните ми приятели/колеги са ме манипулирали и използвали най нагло и долно. Понеже много пъти на ресторанти съм плащал сметката за всички без да си искам парите както и те са правили същото на по малки суми като е сметката. Давал съм им пари които не съм си искал обратно, както и те на мен но по малки суми отколкото аз съм давал. Когато съм им споделял целите си и мечтите си, сякаш те са изпитвали завист към това че аз искам да изградя някои неща да спестявам пари, и за да не изостанат финансово са решили да ме разковат, да не би да стана нещо повече от тях, понеже те си пръскат парите по ресторанти,почивки,скъпи телефони,часовници,джаджи и са решили да изпозлват българския потенциал (Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле). Постоянно ме стимулираха към харчове със тяхните съвети, аз дори прахосах повече пари отколкото те са изхарчили и по този начин ме дърпаха надолу финансово. Съжалявам много че бях толкова наивен,доверчив, допуснах да ме манипулират. Неможах да си сбъдна мечтите целите като живеех в луди харчове, прахосвах пари с лека ръка, раздавах се лесно, и се чувствам че сякаш си прахосах бъдещето, понеже живеех със някакво заблуждение насаждано от тях че не е правилно да пестиш пари. Имам чувството че живях като господин за един ден *имал си дал си* или както викат някои (когато яде кюфтетата не рева). Сега работя в София за доста по ниска заплата отколкото взимах там но съм решил този път да си гоня целите и да не допускам повече да ме манипулират, все едно съм бил някакъв конкурент за тях и от завист немогат да преглътнат някой да има повече пари от тях и трябва да го смачкат финансово да го държат под тяхното ниво, за да не се чувстват по зле. Следващия колега ако е българин и има цели и амбиции вероятно ще е следващата жертва която ще бъде смачкана финансово от завистниците.
