Деца от всички страни, добре сте дошли-5!

Сядам, да се разпиша и аз...

ЧРД на малките рожденници! Живи и здрави да са!
Добре дошла на А-тита!

По темите: у-щните пособия на децата тук се поемат от държавата. Ние плащаме само дребни консумативи - тип химикали, моливи, пергели и т.н. Столовата е платена, и двамата ходят, струва 3,80 евро на дете. Не смятам че е скъпо, а и няма как да си ги взимам на обяд. Не се носи никаква храна в у-ще, даже плод. Закусват в къщи, будя ги за да имат време, тоест закусват около 7:45 и в 8:20 са в у-ще. У-щето ни е на 5мин с кола. Лесна работа.
Учебната година започна в понеделник и са доволни и двамата. В сряда не се учи, мръннн за мен, защото трябва да си го направя изцяло неработен ден. Ще се опитам да наредя спортове в този ден.
За алергиите: има дете в класа на Л. алергично към киви и ядки, но нищо особено не се прави - просто сме предупредени, и то не официално, а от майка-на-майка, покрай рожденни дни и разговори.
За РД на Е. купих ученическа раница, дано й хареса. Тук чантите не са скъпи, и не се впрягам въобще. На Л. съм купила преди 3г и още кара с нея, струваше 25 евро. Тази на Е. е малко по добре направена, купих я за 40евро, но пък е подарък и само с това ще мине. Домашни се пишат, гледам и двамата да включвам. Бибит, хубаво е като децата взаимно си помагат и правят домашни. При нас Л. не е толкова търпелив, но аз съм, така че и с двамата се занимавам, колкото мога. Още не са ги почнали с домашни, та го карам на "мои домашни".

Калалили, браво за добрата адаптация, сега дано и магазин да си намериш.
Мелина, още ли си на същата работа? Децата очевидно добре се справят, браво на тях!
Ася, дано Т. измисли тема на РД. Аз днес почнах да подготвям поканите, правихме ги заедно с Е. Тя ще има два РД - един с 4 деца от у-ще и един с 4 съседчета. Брат й е в плюс. Не смятам да се затомрозявам - разходка, ако времето позволи, малко храна и игри. Да се оправят.

Нашето пътуване мина много добре. Децата не мрънкаха, а и нямаме ескри като таблети и т.н. в колата, та си играха, рисуваха, четяха, скучаха, пееха, спяха. Първата права беше БГ-Гърция: 8 часа и половина. Нощувка на кораба, в палатка, децата къртиха яко, вятъра едва не отнесе палатката, но ММ добре я беше вързал. Ние се местихме от кълка на кълка, ама не си е спане, поне не за мен. Приключение - да. Втора права Гърция-Италия, пътуване около 2часа, избрахме близо градче уж да разгледаме, ама бяхме изморени. Нощувка в Италия. Трета права Италия - близост до Фр граница - 7,5 часа, с нощувка пак в Италия, в планинско градче. Четвърта права Итал.граница - Франция, в къщи - 10часа път. Изморени но доволни се прибрахме. Та като цяло оценям пътуването на 6. Хареса ни на всички.

Иначе нищо ново, пак си почна ритъма, работа има доста за ММ и гледам да помагам на макс. Времето е хубаво, но сутрин е хладно - 8-10градуса, до 24-26 през деня.

Надявам се всички да сте добре. Тези които изпуснах, да ме извинят.
Лека вечер!

Къти, интересно пътешествие! Коя отсечка най-много ви хареса?
Необичайна седмична програма имате с тази почивна сряда- това значи, че децата са само 4 дена от седмицата на у-ще или имат някакви занятия в събота?

Благодаря за пожеланията за рождениците! Рождените дни бяха преди повече от месец, когато бяхме в Бг, но децата държат да ги отпразнуват с приятелчета, както и да почерпят в класа, така че почерпките са се заредили от сума време. Сякаш двоен РД ден карат. Да минава тази седмица и да си почина от празници.

И баткото много държи на нови и нови играчки, той е направо играчкоман , но пък много се занимава, не съжалявам за купчините играчки.

Поне се наиграха, покрай играта храната им беше най-малката грижа!

При млечната непоносимост зависи за какво става дума. Има АБКМ, има и лактозна непоносимост. Голям процент от АБКМ при децата се израства с годините, при един малък процент тази алергия остава. Не съм запозната как е при възрастните. Тъй като големия ми син беше с този проблем няколко години, забелязах, че няма смисъл от плавно захранване, той реагираше силно при най-малки парченца сирене например. Пробвах в скрита форма веднъж-дваж в годината дали има реакция към млечни, за да разбера дали го е израснал, чак към 5-тата година забелязах, че няма кожна реакция, което за нас беше ориентира. За съжалание покрай цялата история разви негативно отношение към млечните продукти.

Моите също съм ги водила на импровизирани археол. разкопки, към един динозавърски парк. Малкият беше още малък тогава, но големият беше май на 6 години и също не се впечатли да рови из пясъка и да открива нещо си. Виж, в тяхната ДГ постоянно откриваха парченца въглища (районът е богат на такива) и това много им харесваше и на двамата. На нашата поляна също са намирали парченца въглища- друго е, когато е спонтанно търсенето.

Мента(или Ася), какво е гвини? Раздуй и тук.

От тази година класът на голям Бибитко тръгват на задължителен час по плуване всяка седмица и се притеснявах, че той няма да иска да участва, тъй като все още не се отпуска да плува. Така беше до миналата учебна година, водиха ги на 3 месеца веднъж и той отиваше с класа, но не влизаше в басейна , а седеше на една пейка и ги гледаше. Това поведение, разбира се, ме натоварваше. Онзи ден обаче рече и отсече, че щял да влезе с басейна, тъй като щели да ги разделят на групи- едната в плиткия басейн, другите(които плуват вече) в дълбокия. И го направи. Беше щастлив след това, а аз облекчена от развитието.
Малък Бибитко пък тъгува за ДГ. Липсва му играта с децата. В у-ще се играе по време на краткото междучасие и после се прибира у дома за обяд. Разбирам го напълно, ще му е нужно време да свикне с новото положение.... затова пък с брат му у дома наваксват с игрите и на моменти ми пилят нервичките.

Уау, колко съм писала, стига толкова!

заповядай

Къти, звучи много приятна и интересна ваканцията ви! Да, на старата работа съм-вече става година. Харесва ми.

Мина първият учебен ден, доволна и усмихната излезе, хваната за ръчичка с познато детенце. Дано е все така и по -нататък. Всичко си изяла, ходила до тоалетната, дано е все така и да няма проблеми. Имат две чернокожи деца (едната е нашата приятелка), 3-4 южноазиатчета, едно китайче и останалите изглеждат като нас. Има едно момченце аутист и едно момиченце  дете на гей двойка жени.
Каката и тя е доволна, първия срок ще изучават 4 предмета, втория срок други 4 предмета.

Поразхладихме се, вчера се усещаше 43 градуса и ми стана лошо, цялата пламтях, бучеше ми главата, беше ужас. Много хора се оплакваха, добре че снощи заваля и вече е приятно.
Хубави пътешествия сте си направили! Много ми е интересно да чета за всяка една точка от земното кълбо, впечатления, обичаи и традиции и т.н.
За срядата и на мен ми стана интересно, но тук например пък евреите не работят в петък.

Къти,герои сте и вие и децата на този дълъг път.Звучи интересно и забавно пътуването! Сряда е само за тази седмица почивен ден или всяка седмица не учат в сряда?
Тук пък всяка втора сряда на месеца започват с час по-късно училище.В Чикаго го нямаше,ама всяко училище с особеностите си...
Лекси излиза в 8:10 от къщи и се прибира в 3:50/4:00 като училище започват в 8:50 и свършват в 3:40 след обяд . В тези часове влиза времето за обяд 30мин. и два пъти по 20 минути играят на вън на площадката.Тези дни беше адска жега и тук и децата пак са ги извеждали даже точно в най-горещото и Лекси доста беше поизгорял по лицето.

С млечните аз пробвам от време на време(В БГ си беше невъзможно да ги избегна напълно) ,но все така си ми става зле от тях.

И така- изкарахме рожденото парти и на баткото, и мога облекчено да въздъхна, отмятайки и този анагжимент. Правихме партито пак в детски клуб, по-големия в района. Оказа се, че са направили разширение, втората зала са добавили нови атракции. Кеф ти футбол, кеф ти батути в най-различни форми, бънджита, катерения, както и повече пространство. Събраха се 11 деца , барабар с моите, падна голяма игра, накрая повечето бяха вир вода. И хапнаха повече от РД на дребното, няма да хвърлям храна. Личи си, че голям Бибитко е пораснал- преди 1-2 години не искаше да пробва по-екстремните атракции, сега страх нямаше, искаше от всичко да опита и това ме радва.

Калалили, голяма помощ е за теб, че Лекси е кажи-речи цял ден на у-ще, все пак имаш още 2 деца, с които си ангажирана през деня.
Малък Бибитко е още на въвеждаща училищна програма по 3 учебни часа, големият е на друга програма и едно голямо разкарване за мен. Чакам другата седмица , когато малкият ще мине на 4 учебни часа.
Утре ще се наложи и да ходят с колелета на у-ще, че голям Бибитко започват обучение как да се кара колело по улиците, накрая на годината ще имат изпит и ще получат т.нар. "книжка" за каране на колело. Той чака това с нетърпение и е супер, че го подготвят за това.

За срядата- мисля, че във Франция срядата редовно е неучебен ден, но не знам какви са причините.

А_тита, все така доволна и усмихната да е твоята първокласничка!

Ася, аз гвиниот от години не приготвям, защото избягвам да правя неща със захар. Но ме подсети, може да се пробвам пак (децата ми даже не са опитвали и не знам дали ще ги харесат)

Нашите рождени дни са по-семпли и не мога да дам идея.

Къти, голямо приключение е било това пътуване. Ние не смеем да пътуваме дълго с децата, защото те не са много леки пътници, особено малкият - прилошава му, нервира се на път с кола и са едни безкрайни спирания и успокоявания, човек може да забрави за къде е тръгнал...

Започна се с училището и с градината, но нещо малкият не успява да свикне с новата градина. Той беше в градина от семеен тип миналата година - 9 деца с две жени, там му харесваше и му беше лека адаптацията. Сега е в група с още 22 деца и голям екип от учителки (общо 8!, които работят на смени) и не успява да научи кой кой е и мрънка, че не му харесва. Освен това не харесва храната там и не яде. Поне има приятелче от миналата година, с което продължават заедно, та си играе с него.

Сетих се да допълня, че ме избраха да съм в родителския съвет в градината на малкия. ММ ми пък е в съвета в училището на големия. Даже не знам как стана така, че и двамата да сме на такива позиции, при все че аз и на родителски срещи ходя с нежелание....

Аз първото си дете отглеждах до към 4 годишна възраст на вегетерианска храна (аз не ям месо). После той стана по-капризен и решихме да му предлагаме и месо от време на време (най-вече пилешки шницели и сьомга), за да се храни по-разнообразно. Ако децата не са злояди като моите, не е трудно да се готви за вегетерианци.

Радвам се,че големия бибитко е станал толкова смел и самостоятелен. Ходите ли още на тези терапии дето се срещахте с психолог за неговите страхове Бибитче?

Тази година съм абсолютно в невидение за рожденните им дни.Андрей е след месец и половина,Лекси след 2 и половина.Още сме на ново място и не мисля,че имат чак толкова добри приятелчета,че да правя такъв тип парти с деца от училище. Мисля си за вариант да поканим на гости старите им приятелчета и да отидем дружно на музей(детски).Тук където живеем е най-големия такъв в цяла Америка. От друга страна това е вариант който много зависи от възможностите на родителите дали ще успеят да дойдат чак тук.Другиа вариант е ,ние да отидем и да празнуваме някъде заедно. Третия вариант е да отидем някъде семейно,но в този сезон за мм има много работа и е трудно да отсъства. ЕДно ми хареса,че в класа на Андрей са само 10 деца и може да се носи почерпка и домашно направена. Той избра да правим мъфини и това ще бъде за него в училище.За Лекси още не съм питала как празнуват. Той вчера ми каза,че с едното момче което му е приятел са родени през два дни.

Тъкмо се бях зачела в темата и сте се разписали.

Калалили, Бибитко ходи още на терапия, веднъж месечно, харесва му, винаги е с приповдигнато настроение след посещението. Все още ходи и на ерготерапия всяка седмица, която е свързана с другата терапия, работят съвместно. Там общува с други деца, играят на различни игри, някои с много динамика, други са интелектуални. Сега се очертава да правим известна пауза с ерго-то.
Ходи с желание на училище, но за първи път от началото на тази учебна година ми споделя, че денят в у-щето му е най-хубавата част от деня. Хем е чудесно, хем другата година след 4-ти клас се започва в ново у-ще, а като знам как бавно се адаптира... малко ми е притеснено, но гледам оптимистично напред.
Рождените партита може и да не са големи- с 1-2 деца също става чудесен РД, до 2-3 месеца със сигурност ще се намери кой да поканите. С приятелчето на Лекси, с  което са през 2 дни може да се направи и съвместен РД, стига да има желание и от двете страни. Имате още време,
ще го измислите.

Мента, дано малкият свикне по-бързо с градината. 8 учителки на една група са много, нямат ли поне 1-2 постоянни лица?
Дано и да прояде там, че е притеснително за теб. Сигурно ще се отпусне, когато свикне със самия ред в ДГ.

aаааa може и без.
аз го правех със стевия и много малко захар за тестото.
но и аз вече не ги правя.

темата с яденето не искам да я подхващам, при нас е постоянна.
поне скоро вкъщи каза, че не му е вкусно, но яде, защото е гладен. пробив.
яде малко де. сурови зеленчуци и плодове не яде 

бързо свикване на всички: на Мента на малкото дете, на Лекси и на Андрей.

Бибит, супер е това за терапиите, явно и дават нужния ефект.
при нас няма шанс да ни отпуснат ерго.
аз бих се радвала на малко помощ да ми обясни някой как да се справям с постоянната му конфронтация, но всичко трябва да плащаме или да се самообразоваме.
вчера попълваше един лексикон. написа, че любимия му час в училище е спорт 
в момента е в някаква спортна фаза, гледам да я използвам, но все отказва да иде да пробва някой спорт.

при нас есента е наистина златна - топло е и сухо и е много приятно за разходки.
събрахме доста лешници, малко орехи. ръцете са ми черни 
вчера се прибирахме през полето (аз с колело, той с тротинетка) и понеже не е валяло от много време, цялото поле е сухо. минава един трактор, незнам какво прави, май заглажда почвата и вдигна цяла пясъчна буря. при нас почвата е супер фина и песъчлива и съответно летлива.
от потни станахме напудрени с дълготаен ефект 

  Нека. Първо на теория, после някой ден и на практика. Току-виж след година се е преобразил на тема "спорт".

Браво за пробива с яденето и на твоята последователност.

За ерготерапията- може и да не ви е нужна. Там, където аз водя Бибитко идват деца и от втори , и от трети клас за първи път. Част от класа на Бибитко се насъбра там. Все нещо има за доизглаждане.

Добре, че ме подсети за орехите. Тези, които са ни наблизо бързо биват обрани от туркини- виждала съм ги и съм ги чувала, че говорят на турски. Не се знае дали ще открием нещо. Виж, на лешниците не налитат толкова.
Тим яде ли орехи? Моите момчета не ги харесват, има някаква стипчивост, която не им допада- други ядки хапват обаче.

тц, орехите си ги ям сама, но мъжът ми ги яде в таратор например.
иначе Дзвер не яде вече никакви ядки, преди ядеше бадеми. само фъстъци, ама това не са ядки.

в ДЕ има едни лешници, които са някакъв друг сорт. зелената част е голяма почти колкото на кестените, вътре има 3-4 лешница, които са по-малки и са кръгли.
черупката е доста дебела, ядката е по-скоро като бадемова, но по-малка. те са ми по-вкусни, но се вадят малко ядки. половин торба имам от тях, трябва да ги почистя.
при нас тези дървета са на улицата, т.е. директно до нас.
иначе туркините обират орехите и ядливите кестени

Добре ме подсетихте за орехите. Тукашните орехи са доста по дребни от тези в бг(единственото нещо което да е по-малко),много трудно се вади цялата ядка от черупата и самата черупка е доста твърда.Даже катериците не ги ядат особено,освен ако не са вече начупени. Лешници не съм виждала по нашия район нито пък кестени.

Лекси настоява да тренира футбол(сокър го наричат тук),но в тоя край само моичетата го тренират това чудо.Тук момчетата масово тренират американски футбол и бейзбол.Той и двете не ги харесва та ще ни е сложно със спорта.Остана баскетбол което му харесва ,но пък не е висок по скоро среден на ръст. Още ни е хубаво времето и като се върне от училище им давам ранна вечеря  и излизаме. Домашните не знам ще станат ли повече по нататък ,но за сега ги прави за 5 мин.

Днес получих една брошура ,че от училище организират тренировки за нинджа уориърс(това е едно състезание,много популярно )след училище и се колебая дали да го запиша.На него със сигурност ще му хареса,но е точно след часовете и време за дене няма,а той е много гладен в 3:45 като се има в предвид,че последно е обядвал в 12 часа и ще има да тича още час. Ще говоря с ръководителите утре да видим каква е хавата и има ли варичнт да похапне ако му пратя ядене.

аз имам една орехотрошачка, супер евтина, която вади всички ядки цели.
даже онези странни лешници, които имат 2-3мм. дебела черупка ги вади целя, рядко някоя ядка е счупена.
ето такава е

при нас футболът е и за момичета и не е кой знае колко странно.
но са повече момчета.
иначе ти си разказвала, че при вас това е дамски спорт...
аз не бих записала детето на ам.футбол, заради високия риск от травми.
то и във футболът е така де, ама не в такъв мащаб като при ам.футбол.
говоря за мозъчните травми, не са другите, които са риск при всеки спорт.


ние бяхме да пробваме jiu jizu 
ужас. едвам го удържах да не крещи, че това е загуба на време.
треньорката наистина не беше от най-добрите...
явно все още е водеща личността, а не спорта. при айкидото дисциплината беше по-сериозна, упражненията също, но водещата беше супер добра.
айкидото ми идва неудобно от към логистика и търсех вариант близо до нас....
отпадна и тази възможност.