Мента(!!!), каква изненада! Радвам се да те видя тук и то вече като майка на 2 деца! Супер е, че отново се включи!
И мен този път ми беше по-мъчно от обичайното, когато си тръгвах от Бг. Нашият 5-седмичен престой беше активен, с много хойкане насам-натам, с доста срещи, тоест засилен социален живот, малко ангажименти като на отпуска и следователно ми трябваше няколко дни да се адаптирам отново у нас. Отделно социалният ми живот в Немско е по-ограничен в сравнение преди да се появят децата, а и живеех тогава в голям град, имах доста контакти, следвах, работех. Явно е време да променя нещо в ежедневието ми....
Калалили, впечатлена съм колко бързо се приспособиха децата ти на новото място!
При нас закуската се носи, а който остава на обяд е на стол, но не е безплатно, струва немалко, а и детето трябва да е записано към занималнята. Закуската се следи да е здравословна и най-вече да няма сладости или сладки напитки, но явно децата са хитрушковци и моят Бибитко все ми разказва кой как е мушнал бонбонки или шоколадче от къщи. Понякога им се прави забележка от учителката, ако нарушението е по-грубо- извади се цял шоколад или кока-кола, имало и такива случаи, информирана съм от сина ми.
Той пък престана да закусва в у-ще, твърдо отказва, поне пие вода.
Храната в лънчбокс има ли възможност да се затопля?
Ступи, сигурно не ти е лесно с каката вегетарианка...
Вчера и малкото Бибитче стана ученик! У дома съм вече с двама ученика! Личеше си, че дребното е доста развълнувано, имаха църковна служба като за "добре дошли"(у-щето е католическо), благословиха ги и хайде на училищния двор, седнахме на пейки на двора-първолаците отпред, родителите по-назад. Там ни чакаха няколко изпълнения от деца от по-големи класове, директорката им беше подготвила мило посрещане с няколко елементарни въпроси на училищна тема. За мое учудване малкото Б. вдигна няколко пъти ръка да отговаря на въпросите, 2 пъти имаше възможност да отговори и това ме изненада. Май няма да го мисля относно активността в клас.
Той приема много насериозно у-щето покрай брат си- даже му говоря, че в у-ще има място и за игри, че няма проблем да прави и грешки(тъй като се притеснява какво би станало , ако направи грешка), че 2 години поред няма да има оценки(тъй като притеснено ме питаше за оценяването). Тъгува за ДГ, тъй като там можел да си прави "каквото си иска".
Вярно е, че промяната от ДГ в у-ще е голяма за децата. Зависи си от детето- има такива, които нямат притеснения. Вчера имаше и разплакани първолачета. Имаше и такива , които "хвъркаха" безгрижно и щастливо.
В класа на Малък Бибитко ще са и неговите 3 приятелчета от ДГ, което според мен е голямо предимство.
Малък Бибитко още вчера имаше символично домашно, бяха много сладки с брат си на масата, пишейки съвестно заедно първите домашни. Малкият беше щастлив, че неговото домашно било толкова "бебешки лесно".