Отговори
# 15
  • Мнения: X
Дорис, бях такова дете и си останах такъв възрастен.
Не мисля, че е добре да се насилва детето да се променя и да е по-социално, ако самото то не го чувства като липса.

Просто й дайте пространство да бъде себе си. Насила няма да стане социална пеперуда с много приятели.
Апропо, и сега с кеф бих и си изкарвам цялото лято у дома с музика, компа и книгите Simple Smile


# 16
  • Мнения: X
Това първото лято, което прекарва сама, без приятели ли е? Какво беше положението през предишните ваканции? Нещо се е променило към по-лошо или винаги е била така?

# 17
  • Мнения: 11 253
Предното лято изкара с едно момче в Интернет. Сега той пак се води най-добрият и приятел, но не излизат вече заедно и той я избягва.

Винаги е била по-самотно дете, което трудно създава приятелства.

# 18
  • Мнения: X
Купете и колело/тротинетка/скейт... вижте какво точно я вълнува. Насърчавайте я да излиза.
Поощрявайте я да ходи на кино дори и сама в началото. Плуването също е сингъл спорт, но е една добра идея да я изкарате от вкъщи. Просто я насърчавайте да прави нещата повече от три пъти в живота си.
Пиша го от гледна точка на това ме и аз в един момент от живота си бях такова дете. В тийнейджърската възраст нещата се задълбават ако се оставят така на самотек.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 768
С интерес следя дискусията, защото и моята щерка не е много социална извън тесен кръг приятели (3/4), които обаче са по-малки от нея повечето. Прочетох, че дискутирате IQ на детето и се питам как точно го определяте на какво ниво е, тъй като майчината оценка обикновено е субективна/ето аз не мога да кажа дали моето дете е инфантил, защото си играе с по-малки деца, или пък над средното защото има два три медала от състезания по математика. Съвсем добронамерено се включвам с въпроси, надявам се да ме извини авторката на темата, че се намесвам 🤗. И за протокола-дъщеря ми е на същата възраст като нейната.

# 20
  • Мнения: 11 870
      Аз си мисля, че днес децата колкото и да имат приятели, не са така социални както ние някога и дори както с 10-15г. по-големите от тях.

Моят син уж има приятели, има една групичка, с които са заедно от първа група в ДГ, после в едно училище в няколко паралелки. Канят се на рожд. дни, с майките сме се събирали, водили сме децата на театър, на кино, с някои и почивки сме карали заедно.

Обаче, през по-голямата част от времето децата са или на някакви занимания, или с родители на почивка или с бабите ,или с други, случайни деца в квартала, които пък са по-малки, по-големи и от разл. училища.

Тъй както синът ми по цял ден е на игрището с децата, така няма нито едно дете с което да прави ежедневни и регулярни уговорки за плаж, кино и др. игри, както ние някога.

Преди години децата от един квартал бяха задължително в едно училище, много пресечни точ
ки имаха. На лагери се ходеше по за 20 дни, това са съвместни спомени, преживявания. Ако не обичат лагер, имаше т.нар. "Градски лагери"- пак на училищен принцип- събираха се през лятото, имаха занимания под ръководство на техните си учители. Тренировки, извънкласни занимания пак бяха предимно на училищен принцип

Сега, с едни деца са на улицата, с други- на спорт, с трети на английски, да кажем. И колкото и да имат приятели, приятелствата са някак повърхностни и разпилени, колкото да се прекарва времето.

И въобще не е изключение ние, майките да сме по-близо до децата си отколкото др. деца.
Като ходя със сина си на плаж, редовно виждам др. познати майки с деца на негова възраст.

А в моето детство такова чудо беше изключение- повечето ходеха сами из целия град

Мисля, че в наши дни истинските приятелства се зараждат в по-късна възраст, просто децата растат бързо на ръст, може би и на акъл, но социално някак остават незрели. Затова, аз специално в описания случай не виждам кой знае какви притеснения, всичко ще си дойде на мястото в един момент.

# 21
  • Мнения: 47 888
Моите деца също доста седят вкъщи през ваканциите, ако не сме на почивка или на някакви организирани занимания. Но аз не го считам за проблем. Не седят целенасочено у дома, но около блокове и прочие...ами често казано се събират само деца с неособено загрижени и интелигентни родители и моите не ходят. Имат си приятели, с които излизат през учебно време, но през ваканциите е трудно- кой на море, кой с някакви ангажименти и т.н. По-трудно става организацията. Ако успеят, се събират, ходят на басейн, да хапнат някъде, на някое изложение, или дори на планина и т.н. Но не седят да люпят семки пред блока 24/7, да пушат нергиле и по дискотеки...
Имаме например и колела...ми карат с нас, сами не. Не им се правят 5 кръгчета около блока, а сами да хукнат из София си е опасно.
И просто така се случва лятото.
Сега децата комуникират доста виртуално. Телефони, ПС, какво ли не. Хем са сами, хем не. Хубаво или лошо, това е.
С други думи- не мисля, че детето ти има чак такъв проблем...
Да я запишеш на места като еднодневните лагери на Атмосфера спорт,езиков курс, спорт,  да вземеш куче- покрай разходките човек доста се разнообразява и завързва познанства и т.н. Това са моите идеи. Но излизане, само заради излизането и защото ние сме правили така...не знам.

# 22
  • Мнения: 8 451
Няма как да не се притеснявам когато детето ми цяло лято е само и затворено у дома. Когато никой не я търси.
Няма как да не ми се свива сърцето, когато седи сама в училище или няма с кого да седне за екскурзия  Rolling Eyes Майчиното сърце направо кърви от такива неща.


Описаното се отнася  1:1 за дъщеря ми / 10год./. Отказва да се обади на приятелки, за да играят, отказва да се занимава нещо извън  училище, на екскурзиите стои сама ..... Ако намериш някакво решение- моля те , пиши ми.

п.п. Според мен това е въпрос на характер, темперамент на детето.

Последна редакция: пт, 24 авг 2018, 09:42 от vita

# 23
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Ами да се запиша и аз с моя син. Сега септември ще направи 13г. Цяло лято го прекара на компютъра. Чака да му се обадят и да го извикат да играе, ако се случи излиза с колело, тротинетка или скейт, но сам да се обади на някой няма да стане. Има едно момченце с което много държи да дружи, но то си има свои приятели и по-често му връзва тенекия, че ще се обади и моя седи и го чака... Има един истински приятел, но детето е адски ангажирано със спорт и почти не му остава време за игра.
Та общо взето общуването му е онлайн.

# 24
  • Sofia
  • Мнения: 3 972
Има проблем и Вие го виждате. Като израснала в малък град мога да кажа, че разбирам. Умно дете бях, а всички по-умни се преместиха да учат в големия град, моите родители обаче по кризисните години често оставаха без работа и нямаха и минимална възможност да мислят в тази посока. Това отне приятелства, понеже класа ми след 7-8 клас се състоеше е глупавички деца, част от които от турски произход, не им се учеше, само разни по-големи от тях мъже им бяха в интересите и нямаше никаква възможност за нормални разговори или приятелства с подобни хора. Аз си учех, но с приятелствата има проблеми и до днес  - това е възрастта, когато срещаш приятели, които остават във времето. След преместването ми в големия град имах приятели, но след студентските години се пръснахме в различни посоки и държави и от тогава не останаха много хора, с които общуваме често. Съпруга ми има доста добри приятели от училище точно и са си близки и до днес, но той е бил в добро училище и добър университет. Искам да кажа, че разликата в интереси, образование и среда като цяло много влияят през целия живот - ако имате въможност сменяйте средата понеже проблемите остават и в по-късна възраст.

# 25
  • Мнения: 11 253
Виждам, че не сме само ние.

Това не ме успокоява, но поне не се фиксирам толкова.
Разбирам, че като майка моята роля е да и помогна да върви по НЕЙНИЯ път, а не аз да го чертая.

# 26
  • Карлово
  • Мнения: 4 572
От няколко години имаХ подобен "проблем", в кавички понеже се оказа повече мой проблем, отколкото на тийнейджръката. С изключение на една приятелка, с която беше неразделна от сутрин до сутрин, с никого не излизаше. Момичето, обаче живее в щатите и не си идва всяко лято. Нито колелото, нито пениборда я изкушаваха, все казва "Няма с кого да карам." С компании не излизаше, понеже не одобрява, нито цигарите, нито алкохола, а повечето и съученици това правят като излязат. След 8 клас отиде в друг град и там, от време на време излиза с приятели, но не много често. Аз съм много активен човек и все я подтиквах, когато е у дома :"Излез с деца бе, играйте на карти, смейте се на глупости, просто се мотайте из града." Но тя не искаше. Също по мое настояване се записваше на разни театрални и кино клубове, на китара, пиано но всичко оставяше, без мерак не става.
Така до това лято. Сега вече е на 18. Покрай една приятелка се запозна с други връстници тук и сега постоянно излиза, ходят на басейн, кафе, разхождат се, кара пениборда, с една дума дошло и е времето.
Имам чувството, че с моето настояване повече я потисках, сякаш не е комуникативна и има някакъв проблем у нея.
Може да я накарам и тя да ти пише, но не знам дали ще се съгласи.

# 27
  • Мнения: 1 488
Аз също мисля, че това е проблем. А нямате ли приятелки с деца на подобна възраст. Да се срещате заедно?
Другото е някакви организирани лагери, спортове за през ваканцията.

# 28
  • Мнения: 28 868
Аз съм интроверт. На мен си ми е добре. Не скучая, когато съм сама, обичам да съм си вкъщи сама или със семейството ми. Големите тълпи или групи хора ме натоварват. Предпочитам да съм сама, отколкото в неприятна/досадна компания.
Казвам това, за да разбереш, че на дъщеря ти вероятно ѝ е добре, дори и отстрани да не изглежда така.

Като дете не бях съвсем така. Може би съм била, но не толкова изразено.

ММ пък е екстроверт. Не знам как сме се намерили и се спогаждаме даже, че и вече толкова години. Детето също ми прилича като да е екстроверт.

Няма лошо. Такива сме, каквито сме. Важното е да сме добре със себе си.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 5 883
Дъщеря ми е на 15.
Имах подобни размисли до преди две години, защото моето дете също не се вписваше особено в класа си. Струва ми се, че беше прекалено изискваща като отношения и крайна в позициите си, честна и никак склонна към прощаване на дребни предателства. А последните присъстват и още как в отношенията между момичета, на мен лично винаги ми се е струвало, че момчетата контактуват много по-леко и без излишни драми. Момичетата в тийн годините са склонни към всякакви филмирания, няколко от съученичките на дъщеря ми така се бяха вживяли в ролите на американски гимназистки със съответните интриги, че ако някой не се включваше в сценките, отпадаше от пейзажа.
Ситуацията се промени, когато откри какво наистина ѝ харесва. Три пъти в седмицата ходи на танци, съответно - на танцови лагери, имат участия и концерти понякога. Срещна много деца, с които иначе нямаше къде да се сблъска, а измежду голямата бройка - неизбежно беше да се появат и "нейните" хора. Отделно, че за две години се промени много, порастна, стана някак по-склонна да приема хората каквито са и да се вглежда дали и тя самата е "изрядна" като обратна връзка, без да реагира първосигнално.

Общи условия

Активация на акаунт