Какви права има случаен осеменител

  • 17 691
  • 228
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 25 673
Ако каже, че не иска с чиста съвест ще си родя от него и няма да го уведомя. Не виждам нищо лошо - всеки получава това, което иска - той секс, а аз бебе.
doh

# 211
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Ако каже, че не иска с чиста съвест ще си родя от него и няма да го уведомя. Не виждам нищо лошо - всеки получава това, което иска - той секс, а аз бебе.
doh

Аз си мислех, че краденето на презервативи от кофите за боклук и забременяването от тях беше най-големият "хит".

# 212
  • Мнения: 6 284
Ако някой мъж оплоди жена без нейното съгласие се вдига шум до небесата. Коментира се как си бил направил кефа, а тя щяла да понася последиците от аборт и т.н. ... А когато някоя жена реши да забременее без съгласието на партньора, то всичко е наред. И тежко му и горко на тази гад, която ще се опита да вземе участие в живота на собственото си дете. А за детенцето на кого ли пък му пука какво ще мисли и как ще се чувства. Надали майка му някога ще сподели че е изпързаляла баща му да го създаде само защото така ѝ се е искало. По-вероятно е цял живот да бъде лъгано с някаква по-приемлива версия.
         Съветът ми към питащата е да се използва анонимен донор, който изрично е дал своето съгласие. Освен това донорите подписват и декларация, че няма да търсят или предявяват претенции за бащинство и т.н . Така със сигурност няма да има правни проблеми.  В противен случай бг таткото е прав. И да не забравяме, че и детето в един момент ще започне да задава доста въпроси и може да реши и само да потърси баща си.
        Когато майката по време на раждането е в брак със друг мъж, детето автоматично се записва като негово, но той има право да оспори след това произходът на детето като докаже, че не е негово. Биологичният баща в случая няма право да направи това. Но ако бракът е фиктивен:което е незаконно/ и е сключен само с цел да се възпрепятства биологичният баща, то фиктивният съпруг може да изнудва майката както и колкото си иска...
       
         

# 213
  • Мнения: 7 006
Егати тъпата логика.

Дай понеже по принцип си съществува простотията,всичко живо да тъне в нея!?!

Нито мъж има право да забремени жена силом,нито жена има право да бременнее на своя глава.

П.п.За морални права говорим,инак свободната воля позволява на човекът да се държи както избере,вкл. и като животно.

# 214
  • Мнения: 6 284
Моралът явно е станал доста разтегливо понятие....  Laughing
      Съгласна съм, че има и доста "бащи", които меко казано са неподходящи за родители. Но когато умишлено една жена реши  да създаде дете от такъв човек, е ясно че и за нея и за детето ще има някакви последици. Освен ако въпросният мъж не реши, че му е по-добре да стои настрана, отколкото да се опитва да се прави на баща.
       Само се чудя, дали бременността не е вече факт, тъй като не пролича авторката да проявява интерес към донорските програми.  Ако това е така, то е редно биологичният баща да бъде уведомен за нейното решение да задържи детето. Оттам нататък си е негова работа дали ще предяви претенции за бащинство или не.
       
       

# 215
  • Мнения: 7 006
Моралът явно е станал доста разтегливо понятие....  Laughing
     
       
Мхм..'Гат човек има ластици вместо мозъчни гънки,всичко е разтегливо понятие.Особено морала и етиката

# 216
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Какви мъже и бащи?
Авторката я занимава хипотезата дали може да се забременее от изхвърлен презерватив.

В друга тема авторката твърди, че е омъжена и има деца в "прогимназията". Няма смисъл да я занимавате с идеи да забременее от донор.

# 217
  • Пловдив
  • Мнения: 14 200
Пиша и чета бг мама повече от 5 години преди да родя. Обаче. Никога не съм размахвала пръст на жените износили с 300 та зора, с още толкова родили, с двойно повече кърмили...не спали Н брой дни и нощи.
Не очаквам това да го схванеш. На чужд гръб и сто тояги са малко.
Аз съм раждала три пъти, толкова пъти съответно съм кърмила и още кърмя. Предполагам, че при тези събития не съм имала достатъчно зорове, защото мисля точно като Принчипеса.
Егати детинското разсъждение е това "детето си е на майката, защото 1) тя вижда триста зора, 2) защото аз съм майка, а само майките знаем защо, и 3) защото така".

Колкото до основния въпрос - да, може, и това е единствено справедливото разрешение. Припознаване може да се извърши по всяко време до края на живота на бащата или на детето, без "разрешение" от майката. Към момента нашият закон не дава възможност за припознаване при дете с вече установен произход от баща - с брак или също с припонаване. Предишният СК даваше възможност на претендиращия, че е баща, да оспори чуждо припознаване, сегашният СК отряза тази възможност, остави я само за прокурора или Агенцията за социално подпомагане; но вече май не само по едно дело ЕСПЧ ни каза в прав текст, че не е хубаво така (и е прав), така че нищо чудно да има в някакво бъдеще промени в това отношение.
Ако майката оспори припознаването в тримесечен срок, СЛЕД като то е направено, припозналият следва да предяви иск. Не го ли направи, припознаването няма сила. Направи ли го и докаже ли, че той е биологичният баща, е без значение какво мисли майката по въпроса за ражданията и тристата зора.
И не е вярно, че при предявен иск от припозналия той не можел да иска ДНК-експертиза или че ако майката кажела нещо си, всичко спирало дотам. Ама изобщо не е вярно.

Цитат на: EmmaT
Пиша това, заради фантазиите ти, че с декларация някой ще наруши рахата на майката, ако тя е решила да запише детето с неизвестен баща.
Ми не са фантазии, а в общи линии си е баш така.

Последна редакция: пн, 10 сеп 2018, 15:51 от Магдена

# 218
  • Пловдив
  • Мнения: 14 200
Имам чувството, че някои жени бъркат емоцията с правото и закона.
И не си дават сметка, че ако се позволи жената да каже, че не познава мъжа, който напира за бащинство, то и мъжът ще има същото право- да каже че не познава жената, която напира да докаже, че той е бащата.
Хахахаха, абсолютно. С Абсурт обикновено не сме на едно мнение, меко казано, обаче с което съм съгласна, съм съгласна.  Laughing

Цитат на: bgtatko81
Единственото, за което не съм сигурен, е у кого е тежестта на доказването (burden of proof) - дали претендиращият за бащинство трябва да инициира съдебно дело и в рамките на делото да се назначи ДНК анализ, или претендиращият си извършва припознаването и после майката трябва да докаже чрез съдебно дело, че той НЕ Е биологичен баща...
Върху припознаващия (бащата) е тежестта.

Цитат на: Аниш
Ти вече съвсем се омота.
Точно обратното, разсъждава правилно, без противоречия. За този потребител по принцип смятам, че е задръстен възторжен зубрач, но в разсъжденията му по темата няма нищо омотано. Напротив, неговите разсъждения и твърдения са правилните, а не възклицанията и ахканията на другата страна.

Цитат на: bgtatko81
За мен чл. 71 е двусмислен и не е ясно дали в този случай "баща неизвестен" се тълкува като "произход, установен с акта за раждане". Ако "баща неизвестен" се счита за "установен произход", тогава трета страна не може. Ако не се счита за "установен произход" - може. Това наистина би могъл да го разтълкува специалист по семейно право
Да използвам чуждите думи - ти гъбаркаш ли се?  Laughing
Неизвестен (и не, тиренца илизвездички не е различно - същото е) и установен са антоними.

---
Декларацията Е припознаване. Ни повече, ни по-малко. Припознаването представлява изявление "аз съм бащата" и се извършва с декларация. Припознаване не е точно синоним на установяване на произход (затова, бай дъ уей, и не съществува такова нещо като "иск за припознаване" - просто не се нарича така). Че само припознаване не е достатъчно да се впише бащата с акта за раждане, ако майката оспори ИЗВЪРШЕНОТО ПРИПОЗНАВАНЕ, е друг въпрос.

Цитат на: Аниш
Подзаконовите разпоредби и правилниците за прилагане викаш ряпа да ядат.
Ау! Как звучи! Само дето подзаконовите разпоредби нямат много общо тук.

Хора, сериозно ли не разбирате, че БГтатко в случая разсъждава напълно логично и без противоречия? Изумявам се чак. А и аз не го харесвам.

Последна редакция: пн, 10 сеп 2018, 16:20 от Магдена

# 219
  • Мнения: 3 510
Търсиш си кого да захапеш ли?
Скрит текст:
И изобщо не ми е хипотетичен въпросът - познавам много жени, които искат да имат дете без мъж, защото не могат да си намерят. И пак не питам за тях, а и няма значение какви са ми подбудите да питам - има конкретен въпрос - или отговаряте конкретно или не ровите и не се обаждате
Не можеш да отнемеш правото на бащата да го припознае. Дали ще го направи /ще пусне декларация за припознаване, ДНК изследване не е задължително/ е друг въпрос.

Не веднъж обясних, че това не е конкретен случай, а принципна ситуация - ако жена иска да става майка, но не е намерила мъж, с който иска да живее. Затова е решила да си избере мъж, който да и направи дете. Как го е излъгала да го направи, и дали изобщо се е налагало няма никакво значение. Но мисля, че получих отговор от юристката - никой не може да претендира за моето дете без мое съгласие. Така поне го разбрах аз. Иначе няма проблем - продължавайте да се филмирате и да ме нищите. Не ми пречи Simple Smile
Никой не може да го припознае без твое съгласие, но може да претендира, за което ще бъдеш уведомена.
Е, изглежда не съм твоя човек. Можеш да видиш на коя страница от темата са мненията. Wink
п.п. Намери си някой друг.

# 220
  • Sk babe
  • Мнения: 194
Мислех си, е е едно ама може да излезе друго. Не мога да разбера какви права има осеменителят. В семейния кодекс е написано доста неясно следното

Родителски  права и задължения
Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца е всеки родител.
(2)Родителите имат равни права и задължения,независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите
задължения.

Първо от това не става ясно какво значи родител. Ако за кеф и аз и той съм спала с полунепознат веднъж и съм забременяла и съм решила да запазя детето, но не искам непознатия да има права над него. Но той в един момент разбере, че имам дете и предположи, че е негово и реши че си го иска. Има ли той  законно право, без мое разрешение и аз длъжна ли съм да дам разрешение изобщо,  да му направи ДНК тест за доказване на бащинство. Все съм си мислела, че ако майката не разреши бащата не може да има никакви претенции. Но една позната ми каза, че имал право да знае истината. Проблемът е, че като я разбере, ще се окаже че трябва да си деля детето с някой, който според мен не става за баща, а може би директно е опасен. И ще се тръгне после по едни съдилища да доказвам, че не става за баща, ще ми се очерни живота.
Та това питам - длъжна ли съм да дам на осеменителя детето си само защото му е скимнало че иска да има дете.
И още един въпрос - ако не се е интересувал от детето години наред и вече като е поотраснало готово отгледано изведнъж реши, че иска да му е баща и да му се меси в живота има ли право да получи готов продукт, в който по никакъв начин не е инвестирал, ако самата майка е против да му го даде?
Сега да не излезе, че ако не намериш мъж, на който да искаш да родиш дете, по закон нямаш право самата ти да имаш дете. И ако случайно родиш то не е само твое, а и на пияния Сульо, който може да е и някой уличен изнасилвач



Не беше ли анонимно? В смисъл, имаш донор, който е анонимен дарител на сперма.

# 221
  • Мнения: 3 231
Ебаси огромната дискусия за неща, ясно, чисто и просто разписани в закона.

# 222
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Така става, когато някоя жена иска да си "открадне" бебе, но без биологичният баща да знае и да и нарушава рахата.

# 223
  • Пловдив
  • Мнения: 14 200
Цъ, тук се защитава тезата, че знае-не знае, не трябва да има право да направи нищо.

# 224
  • Мнения: 3 865
Така става, когато някоя жена иска да си "открадне" бебе, но без биологичният баща да знае и да и нарушава рахата.

Няма как да открадна бебе, което сама съм си родила. Още по-малко има от кого да го открадна. Генетичният материал е даден доброволно. Него може да си го търси в отверстията, в които го попилял. Ама се съмнявам да го намери Simple Smile)))))

Общи условия

Активация на акаунт