Призраци на минали любови

  • 12 328
  • 140
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Здравейте! От скоро съм сред вас и ми е много интересно да ви чета. Напоследък се въртят едни теми за връзки с женени(с деца или без), изневери и други прелюбодеяния. Наскоро попаднах на писма и стихове от семейна жена с деца към мъж, също семеен. Как съм ги намерила, дали са актуални и на кого са- ще запазя за себе си. Та... интересно ми стана за това как след години семеен живот призраци на минали любови се връщат в душата на човека. Да уточня- не става въпрос за афера, изневяра или какъвто и да е физически контакт между героите, а само за закъснели признания, много километри,години и съдби между тях... Натъжих се от факта , че може да има такава искренна и неумираща обич след толкова дълго време и защо не са си дали шанс. Сблъсквали ли сте се с това в живота си? Аз се надявам никога да не се, защото изглеждаше много трогателно.

# 1
  • Мнения: 2 560
Аз не вярвам в "рестарт-а" на отношенията и в преоткриването на бившия. За да приключа с някого, значи съм изчерпала допустимите според моите стандарти варианти да бъда с него. Край означава край. Но аз не съм критерий, разбира се.
За да се стигне до подобна ситуация, според мен трябва да е останало нещо недоизживяно между двамата. Раздялата може да е била причинена от обстоятелствата, от глупава грешка, от инат и от  какво  ли още не. Съответно, чувствата и отношенията между двамата не са били напълно изчерпани и изяснени  и това ги кара да се връщат към тях с неизбежното "Ами, ако....". Другия ключов момент, за да се върне човек към стара любов, е ако не е щастлив с настоящата си такава. Ако нещо в актуалната връзка куца, човек е склонен да се връща към отношения, в които е бил по- щастлив/ или поне така си мисли/, както и да съжалява за недоизживените си моменти, мислейки и самонавивайки се, че тяхното евентуално развитие би му донесло повече щастие и хармония, отколкото получава от настоящия си партньор в живота.

# 2
  • Мнения: 1 174
"Мостовете на Медисън", ама на живо...
Не съм срещала романтичен вариант, но просташкия вариант - да:
"Навремето ходех с един Пешо, къв смотан беше, ама сега е митничар...
Пък моя Иван... прост плочкаджия..
Ама да съм знаела...😂😂😂
Почти като във филма 😚

# 3
  • Мнения: 20
"Мостовете на Медисън", ама на живо...

И аз се сетих за същото сравнение.

# 4
  • Мнения: 251
Случва се, след време, да се сетиш за човек, с който не сте си изказали всичко до края, с който сте се разделили, без да се сбогувате... И много често влизате в контакт, но да споделите старите моменти и как ви се е променил живота, не да започнете отначало... През последните години ми се случва често да си пиша с дами, с които преди мнооого години е имало някаква закачка, която е можело да прерастне в красива любов, но уви - не е.

Фейсбук е виновен за такива подсещания, смятам аз...

# 5
  • Мнения: 39 039
Моето мнение е това

# 6
  • Мнения: 10 514
Мисля, че след постовете на Sigma и Phenix, темата се изчерпа, защото те казаха всичко по нея Simple Smile.

# 7
  • Мнения: X
За мен това не е истинка любов, а форма на ескейпизъм. Хората си къткат такива фантазии - "ако можеше", "ако се беше случило", и като изпаднат в рутина или в нещастен коловоз бягат в тези представи, за да отпуснат напрежението. Истинските, витални любови се реализират, за тях няма "съдбата ни раздели". Останалото са илюзии и сантименталност, остатъчни чувства поради недовършеност на историята. Идеализира се миналото, как някой те е карал да се чувстваш, ти какво си виждал в него, младостта, която е съпътствана от много силни емоции, първи пъти... Точно призраци без реално съдържание.

В някои случаи тези фантазии могат да бъдат деструктивни. Идеалният партньор винаги е с една крачка напред пред реалния.

# 8
  • Мнения: 20
Призракът на миналото в конкретният случай се връщал и при двамата. Различно щеше да е ако бе само женско въжделение в мечти. Има драматизъм.

# 9
  • Мнения: X
Няма значение, че е при двамата. Има и сантиментални мъже.

Живеем в свободно време, пречки да се събереш с "любовта на живота си" няма. Ако има намесени деца, децата растат, едва ли остава много, щом семейният живот е дълъг.

Друга драма ме трогва мен: да си вторият избор, да си Рет Бътлър, докато Скарлет и в леглото след секса си мисли за Ашли, да имаш деца, да си построил живот, а другият години наред да не е духом при теб, а нейде в миналото и да пише стихове за някакъв човек, с който са се разминали. Инфантилно и гадно.

# 10
  • София
  • Мнения: 1 397
Аз пък познавам един човек, който след брак, деца, развод на 50 годишна възраст се събра с нереализираната си някога ученическа любов и сега е много щастлив.

# 11
  • sf
  • Мнения: 10 081
Според мен всеки има по една такава "любов", малко или много.

# 12
  • Мнения: 46 437
Нямам такива бивши, в които да съм била толкова влюбена, колкото в човека, с когото съм. Ако с него се разделим по някаква причина, може и да ми остане призрак. Но към момента за който и да помисля от предишните ми идва само на ум - "Добре че се разделихме" Grin не че са лоши хората, просто сме много различни.

# 13
  • Мнения: 15 619
Нямам такива любови и го смятам за инфантилно. Въздишаш по някого в тийн-годините. Ок. Ама се чудя, ако продължаваш да го мяташ из гънките на мозъка си, какво създаваш с някой друг и защо, че и живот нов!? Надценяват се хората  и после гледат на семейството и децата като окови, дори и да не го признават на глас, щом стихчета съчиняват и си поблейват тайно. Абсолютно нищо романтично не виждам.

По първата вметка, че "напоследък имало теми за изневери" и тям подобни - не, откак форумът съществува, си е същото. След всяко поостаряло и поочукано от вече заплатените си илюзии поколение идва бодра нова, със същата глупост, смяна.   Grinning

# 14
  • София
  • Мнения: 5 881
Имам някакви нереализирани любови, но няма как да седна да въздишам по тях. Така или иначе съм направила своя избор и съм ги оставила в миналото. Човек сам си поставя границите и определя докъде да стигне съзнанието му. Не  вярвам, че са възможни някакви неконтролирани умопомрачаващи влюбвания, освен ако човек сам не го иска. Как ли пък няма да седна да пиша стихчета на някого...

Към предишни консумирани връзки съвсем пък няма как да се върна. В общи линии във всички случаи съм на мнение,че съм се отървала от въпросните партньори.
Никога не съм въздъхвала "Ех, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел..." Stuck Out Tongue Winking Eye

Общи условия

Активация на акаунт