Лъжете ли децата си?

Ох....позволявам си дребни хитрости, като например сутрин, когато неиска да става "я, стани да видим колко много си порастнала...лелеееее....ти си вече много голяма"...или когато хич не иска да заспи и ме прави луда и казвам, че ще се обадя на Страшко (един съсед - реална личност)  да дойде...тя от него се шашка ... ама и той си е верно страшен...един такъв строг... Но не и казвам, че ще я изяде:), а че ще и се кара и това е достатъчно...но напоследък не ми се е налагало...тя е толкова гроги от градината, че заспива по собствено желание.

... и за разни дреболии....немога да се сетя сега...
Но по принцип гледам да не и говоря дивотии...

Да лъжа избягвам.

Но заблуждавам. Понякога обясненията за дадено явление не са подходящи за малко дете. Има и хубави измислици - дядо Коледа, феята на зъбките.

Най-драстичния случай. Щерката на около 4 год. ме "застреля" с внезапен въпрос: - Мамо, ще умреш ли? БРрр. Говорихме си за раждането, порастването, стареенето и накрая ......   - но след мноооого време. Ама как се разстрои  Успокои се чак като казах, че ще съм най-хубавата звездичка на небето и винаги ще съм с нея. Това лъжа ли е? Може би, но сега    смърта не я плаши.

А наскоро - на 6 год. пак се разстрои от "истината". При специални поводи тате "вади" от ушенцето й разни лакомства - дъвка, шоколад или дори кутия бонбони  Ясно й стана, че има трик и пита: - Тате, всичко ми е ясно    - само не знам как ги слагаш първо в ухото? Голям смях падна. Тате й показа как ги вади от ръкава си и детенцето се намъчни и му се разсърди. Докато я утешавах ми каза: Тате е лош, защото ми показа, толкова беше весело преди.

Не ми харесва определението лъжа, все пак лъжата и истината са доста относителни понятия. Не знам дали се нарича и заблуждение, защото тогава излиза, че и приказки не трябва да се четат на децата, защото животните не говорят, принцеси спящи по 100г. не съществуват т.н.
  Така, че погледнато от тази гледна точка, да аз лъжа децата си редовно.Но не го приемам за лъжа, за мен децта живеят в един много по красив приказен свят, където играчките могат да говорят, предметите(биберони,памперси,шише за сок и т.н.) са приятели, с които един ден трябва да се разделиш, защото порастваш и няма нищо лошо в това.Смятам, че една такава лъжа е необходима за да може детето да се справи по лесно с промените.
  Не бих лъгала никога за истинските неща от живота, не бих казала, че няма да ги обичам ,ако не слушат.Торбалани, Баби Меци и такива ми ти работи, даже не съм се и сещала да споменавам. Всеки избира как да възпитава, но не вярвам, че има родител, който под една или друга форма не лъже детето си.

аз заблуждавам, но гледам да не прекалявам

Венаги се придържам към истината, дори и това да усложнява нещата. Просто искам след време дъщеря ми да прави същото спрямо мен - "Каквото пожънеш, това ще посееш". Иначе, тя вижда, че има случаи, когато спрямо други /не спрямо нея/ използвам хитринки и заблуди с "благородна цел" или за мое лично улеснение. Смятам, че от една страна по този начин ще се научи, че дребните "лъжи" в определени ситуации са допустими, а отдруга - ще има пълно доверие в мен и ще приема съветите ми на сериозно. Е понякога лавирам - например на въпроса има ли наистина русалки, отговарям с да, но само в приказките...

Не бих заблуждавала детето си

Донякъде заблуждавам. Соча й, че отиваме "ей там", за да видим "едни мацета" - много обича да гледа и да гони котки, а като се запъне като магаре на мост, трябва или дребна лъжа, или да се тръшне на земята... Аз избирам първото, още повече, че нерядко наистина виждаме някоя улична котка, поне ги има много
За мен подобни дребни заблуди не са лъжи, и си трябват, ако искаме да изкараме нормален ден с децата си

Спомням си, че и аз реагирах така когато братовчед ми ме уведоми, че дядо Мраз всъщност е майка ми, само че с брада и мустаци от памук и т.н. Много му се разсърдих, че ми развали хубавите представи... Това обаче не го слагам в графата "лъжи". Бих казала истината за дядо Коледа, феите и т.н. само ако дъщеря ми конкритно ме попита дали е вярно.

nito laja nito zablujdavam
ne moj go izlaga razbrax az
moito e na 2 godini i oste e progovoril ama vsi4ko razbira
ne obi4am babaqga ku4eto sta izqde neznam si kvo si NE

Естествено, че на възрастта на дъщеря ми светът на възрастните е скучен и сив! И това е причината да си говорим измислици, да одушевяваме предмети и т.н. Ако това са лъжи, добре, значи я лъжа!
Тя и истински дядо Коледа ще си има, писа му писмо...абе как ще и прекърша детската шарения, цял един живот ще прекара в 'истини' за живота!

...и отговорът на Франсис П. Чърч:

   Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
   Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
   Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
    Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
   Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
   Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.
   Честита Коледа и весела Нова година!!!

Много е хубаво това за Дядо Коледа...

Тук въпросът беше за лъжите, а не за фантазирането - две коренно резлични неща. Разбира се, че без фантазии и приказки няма истинско детство...и колкото по-дълго детето вярва в тях, толкова по-добре.
По-скоро въпросът струва ми се е "Лъжете ли децата си, за да се улесните?" Пример: Дъщеря ми ме пита дали ще боли, когато и поставят инжекция. Ако кажа , че няма та ще отиде без да прави проблеми при лекарката, но следващия път може би няма да ми повярва за нещо друго /например, че на куклен театър е хубаво и няма нищо страшно/. Ако обаче и кажа, че малко ще боли, но трябва да стане, докато отидем при лекарката ще мрънка, ще се моли, дори ще се дърпа и ще ми "опъни" нервите до край, но пък ще ми вярва и за в бъдеще. Аз избирам втория вариант.

Много добре си ме разбрала. Точно това имам в предвид!
Дали си улеснявате живота като лъжете и/или заблуждавате децата си? Например какво бихте казали на дете, което точно сега иска скъпа играчка, а вие нямате пари? Истината или, че ако слуша ще я има по нататък (имам в предвид дете което разбира че всичко се купува с пари, не бебе). Примера който даде Лекси също е добър, вие какво правите? Аз казвам, че боли, но трябва да се направи.

Иначе, разбира се, че и аз разказвам за дядо Коледа, чета приказки за феи и рицари, но от друга страна искам децата ми да правят разлика между света на книгите и реалността. Да разбират, че това, че Хари Потър лети с метла, не значи, че и те ще литнат стига много да искат и силно да вярват.

Въпроса е доста сложен разбира се, аз също понякога избягвам директни отговори или заобикалям действителността, замарлучквам го, че ще събираме кестени, а всъщност се запътваме към къщи (по пътя има кестени обаче   ).