Ти, от предпоследния пост, стани си сам шеф, за да не се осираш в екипи, ай сиктир.
- Публикувана: 24 юли 2018, 09:25 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2018, 22:02 ч.
Не харесвам шефа си, какво да правя?
Значи трябва да променям себе си ,моите възгледи, концепция за живот ,да не съм себе си, видиш ли щото някой си нямал да вземе бонус Ай сиктир. Остава да ми кажат кога да ям и да спя.Я кажи ти от последния пост какво правят мениджърите за работниците за да се чувстват добре?Обират каймака на техен гръб а като се осере нещо кой виновен новия видиш ли не разбира и не става за тази работа а да греша нали?
Не си длъжна да се променяш- напускаш и се зъбиш на воля. Или самата ти ставаш мениджер, а още по-добре работодател / предпреиемач и управляваш персонала по твой вкус в рамките на закона.
Мениджерите са там, за да за да осигурят свършването на дадена работа навреме и с приемливо качество.И да, имат всичкото право на света да ти кажат кога (и дали) можеш да ядеш и спиш, когато става въпрос за дейност през работно време. Не им се плаща да ти осигуряват комфорт. Грижата за работническата класа умря около 1990.
Гадните мениджери плащат (ако изобщо им се наложи) след дълга серия от провали или много шумна излагация.
Животът е несправедлив. На твоите години е редно да си го схванала.
Всъщност е много неприятно в утвърден екип да дойде млад и неопитен колега, който от самото начало да почне да блика от идеи кое и как да се промени, назовавайки го инициативност. Това, всъщност, е самонадеяност и типичното високомерие на неопитен младеж, който смята, че мениджърът е поставен там само, за да пречи на творческия подем на новопостъпилия.
Приемете, че отивайки на ново място, следва да поработите поне няколко месеца, да покажете, че може да правите това, за което сте наети, а чак след това да проявявате инициативи за промени и претенции. И не всяка задача изисква вашето участие, мнение и опит, понякога може да се доработва нещо старо, за което ще отнеме повече време да ви въведат, отколкото просто да се свърши. А да обсъждате характера и навиците на шефа пред старите служители е проява на наистина лош вкус. Дори и да си мислите, че шефът не ви харесва, запазете съмненията за себе си. Прекалената емоционалност и чувствителност не се адмирира, особено в по-големите екипи/фирми.
Приемете, че отивайки на ново място, следва да поработите поне няколко месеца, да покажете, че може да правите това, за което сте наети, а чак след това да проявявате инициативи за промени и претенции. И не всяка задача изисква вашето участие, мнение и опит, понякога може да се доработва нещо старо, за което ще отнеме повече време да ви въведат, отколкото просто да се свърши. А да обсъждате характера и навиците на шефа пред старите служители е проява на наистина лош вкус. Дори и да си мислите, че шефът не ви харесва, запазете съмненията за себе си. Прекалената емоционалност и чувствителност не се адмирира, особено в по-големите екипи/фирми.
Ти, от предпоследния пост, стани си сам шеф, за да не се осираш в екипи, ай сиктир.
Всъщност е много неприятно в утвърден екип да дойде млад и неопитен колега, който от самото начало да почне да блика от идеи кое и как да се промени, назовавайки го инициативност.
В случая момичето иска съвети от колежката си как да постъпи, така че може би не дава идеи. За мен нейната колежка има някаква злоба към нея, за да реагира по този начин и да няма желание да и помогне. От гледната точка на един работодател, когато старшито казва кой как работи, то работодателя ще вземе под внимание казаното от старшия служител. А щом така отделно говорят само двамата колежката и шефа, значи има нещо.
Аз все си мисля, че има граници който не трябва да се преминават както от страна на шефа към служителя така и от служителя към шефа...
Аз лично разбирам авторката аз попаднах на такова чудо (шеф) заплахи, крясъци, закани просто ужас ако той прекрачва границите на нормалното не се тормози имаш образование млада си не позволявай да те мачкат някакви ''бизнесмени" не си заслужава да си съсипваш нервите щом пускаш тема и се тормозиш да ходиш на работа добре се замисли заслужава ли си и там ли е твоето място.
Щом стажа толкова ти трябва стискай зъби изкарах една година и така, но аз и скромния ми опит показват, че веднъж пожелала ли си да се махнеш е въпрос на време... Успех
Аз лично разбирам авторката аз попаднах на такова чудо (шеф) заплахи, крясъци, закани просто ужас ако той прекрачва границите на нормалното не се тормози имаш образование млада си не позволявай да те мачкат някакви ''бизнесмени" не си заслужава да си съсипваш нервите щом пускаш тема и се тормозиш да ходиш на работа добре се замисли заслужава ли си и там ли е твоето място.
Щом стажа толкова ти трябва стискай зъби изкарах една година и така, но аз и скромния ми опит показват, че веднъж пожелала ли си да се махнеш е въпрос на време... Успех
Най-разумно е да работиш без особени самоинициативи, като се опиташ да се ориентираш в обстановката. Напълно е възможно твоите идеи да са добри, но доверие на кредит рядко някой дава, така че очевидно на този етап не е добре да импровизираш.
Колежките - с тях обичайно сте в конкуренция, така че имай не едно, а две наум, когато искаш информация. Времето ще покаже дали си заслужава да стоиш там, или не. Не е добре да стоиш с години на работа, която не ти харесва, но пък ако си тръгваш от всяка нова работа, без да ѝ дадеш шанс, също няма да правиш добро впечатление.
Колежките - с тях обичайно сте в конкуренция, така че имай не едно, а две наум, когато искаш информация. Времето ще покаже дали си заслужава да стоиш там, или не. Не е добре да стоиш с години на работа, която не ти харесва, но пък ако си тръгваш от всяка нова работа, без да ѝ дадеш шанс, също няма да правиш добро впечатление.
Този шеф най-вероятно е от онези, които нарочно подклаждат конкуренция и дрязги между служителите си.
Спри със самоинициативата, да видим какво ще последва.
Дръж се достойно и на положение. Никакви такива от рода на: "Шефе, ама дразня ли те с нещо?". Това е толкова тъп въпрос, че направо би си изпросила съвсем да те третира като бърсалка с него.
За жалост това, че някой е шеф, не значи непременно, че е добре възпитан и заслужава безпрекословното ти раболепие. Някои шефове-комплексари, нарочно се държат кофти с хората си, за да се наслаждават после как служителите им се мазнят. Ако не им се мазниш, се превръщаш в черната овца. Наблюдавай го внимателно този. Ако все нещо не му догаждаш, значи по принцип си е садист и няма да стане по-добре с времето.
Млада си, имаш време пред себе си и можеш да си избереш за кого да работиш.
Спри със самоинициативата, да видим какво ще последва.
Дръж се достойно и на положение. Никакви такива от рода на: "Шефе, ама дразня ли те с нещо?". Това е толкова тъп въпрос, че направо би си изпросила съвсем да те третира като бърсалка с него.
За жалост това, че някой е шеф, не значи непременно, че е добре възпитан и заслужава безпрекословното ти раболепие. Някои шефове-комплексари, нарочно се държат кофти с хората си, за да се наслаждават после как служителите им се мазнят. Ако не им се мазниш, се превръщаш в черната овца. Наблюдавай го внимателно този. Ако все нещо не му догаждаш, значи по принцип си е садист и няма да стане по-добре с времето.
Млада си, имаш време пред себе си и можеш да си избереш за кого да работиш.
Здравейте, в голяма дилема съм от няколко месеца..... да ме тъпчат и да ме правят на идиот.
Дайте ми съвет как да постъпя
Дайте ми съвет как да постъпя
Не напускай, без да си сигурна, че си си намерила друга добра работа.
Не проявявай самоинициатива! Стриктно изпълнявай, каквото ти възложат.
Не прави опит да се сближиш с шефа с лични въпроси. По-скоро гледай да си учтива и резервирана.
Не се доверявай на колежката: може тя да настройва шефа зад гърба ти. Но нека тя да не разбере, че си нащрек - не споделяй с нея.
Бъди машина, докато / ако си намериш друга работа. Машината, освен че изпълнява точно, каквото й е работата, не влага емоция. Гледай да се отърсиш от емоцията, защото тя също нагнетява напрежението.
Важно: Ако в CVто ти пише, че си сменила много работни места, това поражда недоверие. Не бързай и не взимай емоционални решения.
Най-важното: Постарай се в свободното си време да си повишиш квалификацията: изкарай курс по нещо, свързано с твоята специалност, или научи допълнителен чужд език. Това хем ще ти даде по-големи възможности за избор, хем ще ти помогне да погледнеш на ситуацията малко от по-високо, като на нещо временно и даже забавно.
Всяко нещо е такова, каквото ти го виждаш. 
Аз мога да ти дам един съвет, дори не съвет, а факт, важащ навсякъде - дори и с колежка/колега да сте на една позиция, този с по-дълъг опит в съответната фирма е по-"висшестоящ", защото той е познат и доказан. За да не се чудиш защо комуникацията на шефа ти с колежката е по-интензивна. Новият колега тепърва се доказва като специалист и професионалист и всичко това започва с вписването в колектива. Та съветът ми е докато се впишеш и докажеш, да бъдеш по-умерена, а енергията за самоинициативи да я влагаш в проучване на историята на практиката на фирмата, различните казуси, през които е минала, вида на дейността и т.н. Извличай максималното като опит и знания, което ще ти е от полза и в бъдеще. Междувременно, ако си неконфликтна личност, би трябвало да се настроите един към друг, да се увеличат отговорностите и доверието към теб. Ако не - тогава проблемът не е в теб. Но този период си отнема поне шест месеца. Всъщност толкова е и обичайния изпитателен срок. В никакъв случай не те обвинявам, най-вероятно шефът ти е чешит, но те повечето са. Някога много хубав съвет ми дадоха - не тръгвай с рогата напред, но пък аз добавям - да не бъдеш на никого изтривалка. Пожелавам ти да намериш баланса в сложните професионални взаимоотношения.
Опитът и наблюденията ми показват, че на каквато и позиция да си, в каквато и компания да работиш- голяма, малка, международна или държавна структура, винаги, ама винаги има някой, който ти вгорчава живота. Кофти ръководител, кофти колега, кофти подчинен - никой не е застрахован.
Аз за себе си гледам да се нагодя към шефа, защото обратното няма шанс да стане, а и за да са по-поносими отношенията помежду ни. Действам според човека, но винаги търся начин да стопя ледовете. Стигала съм до там да моля некомпетентен и тъп началник да ме научи как да правя "най-добре" нещата, защото друго не помага. Определено имаше ефект - хем шефът реши, че го уважавам и признавам неговите компетенции, хем разбрах малоумното му разбиране за процеса на работа.
Лошото е, че за по-чувствителните и емоционални натури, подобни отношения водят до голям стрес. Ако прекалено много го мислиш и преживяваш този проблем, ако не можеш да се откъснеш от него вечер, по-добре помисли да си смениш работата, защото има риск стресът и терзанията да навредят на здравето ти.
Аз за себе си гледам да се нагодя към шефа, защото обратното няма шанс да стане, а и за да са по-поносими отношенията помежду ни. Действам според човека, но винаги търся начин да стопя ледовете. Стигала съм до там да моля некомпетентен и тъп началник да ме научи как да правя "най-добре" нещата, защото друго не помага. Определено имаше ефект - хем шефът реши, че го уважавам и признавам неговите компетенции, хем разбрах малоумното му разбиране за процеса на работа.
Лошото е, че за по-чувствителните и емоционални натури, подобни отношения водят до голям стрес. Ако прекалено много го мислиш и преживяваш този проблем, ако не можеш да се откъснеш от него вечер, по-добре помисли да си смениш работата, защото има риск стресът и терзанията да навредят на здравето ти.
Здравейте, в голяма дилема съм от няколко месеца. На 24 съм и от скоро започнах работа по специалността си, естеството на работа не е проблем. Проблем е шефът ми, с който трудно се разбирам. Полагам усилия до колкото мога, имам желание да работя, но той ми скапва настроението всеки път щом проявя някаква допълнителна самоинициатива. Много е критичен към мен, а към колежката на същата позиция, която е там от няколко години се държи абсолютно различно. Постоянно виждам двойния стандарт дори и за елементарни неща в ежедневието. Освен това се случва да ме изкарва виновна(шефът) за неща, които е направила тя или ми е казала аз да направя(уж да ми помогне). Шефът ми е много нервен и усещам напрежение щом влезе в стаята. Дори, когато го питаш как е така ти отговаря, че да съжаляваш, че си го попитал.
Не мога да работя в такава среда, но от скоро съм на работа, а опитът ми трябва. Не ми е приятно да ме тъпчат и да ме правят на идиот.
Дайте ми съвет как да постъпя
Не мога да работя в такава среда, но от скоро съм на работа, а опитът ми трябва. Не ми е приятно да ме тъпчат и да ме правят на идиот.
Дайте ми съвет как да постъпя
Проблема с шефовете понякога е че нямат необходимите качества да управляват служителите на дадената фирма. Професионалиста трябва да се държи еднакво със всички и да не допуска да има двоен стандарт.
Щом работата е по специалноста ти може да се опиташ да се задържиш няколко месеца и след това да търсиш друга, ако видиш че шефът ти не се е променил.
Щом шефа ти необича самоинициативата е по-добре да правиш само това което ти е казал. Просто има шефове ,които неразбират, че трябва да се радват, че са открили служители, които влагат много енергия и проявяват самоинициатива в работата.
Не знам защо авторката беше наречена дразнеща, самонадеяна, с високо самочувствие без покритие, а на мен ми изглежда просто объркана и разстроена, защото не знае как да се държи при такова отношение. Не можах да разбера думата честолюбива в контекста. Какво лошо има в това? Дай да се остави да и крещят и да я обвиняват. Никой на никого няма право да крещи, да нагрубява, да обижда, да посяга и това не го определя Кодекса на на труда, а човешките права. Ако някой смята, че има право да го прави е добре да потърси помощ, а ако друг е свикнал с такова насилие също би било добре да получи такава. Колкото по-бързо го разбере всеки от чистачка до мениджър, толкова по-скоро ще се работи в нормална среда.
Luflee, опитай още известно време да се впишеш в колектива, като същевременно се оглеждай за нова работа, която отговаря на образованието и способностите ти. Постарай се да игнорираш емоциите си и да се придържаш повече към професионалните си задължения без самоинициативи и излишни обяснения.
Приеми, че шефовете, както всички хора, имат своите положителни и отрицателни качества. Приеми, че те, както и дългогодишната служителка могат да имат по-различен поглед от теб на ситуацията и затова да се получават недоразумения.
Ако не се получи, не стой на всяка цена там, млада си, има време да натрупаш опит, както в професията, така и във взаимоотношенията в колектива.
Приеми, че шефовете, както всички хора, имат своите положителни и отрицателни качества. Приеми, че те, както и дългогодишната служителка могат да имат по-различен поглед от теб на ситуацията и затова да се получават недоразумения.
Ако не се получи, не стой на всяка цена там, млада си, има време да натрупаш опит, както в професията, така и във взаимоотношенията в колектива.