Публикувана: 21 юли 2018, 19:45 ч.
Последно мнение: 12 окт. 2018, 08:13 ч.

Срещите с бившия/бившата

21 160
158
1

# 15 22 юли 2018, 13:23 ч.

Мнения: 18 524

черна орхидея, детенцето ти е много малко. Не му прехвърляй своите страхове. И моето най-малко дете от първия ми брак беше на 2, когато се разведох. Мисля, че то най-леко прие развода, защото никога не е виждало мен и баща си заедно Simple Smile

Даже след години децата гледаха вкъщи един филм "И не заживели щастливо" се казваше, някаква пародия на Снежанка и детето ми каза: "Като при вас с тате, мамо, мислели сте, че всичко ще е наред, а после хич не е било така. Добре, че сте се разделили и да сте пак щастливи" Wink

# 16 22 юли 2018, 13:36 ч.

BG
Мнения: 892

Цитат на: gogodif в нд, 22 юли 2018, 10:03

Не е редно да изпитваш неприязън към бившия.Този някога си го обичала,била си влюбена в него.В крайна сметка ти си си го избрала.Не са се получили нещата.Няма нищо ненормално.Продължавай смело напред,но без негативни чувства.Няма щастлив човек,който мрази.

Да бе, не било редно...а когато този човек те е мачкал физически и психически и с държанието си те е унижавал, тогава какво е?
За съжаление доста време нямаше как да го напусна, но в мига в който усетих възможността се вкопчих в нея и успях.
Моят често го взема, но не мога да се отърся още от негативните спомени.

# 17 22 юли 2018, 13:42 ч.

София
Мнения: 163

Е,за този,който мисли,че е редно да мрази съм абсолютно сигурен,че е нещастен.Ваш си е избора да изберете дали да сте нещастни или щастливи.

# 18 22 юли 2018, 13:45 ч.

Мнения: 1 436

Мина доста време откакто се разделихме фактически, но и доста време след това той продължи да се бута около нас, вероятно разчитайки, че ще му се размине. Т.е. агонията при мен продължи повече време и още се опитвам да се отърся от негативното, но уви, трудно е, като се налага да виждаш дразнителя.

# 19 22 юли 2018, 14:01 ч.

Мнения: 18 524

Той ще продължи да се бута, ако няма нов мъж край теб. Съжалявам, просто това е истината Sad

Ако не бях срещнала сегашния си мъж, аз със сигурност щях да имам някакво гадже, което поне да идва често у нас и бившия да не припарва. Нямах друг изход.

# 20 22 юли 2018, 14:15 ч.

Мнения: 2 214

Цитат на: черна орхидея в нд, 22 юли 2018, 13:20

камъчка все едно чета себе си. И нашия бнд има право да го вижда в събота само, но не го прави. Не контактувам с него изобщо, даже се подминаваме. Твоя кога си сви ново семейство ? Моя си хвана гадже веднага след като се върна от чужбина. Идваше да вижда чат пат детето, не толкова от желание, колкото да ме тормози и да подхвърля вулгарни коментари за секс. Винаги сме си били аз и малкия, още от раждането.
Моето дете е на 2. Незнам може би ми трябват още години да минат да претръпна и като го видя да съм безчувствена. Детето спокойно ли приема всичко това, незнам повече се притеснявам за детето. Исках да има татко, макар и да не сме заедно. Аз и затова търпях твърде дълго да ме мачка и да идва когато му е кеф уж заради детенце. Но осъзнах, че това е грешно. Той не полагаше грижа, не показваше любов към малкия, а мен ме разсипваше ден след ден. Отказа ми споразумение и се наложи да заведа дело.

беше семеен когато се запознахме, аз също
разведох се, голяма любов, голямо чудо, та накрая се наложи да доказвам ,че нямам сестра
детето ти ще е щастливо, ако ти си щастлива
аз не правя драми от това,че си го гледам без баща около него, той усеща,че нищо не ни липсва и така
когато пита- отговарям, без да драматизирам, и той свикна,че е нормално да расте обичан само от мен и майка ми
давай на детето си цялата си любов на която си способна и спри да се тормозиш за някой си
човек, който се е отказал от детето си, сам по себе си е лош човек
и гнева ще отмине и неприязънта, дори един ден ще му простиш и ще си благодарна за детето си
децата ,които растат без баща стават такива каквито си ги моделираме
моето дете е обичливо и чувствително,но усеща много моите емоции
за баща му отговарям спокойно, само истината
даже онзи ден му казах ,че няма как да зная дали го обича или не, защото не знам
и това е самата истина
може и да го обича по свой начин, но досега не го е показал
за мен това няма никакво значение отдавна, но в интерес на истината изминах много дълъг път преди това, докато стана такава
най-важното е детето ти да е здраво
както казваше една позната- бащи много- майката е важна

# 21 22 юли 2018, 16:56 ч.

Варна
Мнения: 735

В нащалото изпитвах буквално неприязън. Особено след като позволи тази заради която го изритах да ме тормози. Постепенно ми стана безразличен. За това ми помогна и новият тогава човек в живота ми.
Детето не го интересува, а ние не се интересуваме от него. Не я е виждал от 1.06.2017.

# 22 22 юли 2018, 17:07 ч.

Мнения: 1 121

Цитат на: камъчка в нд, 22 юли 2018, 14:15

Цитат на: черна орхидея в нд, 22 юли 2018, 13:20

Когато расте, едно момче се нуждае от много други неща, освен майчината (и бабина) обич и грижи. Дано поне да има дядо покрай вашето.

# 23 22 юли 2018, 19:29 ч.

На Марс
Мнения: 8 713

Цитат на: Lyam в нд, 22 юли 2018, 17:07

мдам аз израстнах без баща и първите сблъсаци с бормашини и тем подобни бяха доста комични Simple Smile

Последна редакция: пн, 23 юли 2018, 00:04 от punchinello

# 24 22 юли 2018, 21:23 ч.

Мнения: 917

lyam по принцип е така да. Обаче какво да се направи, когато бащата абдикира собственоръчно ? Само защото му е по-лесно да е ерген и да води гаджета ?
Каквото мога ще му дам на сина ми, има дядо да . Но не е като баща, но той сам си пожела да не е с детето, а да живее.

# 25 22 юли 2018, 22:04 ч.

Мнения: 2 214

нямам баща- починал е
иначе изобщо нямаше да се занимавам да водя дела за бащинство, за да вземе неговото име
иска мъжко внимание-безспорно е
като кутре се залепва за мъжете около нас- вуйчо ми, приятеля на майка ми
аз не съм престаряла и вярвам ,че един ден той ще има истински баща
биологичният баща не е фактор, важни са хората, които го обичаме
по никакъв начин не смятам ,че го осакатявам и тем подобни
имам примери бол около себе си на големи мъже, израснали без бащата , ами много свестни мъже са и са много по-добри бащи, точно защото им е липсвала бащина грижа
може би му липсва баща, но той въобще не знае какво е да имаш такъв и по-добре на този етап, отколкото БНД да си играе на иди ми- дойди ми и детето да страда,че не го вижда
не е искрен и не страда за детето, така че не виждам как детето ми ще страда за него
все ще се намери кой да замести тази празнина, аз съм на 41 и все още не съм се отказала от идеята,че отново ще обичам и ще бъда обичана

# 26 23 юли 2018, 19:01 ч.

Мнения: 7 325

Цитат на: gogodif в нд, 22 юли 2018, 10:03

Има една приказка - на каквото си постелеш на такова ще легнеш - та си е съвсем нормално да изпитваш неприязън към някой който си обичал и който доста се е постарал да ти докаже, че не си е струвало.
Не съм виждала/чувала БНД повече от 10 години, но продължавам да изпитвам същата непоносимост към него каквато изпитвах когато се разделяхме. Постара се доста да я заслужи. В негов плюс е да не ми се мярка и в бъдеще щото няма да остане доволен от това което ще чуе. Не съм му простила простотийте.

# 27 23 юли 2018, 20:38 ч.

Мнения: 2 214

Едва ли има жена, която би простила да неглижират детето й. Лично за мен това не е нормално. Времето отмива почти всичко - и болката и разочарованието и обидата, но този въпрос си стои. Поне за мен.
Към БНД изпитвам пълно безразличие сега, но това го постигнах след доста време. Става ми неприятно когато подминава детето, но дотам. Приемам го като негов проблем, не мой. В крайна сметка научих,че когато аз съм добре и съм в хармония със себе си, детето ми също е добре. Времето лекува всичко, колкото и банално да е това.