Така е, да:) Но имаше няколко истории, които ми бяха супер интересни в началото, но в крайна сметка, нищичко не разбрах, защото не бяха споменати имена.
И на мен така. И накрая се изгубва чара на самата история.
Темата е много хубава:=)
- Публикувана: 17 юли 2018, 15:33 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2018, 13:01 ч.
Каква история се крие зад името на детето ви?
И на мен така. И накрая се изгубва чара на самата история.
Темата е много хубава:=)
Така е, да:) Но имаше няколко истории, които ми бяха супер интересни в началото, но в крайна сметка, нищичко не разбрах, защото не бяха споменати имена.
И на мен така. И накрая се изгубва чара на самата история.
Темата е много хубава:=)
Имената на децата ми ги пише в профила.
Името, което не се хареса от свекървата беше Мериди. "Мери" от Маргарита и "Ди" от първите букви на майка ми.
Вярно е, че е малко като изсмукано от пръстите. Но що пък за традиция детето да се кръщава на прадядото. Дъщеря ми не го познава. Дядото почина когато тя беше на 7м.
В крайна сметка се казва Дияна. Не харесва умаленото Диди. Тя има познат, който и казва "Дида". Не знам защо това галено име не ми харесва.
Синът ми е Александър. ММ се дърпаше, заради галеното име "Сашо". Затова един приятел го бъзикаше и казваше от време на време на малкият "Санде"
Името, което не се хареса от свекървата беше Мериди. "Мери" от Маргарита и "Ди" от първите букви на майка ми.
Вярно е, че е малко като изсмукано от пръстите. Но що пък за традиция детето да се кръщава на прадядото. Дъщеря ми не го познава. Дядото почина когато тя беше на 7м.
В крайна сметка се казва Дияна. Не харесва умаленото Диди. Тя има познат, който и казва "Дида". Не знам защо това галено име не ми харесва.
Синът ми е Александър. ММ се дърпаше, заради галеното име "Сашо". Затова един приятел го бъзикаше и казваше от време на време на малкият "Санде"
И моето собствено име си има история. Нашите са имали идея да ме кръстят Мона (така се казва едната ми леля), обаче на баща ми в последния момент му щукнало да се казвам Лора. В името има известна символика, защото Лора идва от лаврово дърво, а прабаба ми се казваше Дафинка (дафиновият лист се прави от ... лаврови листа 
). Не било това целта, но това се е получило.
). Не било това целта, но това се е получило. 
Мис Каролин, и при нас така, много ми харесва за следващо дете да речем, но на ММ категорично не.😃
Било му много руско. Така каза. Ако изобщо има следващо може и да го убедая обаче.
Когато бях ученичка на 10-11 години, в класа ни имаше две момичета с името Мария, две, които се казват Десислава, две Даниели и две Галини. Различавахме ги като "малката" и "голямата", "русата" и "черната", "дебелата" и "кльощавата" и т.н. Струваше ми се ужасно.
По същото време се запознах с момиче на име Орхидея, на което на галено казваха Дея. Излишно е да казвам, че преди тридесет години това беше нечувано, невиждано и ме очарова Та още на 10-годшна възраст взех решение, че ако имам момиче, ще се казва Дея.
В момента името въобще не е рядко срещано и не покри този мой критерий, но все пак звученето и детската ми обич към него ме накараха да го избера.
По същото време се запознах с момиче на име Орхидея, на което на галено казваха Дея. Излишно е да казвам, че преди тридесет години това беше нечувано, невиждано и ме очарова
Та още на 10-годшна възраст взех решение, че ако имам момиче, ще се казва Дея. В момента името въобще не е рядко срещано и не покри този мой критерий, но все пак звученето и детската ми обич към него ме накараха да го избера.
С моя мъж, още преди да забременея, бяхме решили, че ако имаме бебе, ще е с буквата "С". Така ще вземе на двете баби и на баща му буквата. Бабите бяха починали, баща му тогава беше все още жив. Когато забременях, логично започнахме да обсъждаме имена с тази буква. За момче аз исках Светослав, а той - Самуил. За момиче бързо решихме София. Роди се мома, съответно хвърлянето на ези-тура Светослав-Самуил отпадна.
Мис Каролин, и при нас така, много ми харесва за следващо дете да речем, но на ММ категорично не.😃
Било му много руско. Така каза. Ако изобщо има следващо може и да го убедая обаче.
Да ви върна назад в годините-бабите и дядо ми(лека им пръст) са ми разказвали за такава традиция-когато се роди дете,кумовете,които стават и кръстници,избират името му.Какво мислят родителите за име,никой и не му идва на ум да ги пита.Така дядо ми се е сдобил с името Асен-кръстникът решил,че като се е родил през есента,ще го кръсти Асен.Едната ми баба толкова не си харесваше името,че като се запознаваше,не си го казваше.Пак кръстниците го избрали.Е,преди това кръстници и свекъри се съветвали и уж се споразумели,обаче в църквата кръстника се явил пиян,забравил какво са се договорили предварително и изтърсил едно име.Жената,докато почина,си криеше името.Тази традиция е от преди повече от 100 години и много се радвам,че вече е отпаднала.
Моето момче е кръстено на моя баща по изрично настояване на ММ.Момичето....толкова трудна и тежка бременност изкарах с нея,та дадох обет в една любима църква,ако се роди жива и здрава,ще я кръстя на Света Богородица.Това е и името й,в момента,в който я взех в ръце,почувствах точно това име със сърцето си.
Моето момче е кръстено на моя баща по изрично настояване на ММ.Момичето....толкова трудна и тежка бременност изкарах с нея,та дадох обет в една любима църква,ако се роди жива и здрава,ще я кръстя на Света Богородица.Това е и името й,в момента,в който я взех в ръце,почувствах точно това име със сърцето си.
Да ви върна назад в годините-бабите и дядо ми(лека им пръст) са ми разказвали за такава традиция-когато се роди дете,кумовете,които стават и кръстници,избират името му.
, а и преди това се шегувахме, че аз много харесвам архаичните имена.