Каква история се крие зад името на детето ви?

  • 38 847
  • 248
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 808
В избора на имена на моите деца няма нищо странно, мисля, че съм писала и друг път по тази тема. Дъщеря ми е кръстена на свекървата буква по буква, без да променям името, въпреки, че е малко старомодно. Тя, жената беше съгласна да го променя, обаче ММ много настояваше и аз - млада и глупава тогава, и да не ги обидя хората, отстъпих. Дъщеря ми сега не си харесва името, но живее в чужбина и просто е изхвърлила една-единствена буквичка от него, за да звучи добре. Когато обаче забременях със сина ми, започна тормоз от свекъра - ако не кръстим детето на него, щял да се обеси, да се хвърли под влака и други подобни щуротии. При което аз се хванах на инат и реших, че ще е на баща ми, но малко го промених, защото държах аз да го избера. И съм забранила на ММ изобщо да споменава за кръщаване ако някога имаме внуци. Не че ще ме послуша, де, човекът много държи на традициите. А аз пък държа, че традициите не са това, което бяха...
Историята на моето име е по-интересна. Майка ми и баща ми - още гаджета, ходили на панаир. Оттам купили голяма кукла и написали на крачето едно име - това на бъдещата им дъщеря. Обаче като съм се родила, не знам защо са го променили, със същата буква, но ужасно старомодно. Уж да не се сърди свекървата, майката на баща ми, но то пак не е било нейното име, а леко променено. Израснах, мразейки името си, макар, че никой не ме наричаше така, а с първоначалното име, което са ми избрали. Смених го законно на 40 години, просто това беше моето име, цял живот съм го знаела.

# 106
  • Мнения: 5 000
Като четох последните постове и се сетих за това,как на моя позната майката отишла и сменила името на  внучето си. Това преди много години, но и за тогава трябва да го е направила малко нелегално. Снахата родила, избрали име и записали детето. И след малко се развилняла свеки и записала детето с името на отдавна починалия й съпруг. Пък младите хем името не харесвали ( Карамфил), хем нали има поверие на починал да не се кръщава. Но тази отишла и уредила и сменила името.
  Майка ми почина малко преди бебка да се роди. Като казах,че съм избрала име, свекървата скочи - не може на починал. Казах,че може всичко,което искам. Бях избрала име, ММ го хареса( каза аз да избирам, той ще каже дали му харесва или не), и бях казала на майка ми как ще се казва внучето й. Това бяха важните неща.

# 107
  • София
  • Мнения: 3 050
Избора ми за мъжко име беше лесен. Обмислях Себастиан и Салвадор ( и в двете съм влюбена), но бях решила, че ако родя момче ще се казва Йосиф или Матей. За момиче беше къде по-трудно. Уж бях решила, и то от малка, ако имам момиче да се казва Джорджия ( много ми харесва да има дж в името, и в моето има), но след ада на репродуктивните проблеми и почти никаквите варианти да имам изобщо дете, знаех, че ѝ дължа разкошно(за мен) име и така се получи Еванджелин. Хем съдържа Ева- живот, хем Анджи- ангелче, хем е дълго, супер необичайно и предизвикващо недоумение, но в същото време Евангелия- добра вест. Мислих го и в този му вариант, но някак си Еванджелин ме грабна. Почти всички ѝ казват Ева, а има хора, на които дори им харесва. Обичам я толкова много.

# 108
  • Мнения: X
Снахата родила, избрали име и записали детето. И след малко се развилняла свеки и записала детето с името на отдавна починалия й съпруг. Пък младите хем името не харесвали ( Карамфил), хем нали има поверие на починал да не се кръщава. Но тази отишла и уредила и сменила името.
  
Shocked Ама ти не каза най-важните неща:
1. Свекървата бързо и безболезнено или бавно и мъчително е била убита?
2. Съдът признал ли е, че родителите имат смекчаващи вината обстоятелства за извършеното убийство?
3. Все пак, родителите успели ли са да върнат името на детето си?

Елдорадо, наистина необичайно име, но аз имам слабост към него. Една от сестрите на любимия ми дядо се казваше Евангелия и много си я обичах като малка.

# 109
  • Мнения: 86
Имам по-голяма сестра, която е кръстена на майката на баща ми.
На майка брат й и двете си деца кръстил на баба и дядо.
Преди да се родя родителите ми избрали име само за момче с буквата на дядо ( свекъра), да ама се раждам момиче.....
Идват баба и баща ми в родилния дом и майка им казва име за момиче със звучене на дядовото и баба не го харесала, защото имала позната с такова име и била много лоша.Харесали друго.
Като отишла акушерката да записва името ми, майка явно е споделила с нея за колебанията си и жената предложила име.На майка много й харесало и така ме записали. Харесвам си името.
За имената на децата си решавахме с ММ ( по-точно аз), на неговите родители ( майката на баща му) много се е месила и ММ е кръстен на кума им и мноого години свекърва ми го споменава. Затова на нас казаха,че не си харесват имената и не искат да кръщаваме на тях.
На мен ми харесваха имената -Наталия, Николета, Габриела....свекърва ми се казва Гинка и от терасата на родилното има казах, че бебето се казва Габи. Малката щерка е с буквата на майка ми.

# 110
  • Мнения: 6 991
Бяхме се разбрали ако е момче, таткото да избере името, тъй като той искаше да е на баща му, а аз нямах особена слабост към някое мъжко име. Ако е момиче - аз да избера. Момче е, кръстен е на дядо си. Името е хубаво, ако не беше, нямаше да се съглася Grinning

# 111
  • София
  • Мнения: 680
Когато започнах да мисля за бъдещо дете все си мислех , че ще бъде момче. Говорех за него и мечтаех да е Манол. В рода е имало вече това име. Когато забременях и вече трябваше да мисля име реших , че ако е момче ще го кръстя на мен без да го обсъждам с таткото. Оказа се,  че ще имам момиченце. Колебаех се между Боряна и Дария. Като споделих имената  с ММ той много се зарадва на Дария защото е с първата буква от името на майка му. И без да искам го подведох.  
Колкото и да се насилвах не можех да заговоря на бебчето в корема ми с нито едно от тези имена. И една вечер докато той беше на работа взех православния календар да разгледам имената  и кога празнуват. Така с отварянето на календара попаднах на септември и праведна Елисавета. И го реших. Прочетох  и нейното житие  . Много е вдъхновяващо. Праведна Елисавета и нейния мъж св. Захарий не са можели да имат деца и дълго са се молели за чудо.
Сега моето чудо е Елисавета. Не съжалявам за избора си защото щом произнесох името на глас знаех , че е правилното.

Последна редакция: чт, 19 юли 2018, 09:26 от puffeto

# 112
  • Мнения: 4 808
Като четох последните постове и се сетих за това,как на моя позната майката отишла и сменила името на  внучето си. Това преди много години, но и за тогава трябва да го е направила малко нелегално. Снахата родила, избрали име и записали детето. И след малко се развилняла свеки и записала детето с името на отдавна починалия й съпруг. Пък младите хем името не харесвали ( Карамфил), хем нали има поверие на починал да не се кръщава. Но тази отишла и уредила и сменила името.
  Майка ми почина малко преди бебка да се роди. Като казах,че съм избрала име, свекървата скочи - не може на починал. Казах,че може всичко,което искам. Бях избрала име, ММ го хареса( каза аз да избирам, той ще каже дали му харесва или не), и бях казала на майка ми как ще се казва внучето й. Това бяха важните неща.
Моят свекър пък ни извика вечерта преди кръщенето - синът ни беше на година и половина и заяви, че сега е моментът да сменим името на детето. Познайте колко го огря!

# 113
  • Мнения: 988
Ех, толкова интересни и красиви имена са избрали някои от вас. Заплюх си няколко за вбъдеще Grin 
Макар че, аз много съм си харесала име за момиче (Илина) , иска ми се някой ден да си имам дъщеричка, но усещам, че ще имаме доста спорове с мъжът ми Rolling Eyes

# 114
  • Sk babe
  • Мнения: 194
Да, искаха ни вариант на име и за двата пола, и при двете раждания /раждах в различни клиники/.
За мен също е странно, с оглед на съвременната апаратура...
Отговорът им беше, че винаги можело да има изненади!

Нямам представа защо ни питаха предварително. Може би защото раждах секцио.
Но пък и в двата случая си бях в съзнание, а не с пълна упойка.
Още повече, че и съпруга ми присъства на "събитията". Simple Smile


Интересно Rolling Eyes Мислех, че бебето се записва с име след като се роди вече, без значение пол. На Вас ви го искаха преди да влезнете да раждате ли?

Странно. Не знаех, че се изисква предварително. Преди да се роди племенничето, майка му беше нахвърляла 10 листа имена и се оплакваше, че не може да си избере нито едно. Помня тогава, баба ми (бог да я прости), й каза, че като й го дадат за 1в път и го погледне името само ще й дойде в ума. Та, спряха се на Стефан (на единия дядо) за момче и Маргарита (на едната баба) - понеже до последно не искаха да знаят пола на бебето. Та роди се юначето и аха да е Стефан, обаче майка му като го поела за пръв път в ръцете си не видяла Стефан, не го почувствала. В прегръдките й бил Ивайло. И така си и остана. Малко се сърди дядото, ама бързо му мина.

# 115
  • Мнения: 2 721
Цялата история е лична и си я пазим само за нас, но любовта която изпитвам още от началото към ММ е водеща в избора за име.  🙂

# 116
  • Мнения: 5 000
Името много приляга на нашата Дара. И тя много се дразни,когато някой я нарече Дарина или Дария. Много сериозно и сърдито заявява - аз съм Дара, Да-ра. Не Дарина и не Дария. Разбрахте ли? Лесно е.

# 117
  • Мнения: 44
Имаме прекрасна малка дъщеря, която скоро направи 7м :=) Казва се Рая!

Когато бях бременна от около 3,4м започнах да имам предчувствие, че  ще имаме момиченце. Започнахме да обсъждаме имена започващи само с К и М, защото това са нашите първи букви-на мен и на татко й :=). Някакси ритмично ми звучеше.Обсъждахме Михаела, Карина, вариант беше с друга буква само Анастасия(на майка ми) . Никое име обаче не ме караше да бъда категорична, все някакви съмнения имах, колебания и това не ми харесваше. Таткото дигаше рамене и казваше :"Избирай и предлага ти!". И така до 5м
.С близки и познати не съм се съветвала, до последно, до раждането й никой не знаеше как ще се казва. А да, не исках да бъде и кръстена на никой от родата(освен евентуално на майка ми) и родната не е имала претенции..
Та в 5м сънувах сън. Само да вметна, че аз цял живот имам сънища. Помня ги. Тълкува ги. Общо взето вярвам в тия работи, макар и да знам, че понякога сънищата са ми плод на впечатления и емоции от изминалия ден/дни.
Както казах в 5м сънувах, че съм вече родила. Носех бебето на ръце и близки ни чакаха да им я покажа. Попитаха ме:как се казва и аз от върнах :"Това е нашата Рая"... И се събудих...Помнех съня много добре. Разказах на мм и го попитах какво мисли за името, той отвърна че му харесва и от този ден без да го коментираме повече, решихме, че нашето бебе ще се казва Рая Heart
Сега за мен остава загадка, макар да  не го мисля толкова- дали този сън е бил знак или просто на подсъзнателно ниво е останало това име(което между впрочем винаги съм харесвала, но не беше обсъждано, нали е с "Р").
Името ми харесва защото не се бърка с друго, кратко е(като моето и като на майка ми), няма нужда от галени и от съкращения...
Това е историята на името на моята дъщеря.

И има имен ден на един от най-хубавите празници!

# 118
  • Мнения: 18 503
Съгласна съм,че за да е по-пълна и интересна темата трябва да се пишат имената. Така съм поставила и въпроса. Но съгласете се, че това си е личен избор. Не всеки иска да сподели. За мен не е проблем,сигурно отдавна не съм така инкогнито тук.Но не всеки иска.

# 119
  • Мнения: 2 473
Така е, да:) Но имаше няколко истории, които ми  бяха супер интересни в началото, но в крайна сметка, нищичко не разбрах, защото не бяха споменати имена.

Общи условия

Активация на акаунт