Вчера се разигра поредния скандал между съпругът ми и мен. Причините, довели до това положение са много, няма да ги изреждам, но ще се опитам да обясня на кратко.
С майка му не се долюбваме много по ред причини, за която вина имаме и двете: тя, че си позволи да ми се бърка в семейството, като плете интриги и дава съвети без никой да й ги иска и аз: защото не мога да преглътна обидите и да направя компромис /вкл и за това, че не дойдоха на кръщенето на детето, защото не е кръстено на тях и защото не съм събрала в ресторант роднините/.
Та, майка му ще заминава на екскурзия в чужбина и си търсеше фотоапарат. Предложих да й дадам нашият фотоапарат, който е някаква безумна Скина за 20 лв. и съпругът ми й го предложи, тя прие и т.н. След което, той отишъл и й купил филмчета за апарата, защото тя не знаела какви. До тук добре, нищо против нямам. Обаче - ами трябвало да иде да й ги занесе, защото тя не можело да се разкарва. И тук си замълчах, въпреки че живее на другия край на София и ходенето до там и обратно с колата е около 35 км. Вчера вечерта към 9 часа той тръгна и аз го гледам, че носи куфара с бормашината, която му подарих за Коледа. Питам го къде го носи и той ми се разкрещя, че съм била стисната, че приемам родителите му за врагове, че какво искам от тях. Аз обяснявам най-търпеливо, че само питам, не съм коментирала нищо, но отсрещната страна продължи: искала съм да живея изолирано, не съм приемала никой извън моето семейство /което са родителите ми/, че не понасям други хора. Накрая ми каза, че съм тотално сбъркана.
Нямам нищо против да услужим на който и да било. Не е това проблема, правили сме го многократно. Проблемът е, че попитах къде носи въпросната бормашина /уточнявам, без да съм го казала на него, че баща му за 1 година счупи 5 бормашини от 30 лв. Нашата не е 30 лв и ако се счупи, аз едва ли мога втори път да събера пари да купя същата/. На всичкото отгоре, миналата година дадох моята кола на баща му. Той спука гума, ама зверски, така че нищо не ставаше от нея, покриви й летите джанти и ми каза, че ще купи гумИ. След 6 месеца, гумите не бяха купени и аз пак попитах дали смята да купува, за да мога да си направя сметката. 1 месец бях най-черната и най-лошата за това, как мога да се държа така с баща му. След това, баща му даде пари за 1 гума. Ами спукана предна гума с покривена джанта, е, не се купува 1, а две. Както и да е, купих си гуми с джанта, като аз дадох по-голямата част от парите. Аз не искам нищо от тези хора, те не са дали нищо на детето, едно шише вода на внучето си не са купили. Това не ми тежи, справяме се без ничия помощ. Разговорите с любимия завършват винаги по този начин - аз не разбирам нищо, егоистка съм и т.н., защото съм сбъркана.
И се чудя - наистина ли съм сбъркана нещо и как да постъпя?
С майка му не се долюбваме много по ред причини, за която вина имаме и двете: тя, че си позволи да ми се бърка в семейството, като плете интриги и дава съвети без никой да й ги иска и аз: защото не мога да преглътна обидите и да направя компромис /вкл и за това, че не дойдоха на кръщенето на детето, защото не е кръстено на тях и защото не съм събрала в ресторант роднините/.
Та, майка му ще заминава на екскурзия в чужбина и си търсеше фотоапарат. Предложих да й дадам нашият фотоапарат, който е някаква безумна Скина за 20 лв. и съпругът ми й го предложи, тя прие и т.н. След което, той отишъл и й купил филмчета за апарата, защото тя не знаела какви. До тук добре, нищо против нямам. Обаче - ами трябвало да иде да й ги занесе, защото тя не можело да се разкарва. И тук си замълчах, въпреки че живее на другия край на София и ходенето до там и обратно с колата е около 35 км. Вчера вечерта към 9 часа той тръгна и аз го гледам, че носи куфара с бормашината, която му подарих за Коледа. Питам го къде го носи и той ми се разкрещя, че съм била стисната, че приемам родителите му за врагове, че какво искам от тях. Аз обяснявам най-търпеливо, че само питам, не съм коментирала нищо, но отсрещната страна продължи: искала съм да живея изолирано, не съм приемала никой извън моето семейство /което са родителите ми/, че не понасям други хора. Накрая ми каза, че съм тотално сбъркана.
Нямам нищо против да услужим на който и да било. Не е това проблема, правили сме го многократно. Проблемът е, че попитах къде носи въпросната бормашина /уточнявам, без да съм го казала на него, че баща му за 1 година счупи 5 бормашини от 30 лв. Нашата не е 30 лв и ако се счупи, аз едва ли мога втори път да събера пари да купя същата/. На всичкото отгоре, миналата година дадох моята кола на баща му. Той спука гума, ама зверски, така че нищо не ставаше от нея, покриви й летите джанти и ми каза, че ще купи гумИ. След 6 месеца, гумите не бяха купени и аз пак попитах дали смята да купува, за да мога да си направя сметката. 1 месец бях най-черната и най-лошата за това, как мога да се държа така с баща му. След това, баща му даде пари за 1 гума. Ами спукана предна гума с покривена джанта, е, не се купува 1, а две. Както и да е, купих си гуми с джанта, като аз дадох по-голямата част от парите. Аз не искам нищо от тези хора, те не са дали нищо на детето, едно шише вода на внучето си не са купили. Това не ми тежи, справяме се без ничия помощ. Разговорите с любимия завършват винаги по този начин - аз не разбирам нищо, егоистка съм и т.н., защото съм сбъркана.
И се чудя - наистина ли съм сбъркана нещо и как да постъпя?
В противен случай ще трябва да се изтрепем в къщи , имаки в предвид моята голяма уста ... Единствения съвет , който мога да ти дам е да ги оставиш да се оправят сами син и родители . Друго никога не бих си дала колата ... От ясно по - ясно , че като я бастиса някой от родата ще видиш пари през крив макарон . На мен така ми се сърдиха , като не си дадох колата на брата , два месеца не ми говореха и да ти кажа беше ми много добре 
това че си изказала собствено мнение/относно гумите/не значи 4е си черна овца,след като той е повредил гума имаш право да попиташ дали възнамерява да ти заплати ако не да си направиш сметка за парите та да може да спестиш за да ''възстановиш гумата ,която той е спукал'' 
също така според мен е нормално да купуват на внучето си разни играчки и.т.н но явно са стиснати хора.а мъжа ти ми мяза на ''мамино детенце''-моя мъж винаги е на моя страна за всичко/аз се джавкам не с майка му,а с баба му/.поговори с мъжа ти защото такава ситуация не се издържа дълго и може да ви влоши много отношенията. 
. И не ми е за сумата , ами за своеволието . Свекървата и тя - ще дадяла парите за халките , никой не ги и е искал , ама тя се постара целият свят да разбере - още не ги е дала 
Историята е стара колкото света! 
де). така ооплака се и аз...Хубавото е, че се обадих на татко и той ме успокои- да ми е жив и здрав винаги успява. Каза - не се ядосвай - децата са добре, гледаме си се с тях, Вие сте добре, другото да не те интересува. Ще пратиш документите по пощата
Средно положение няма