Пари "назаем" на роднини

Не, не разбираш- миналото време е защото никой не знае кога Господ ще го прибере.
А, какъв резултат искаш да постигнеш, ти си знаеш, но с този начин не ти се получава.
Или трябва да го промениш, или ще си ревеш по форумите за изпускане на парата.

Целта Ви реално е да разделечите двамата братя и да охладите отношенията им до там, че да не се дават пари, но допускам, че и по принцип не ги харесвате като семейство, начин на живот, влияние върху съпруга Ви и т.н.

Реалната тема е "не харесвам брата на съпруга си и семейството му, как да ги разкарам максимално от живота ни". Питайте така и ще получите по-полезни отговори.

Иначе сама виждате, че този модел с отделните доходи/бюджети не е много популярен, вероятно точно по същата причина, която казвате - парите на мъжа са винаги повече, жената разполага с "общите" МУ пари и ги "управлява", а нейните, ако ги има, отиват за прищевки или каквото си реши. Ще ми е любопитно да видя потребителка с по-висок доход от половинката си, която има общ бюджет - да ни обясни как е организирано общото. Граматичното време "ако бих бил, то би било" е много забавно Абсолютно сте права, че няма как нито "с общ бюджет", нито с отделни бюджети да спрете един човек да помага на близките си толкова, колкото реши.

Мисля, че с това "моите/неговите пари" без да искате подменихте темата си. Дайте в правилната посока - как да скараме братята, и ще има интересни идеи. Примерно можете да инсценирате че братчето Ви сваля. Или пък нещо още по-коварно, сигурен съм, че ще има интересни идеи.

Такааа, за да не разводнявам темата специално за bgtatko ще кажа, че нямам и никога не съм имала против да помагаме, и не само на роднини, когато можем и хората са ни близки и са в нужда. Обаче не съм съгласна и да се обръщаме на благотворително дружество, нито на социален патронаж, когато отсрещната страна прекалява.

Като съм се омъжвала, съм го правила с ясното съзнание, че се сродявам с всички роднини на мъжа си и съм го приела (както писах, не е да не съм знаела какви са им отношенията преди това). Последното което искам е да ги разделям с брат му, най-малкото защото аз имам достатъчно малко роднини и не бих искала и той да се отдалечава от своите.

Коменарите за какви интриги да спретна ще ги подмина... явно имате повече опит от мен, а аз не желая да натрупвам такъв изобщо.

В смисъл?  Какъв е проблемът парите му да отиват за семейството, щом досега излишъкът е отивал при брат му?

Бгтатко,  обичта и помощта между братя и сестри не е равна на "давам си спестяванията на другото семейство". Да помогнеш в нужда е едно, да задоволяваш чужди капризи и глезотии - друго.

Последно уточнение за "общия" бюджет - още в началото мъжът ми настояваше не просто да са ни общи финансите, ами аз да държа и да отговарям за всички пари в семейството. Може би и със задочната цел да ограничавам "заемите", като аз стана "лошата", а той има оправдание, че всички пари са у мен.

Но понеже съм се нагледала и на такива отношения - накрая който отговаря, той е лошия, понеже не дава пари за глезотийки и ако случайно вземат та не стигнат в края на месеца пак той е виновен, че не ги е разпределил добре.

Съжалявам, но аз майка на мъжа ми не желая да ставам, нито пък да го освобождавам от всякаква финансова култура, понеже доброволно съм се нагърбила да бъда банка "Антинари"...

Не разбирам, толкова ли е сложно двама души да са еднакво отговорни към общото си бъдеще и без да е нужно да се откриват специални сметки и да си следим всеки лев къде отива?!?

Съжалявам, явно обстоятелствата са други.

За да питам, явно разбирам, че начинът не е този, но нали търся кой е правилният... И този с "едни гърди напред" не е моят, определено.

Cotontail, определено тази ситуация не е нормална. Едно е да помогнеш на човек изпаднал в беда, а съвсем друго е да поддържаш семейство, в което липсва финансова култура и да им поддържаш стандарт на живот, който те не могат да си позволят. За съжаление в България съм виждала много подобни случаи - хора затъват в заеми, за да могат да купуват луксозни вещи и най-вече за да имитират стандарт на живот, който изобщо не им е по джоба. Освен това така братът на мъжа ти и жена му никога няма да излязат от това състояние и няма да се напрегнат да постигнат нещо повече. Ненавиждам такива лентяи и то с широки пръсти и то на гърба на други хора. Според мен нещата са доста загрубели и е време да смениш стратегията. Лошото е, че незнам как ще накараш мъжа си да проумее колко ненормално е това, което се случва. Аз лично не бих позволила това да продължава. Общ бюджет или не - вие сте едно семейство. Не може парите ви постоянно да изтичат в посока на безотговорни хора независимо брат ли е или дори пълнолетен син. Скоро ще имате и дете, а и не е лошо човек да има спестявания за черни дни. Освен това мъжа ти с неговото мислене нищо чудно и от вашето дете да направи безотговорен човек на принципа “щом не можеш сам или те мързи, търси някой, който ще ти осигурява”. Човек трябва да може да се простира според чергата си - супер важно правило в живота. Наистина не трябва да се превръщате в благотворително дружество. Но дори и тези организации помагат на хора, които имат нужда за да оцелеят, а не на такива, на които им харесва да харчат, но ги мързи да учат и работят.

Освен откровени разговори с мъжа ти, не виждам какво друго можеш да направиш. Опитай се да разбереш, по възможност без да ескалира напрежението,  той до каква степен смята за нормално да помага и къде вижда границата. После ще е по-ясно какво може да направиш.  Иначе в тая ситуация - общ или разделен бюджет, ако иска, ще крие пари и ще ги дава. Възможно е на мъжа ти също да не му харесва положението, но понеже не иска да се кара с брат си, да търпи. Проблемът няма да се разреши без значително ограничаване или направо прекъсване на отношенията.

Авторката не иска общ бюджет, защото то какъв брак е, ако трябва да "раздава джобните" и според нея всеки трябва да си харчи джобните, без да дава отчет. Обаче, когато си ги харчи, както му хрумне - дава ги на брат си, тя не е съгласна, защото все пак иска да управлява посоката на джобните?
Нулева логика.
Може би, би имало смисъл, ако не харесваше брат му, но тя пък го харесвала била, просто е прахосник, мързеливец, без финансова култура, използвач, паразитиращ върху мъжа и родителите, но иначе го харесва...

Някой изобщо схвана ли, какво всъщност иска авторката и ако да - какво е то?!

Още един супер полезен коментар...

Ще го опростя, понеже явно Ви е трудно:
Искам отговорно отношение към парите в семейството ми, по възможност без да се налага да ставам пъдар на мъжа си.

И да - не е да не харесвам брат му, който принципно не е лош и проклет човек, просто е намерил лекото и вече е малко голям, за да превъзпитаване, което за съжаление се отразява и на мен.

Затова търся съвет за подход към двамата, който поне да балансира отношенията, по възможност без да се развеждаме с мъжа ми или да правим грандиозни семейни скандали, от които и без това изобилства семейството им по други линии.

Авторке, аз ще ти дам една друга гледна точка - моята, която се доближава до тази на мъжа ти.
Аз самата, макар да не вземам 1000лв заплата, на месец отделям по 100лв за благотворителност, още толкова за хобитата ми и с половинката ми си делим разходите, както правите вие.
Ако моят приятел си позволи да ми държи сметка за парите ми, при все че участвам наравно с него в общите ни разходи, много бързо нещата ще започнат да не вървят.
В твоя случай е малко по-различно, защото чакате дете. В такъв случай щом искаш повече пари от мъжа ти да влизат в семейството ви следва и ти да даваш повече, наравно с него. Примери за това къде да отидат парите - бол, и вече са ти изброили някои от тях. Казваш му, че ще отделяш по 50лв за образованието му в отделна сметка, и следва и той да го прави. Казваш, че няма да чакаш на нещата от племенника и купувате нови. Обясняваш му, спокойно, че ако от сега започнете да отделяте по още 50-100лв на месец до пълнолетието му ще съберете пари, с които да спомогнете за едно собствено жилище, за да не се налага и детето да се заробва с чак толкова голям кредит или за да може да си позволи по-голямо и удобно жилище.
Ама пак внимавай как ще подходиш, защото като нищо може да преминете тънката граница между 'предложението' за нещо такова и 'карането насила'.
Всеки би помислил за благото на детето си, дори за сметка на хобита, каузи или братя, но не очаквай всяка стотинка да влиза в твоите сметки за бъдещето, защото вероятно няма да продължи дълго.

И не се връзвай на писаниците как наличието на лични пари не ви прави семейство. Майка ми (лека й пръст) и баща ми близо 40 години живяха така - в мир, разбирателство, гледайки и собствения си кеф (да се разбира хобита, каузи, процедури ако щеш), а не само този на общия дом.
Около мен имам още примери и за хора с такъв бюджет, и за хора с общ - в повемето случаи първите живеят по-добре от вторите.

Аз пък се чудя, след като сте в такива отношения с другото семейство, защо изобщо разчитате на количка, дрехи и пр. от тях.
По-вероятно е да се скарате на тема "защо брат ти не дава количката, за която ние дадохме пари", отколкото като му кажеш "отиваме в магазина да гледаме колички".

За мен Salsisha е описала същината на абсурда в темата. Повече от нея не знам как мога да го опростя, ако не разбирате тя какво казва и не виждате противоречието в думите си...

"Не искам да ставам пъдар", но "Искам отговорно отношение към парите" - Вие вече сте пъдар, който седи, гледа и държи сметка.
"Съвет как да балансира отношенията", "без да се развеждаме" - Вие на практика казвате "или той или аз".
"Не е да не харесвам брат му", "но е намерил лекото и има нужда от превъзпитаване от майка" - ами не го харесвате.

Не виждам защо трябва да се казва на черното бяло - "Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря"

И тук дори не искам да задълбавам в имате ли основания да не харесвате брата и да се оплаквате от този разход, защото разполагаме само с Вашата гледна точка, може би на съпруга Ви не е такава. Може и да имате основания, не знам, не е това основното в случая. Но основният Ви проблем идва от същата тази неискреност, която е и в темата. Няма как хем да тропнете с краче и да спрете с "благотворителността", хем да бъдете най-добрата, любяща и т.н. каквато там се води в роднински термин съпруга на брат.

Просто защото когато кажете, че е "благотворителност" да помогнеш на най-близкия си роднина, това изразява повече от добре истинското отношение. Благотворителност е да се помогне на непознат. Да се помогне на толкова близък роднина е най-нормалното нещо на света. Възможно е роднината да злоупотребява, разбира се, но ако го прави наистина, имате всички основания да не го харесвате. И трудно ще ме убедите, че харесвате един мързелив, претенциозен използвач, какъвто представяте брата и семейството му.

За последен път - най-лесно от тези ситуации се излиза с откровен разговор. Покажете на съпруга си, че злоупотребяват с него. Ако е така. Ако той твърдо не приема това, допуснете, че може би Вашата представа за каква трябва да бъде отдадеността към най-близки роднини каквито са братя и сестри (и каквито нямате) може би не е адекватна, а може би неговата е по-правилна. Но не свеждайте помощта между брата до "благотворителност", защото няма нищо общо с това.

По-малко дребнавост, повече искреност и ще отидете в посока решаване на проблема. Това е моят съвет. Или пък бягайте с 200, колко му е

Имате изначално сбъркана концепция за "семейство"..И от тук ти тръгва проблемът..Но..както самата ти казваш,това е друга тема,по която не са ти нужни съвети..

п.п.И не знам с какви семейства общуваш и наблюдаваш,но не е нормално да си смятат персонално кубиците вода и ватовете на ел.потребление..Това е "орташка работа",но и не семейство.

Та къде е писала, че персонално смятат нещо? Делят си разходите просто. Ако за месеца разходите са 1000лв, всеки дава половината.