"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 248 789
  • 1 375
  •   1
Отговори
# 1 335
  • Мнения: 36
Разчувствах се, докато четях историите ви. Ще споделя и своите моменти-може би го правя за пръв път..

1. Когато баба гледаше телевизия на дивана, а аз лежах с глава в скута ѝ и тя ме галеше. И до ден днешен усещам допира на ръката ѝ.
2. Когато се събирахме целият род от страна на майка ми, при пра-дядо ми.
3. Когато с брат ми катастрофирахме.
4. Когато заминах в командировка и се загубих. Попитах за пътя първия мъж, когото видях. В момента, в който погледите ни се срещнаха, знаех, че ще остареем заедно.
5. Когато 12 дни преди сватбата ни, мама ми каза, че баба е починала, а три месеца по-късно дядо я последва.
6. Когато след дългогодишни опити забременях естествено и направих 7 уринарни теста от различни марки, наредих ги на масата и се обадих на мъжа ми. Плакахме като деца.
7. Когато се роди дъщеря ми и я сложиха на гърдите ми.
8. Когато 10 дни преди сватбата на брат ми, мама ми каза, че е получил сърдечен арест и е в кома.
9. Когато стигнах в страната, в която брат ми живееше и чух за пръв път за пасивната евтаназия. Жестоката борба да му дадат право на живот. Радостта, когато той започна да се буди и опроверга всичките им грозни прогнози.
10. Жестоката болка, когато все пак го загубих и яростта, когато ми казаха, че е станало заради лекарска грешка/немарливост.
Дългото пътуване до България, където трябваше да организирам погребението му. Денят, в който го видях за последен път-спокоен, облечен в сватбения си костюм. Животинският рев на татко, плачът на мама, дъщеря ми да праща целувки на "вуйчо Емо".
11. Втората ми, уж невъзможна, бременност. Лоши прогнози-синдром на Даун.
12. Второто ми раждане и възклицанието на лекарите, когато видяха, че детето е съвършено здраво и без помен от каквито и да било синдроми. Плачът ѝ, който спря от раз, в момента, в който я сложиха върху мен.
13. Моментът, в който мъжът ми ми предложи да кръстим малката на брат ми.
14. Първите стъпки и на двете ми деца, първите им думички.
15. Моментите, в които се просваме и четиримата на спалнята и си играем.
16. Периодът, в който достигнах до хармония със себе си, с фактите, с живота си; достигнах до смирението, успокоих се.

# 1 336
  • Мнения: 5 226
Най-силните моменти белязали живота ми за винаги и остана ли вечно в съзнанието ми:
1.Когато за първи път на 11 години видях баща си и той ми обърна гръб , а беше една мечта за мен  Cry
2.Когато бях на 18 и се преборих с няколко мафиота по верига за изнасяне на бели робини и спасих приятелката си от витрина в Белгия , а след всичките мъки и страхове които ми минаха през главата тя се обърна с празен поглед и каза " ти провали живота ми ''
3.Когато взех решението да родя въпреки трудния живот и това ,че нямах мъж .
4.Когато дядо ме прати за локум и то веднага ,а като се върнах беше починал,той знаеше че ще умре , аз също ..
5.Когато видях тялото на мъртвия си брат .

# 1 337
  • Мнения: 1 503
оперираха главата
баща ми биеше майка ми
майка ми работеше на 3 места
баща ми ме подминаваше по центъра
живота ми не беше живот
майка ми замина
брат ми замина още по-далеч
Голямата ми любов -копие на баща ми
Срещата с бащата на децата ми
Новината за двете бебета
Раждането им и болката и страха
Бременна и новитата,че брат ми е в Лудница
Страха ми,че е абс сам в чужда държава
Преждевременното раждане
Страха за децата
Децата са добре и у дома
Излизане на брат ми от там и постъпването му отново,но аз вече с бебета на ръцу
Болката на майка ми,че детето и е далеч и само
Неговият срам
Пристигането му тук!Огромната му радост и обич към децата ми..
Кръстих дете на него
Обрата в отношенията с баща ми
Сълзите в очите му
Смешните прякори към децата
Добротата на майка ми

Мъката ми и
...Радостта ми!

# 1 338
  • Мнения: 8 163
Да са ти живи и здрави близначетата, Софинка! Много спокойствие и обич! Hug

# 1 339
  • Мнения: 1 503
Да са ти живи и здрави близначетата, Софинка! Много спокойствие и обич! Hug

Благодаря Ви!  Hug

# 1 340
  • Мнения: 4 303
Случайно попаднах на темата и ми е странно как така е замряла, а толкова е хубава!
Прочетох последните страници само, но се усеща духът ѝ.

# 1 341
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Случайно попаднах на темата и ми е странно как така е замряла, а толкова е хубава! Прочетох последните страници само, но се усеща духът ѝ.

Вася, спокойно  Hug  Тази тема периодически замлъква, но е временно  Peace

Винаги някой се сеща за нея и я възражда от старите страници  bouquet

# 1 342
  • Мнения: 676
И аз пак да се включа:
1. връщането в темата, от първа страница да чета.. Сълзите, докато чета
2. Приятели от студентството сме, мислеха дори че сме гаджета.. Така и не посмях да му кажа, че направо съм си влюбена в него. Днес е предложил брак на новата му дама в сърцето/имат и дете де, каузата вече е загубена/ Винаги се чудя какво ли би станало, ако му бях признала чувствата си.
3. Децата са вече на градина. Баткото е в подготвителна група. Трудностите през които минах, да го направя малък човек. Гордостта, когато казаха, че изпреварва повечето деца в интелектуално отношение в групата.Най-вече по математика.
4. Прибирането в къщи на мъжа ми, дори и за кратко през годината, когато вратата се отключва.
5. Желанието ни за трето дете, но не му било сега момента. То никога не идва момента, ако го чакаш...

# 1 343
  • Мнения: 15
Попаднах на тази статия и докато я четях се сетих за тази тема:
https://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/malka-istoriya-za-ana … asiya-i-gyuzlemi/
Сигурна съм, че и на вас ще ви хареса. bouquet

# 1 344
  • Мнения: X
Попаднах на тази статия и докато я четях се сетих за тази тема:
https://www.jenatadnes.com/malkiyat-prints/malka-istoriya-za-ana … asiya-i-gyuzlemi/
Сигурна съм, че и на вас ще ви хареса. bouquet
Благодаря за споделеното. Много близко го почувствах. И пак си спомних защо ми е толкова скъпа баба ми и толкова й треперя. Тя ми е единствената нишка, свързваща ме с едно друго време. Едно време, което има особен вкус, мирис, цветове, звуци и чувство на допир.
Другата нишка съм аз.

# 1 345
  • Мнения: 2 353
  Много е хубава Hug

# 1 346
  • France
  • Мнения: 12 251
Наистина е тъжно, че тази тема е минала в забвение. Толкова близо почувствах Бижу, Креми, кака Сакри. Дано сте добре, момичета.

# 1 347
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 123
Наистина много хубава тема....

# 1 348
  • bulgaria
  • Мнения: 309
И на мен ми е любима. Чета си я , когато ми е сантиментално.
Хайде да напишем нови 17 мига. След малко, като ми дойде музата ще добавя моите.

# 1 349
  • France
  • Мнения: 12 251
Събирам кураж за моите. Ще ми е трудно да ги резюмирам само до 17.

Общи условия

Активация на акаунт