"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 248 787
  • 1 375
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 405
1. Аз седя в шейната си, увита с розово одеалце и гледам как подметките на татковите обувки хвърлят сняг. Снегът е бял, а подметките жълти
2. Първата риба, която улових, пак заедно с татко и как се разтреперах от вълнение
3. Карам колело и си мисля, че татко ме държи за седалката, а той ме е пуснал и ме гледа, и стои готов да хукне, ако падна
4. Голяма съм, в първи клас, а плача, че мама закъснява от работа, буцата в гърлото ми тежи като воденичен камък
5. Сватбата на сестра ми, най-красивата булка, която бях виждала
6. Племенницата ми, изкъпана и увита в хавлийка и мокрото и носленце, мирише на бебе, прекрасно е
7. Първата целувка с моето момче под 3 ели и един сребърен пръстен
8. Сълзите на мама, когато за пръв път закъснях
9. Красивият ми мъж, когото виждам за пръв път и той ми дава чай от риган
10. Двете чертички от първия в живота ми тест за бременност
11. Огромните учудени очи на новороденото ми момченце
12. Първият му ден в детската градина и как място не си намерих през целия ден
13. Първият разказ на Ники, спечелил награда в конкурса "Детско море"
14. Първият успешно издържан изпит от моето хлапенце
15. Двете чертички от втория в живота ми тест за бременност
16. Татко, лежащ в болничното легло, след прекаран инсулт и очите му, които говорят сами, а Ники го милва по челото и шепне "Дядо, ще оздравееш!". А той се усмихва
17. Бебето ми, което е на път и сега е толкова мъничко , а изпълни дните ни с толкова вълнения Hug

Има и 18. Мигът, в който реших да споделя последните три мига от живота си с вас ( повярвайте ми, тези последните бяха за мен най-прекрасните и най-болезнените мигове ), и който току що отмина

# 31
  • Мнения: 1 006

17. Бебето ми, което е на път и сега е толкова мъничко , а изпълни дните ни с толкова вълнения Hug


Ти си и бъди БЛАГОСЛОВЕНА !!!   bouquet

Желая ти сладка дъщеричка, по-прекрасна и от моята !  Hug

Ште утрепам, да знаеш...спри да ревеш, шматка !  hahaha

# 32
  • Мнения: 3 405
Sakri, благодаря ти от сърце Hug

# 33
  • Мнения: 2 849
Много сълзлива тема .Не мога да се спра като чета 17 мига на всички писали  Cry.Ама и аз съм една ревла  ooooh!
Сакри ,беше обещала и да ни разсмееш . Heart Eyes

# 34
  • Мнения: 1 006

...Сакри ,беше обещала и да ни разсмееш . Heart Eyes


Отивам да продължаваме с ревизията. smile3511 ПиснА ми...

По-късно шЪ сЪ включа. Wink

# 35
  • Мнения: 1 895
Дяволинке, това е най-хубавата новина!  bouquet
 
Радвам се, че темата ви харесва Blush Аз досега се въздържах да пиша за втори път, но след като Сакри се развихри, променяме правилата Laughing
Давайте си моментите - да има Hug

# 36
  • Мнения: 3 818
1. Бях 3 годишна, съседите ми имаха бебе и ме молеха да го пазя, докато отидат на пазар. Помня как го гледах- мъничко, спящо, прекрасно и умирах от желание и страх да го гушна, а когато го направих, се  почувствах изключително горда от това.

2.Пак на 3г. Татко и дядо копаят кладенец, а ние с батко си правим фигурки от изкопаната глина и ги поставяме в дупките на един пън.

3. Аз и татко, ловим риба на морето, облачно, топло, ветровито, прекрасно време, до нас по буните са накацали чайки и чакат да им дадем рибка.

4.Детската градина- броим от 1 до 10 и обратно, а на мен учителката ми се скара, че броя по-бързо от останалите. Скрих се в тоалетната и плаках от обида.

5.Дядо ми, който ме водеше на училище и винаги се шегуваше с мен относно ученето.

6. Началото на ноември- топъл, златен, слънчев, прелестен ден. Аз се разхождам из парка и срещам първата си любов- напълно недостъпен батко. А той ми се усмихва.

7.Зимните вечери, в които си тръгвах от училище и минавах по една отрупана със сняг и осветена в оранжево улица.

8.15-ти септември, всички сме се събрали в двора на училището и изведнъж пред очите ми изниква прелестна гледка- чернокос, дългокос, с бледо жълта риза и червен карамфил- изглеждаше като от приказките. Тогава не подозирах, че това ще бъде моят мъж.

9.Пак нейде из ученическите ми години, седя си в едно кафене и в един миг на вратата изникват две огромни кафяви очи, пълни с живот, в които се влюбвам безпаметно.

10.Аз и Той, пролет, топло, вали пороен дъжд, а ние се целуваме в парка и целият свят е наш.

11.Пак аз и Той. Седим в парка, той слуша внимателно, а аз му разказвам живота си.

12.Денят, в който разбрах, че съм бременна- топъл, слънчев есенен ден, всичко ми изглеждаше прелестно, а аз стъпвах на пръсти, за да не направя нещо на малкото същество в мен.

13.Денят, в който родих. Още от сутринта беше изпълнен с предзнаменование. Споменът за панирания поглед  на приятел в кръчмата, след като казах- айде, аз ще ходя да раждам.  Споменът за разходките из болничните коридори, докато дойде време за раждането- притихнали, и само плачът на бебетата се чуваше нейде.

14.Как ходехме с батко в градината на съседите, за да откъснем цвете за рождения ден на мама.


15.Слушам песните на единствената ни касетка с батко и изведнъж оставам поразена от един топъл, мек глас, който сякаш ме прегръща. Години по-късно разбрах, че това е Брайън Мей. Всеки път, когато чуя гласа му, стомахът ми се свива на топка.

16. Лятото на 1990г., аз и татко гледаме футбол, Италия отпада и се чувствам опустошена, страдам така, както само едно дете може да страда.

17. Един ден, в който намерих една касетка у нас, неслушана досега, пуснах я и се влюбих безпаметно и завинаги в Куин. Всяка нота и дума, изпята от тях, е белязала живота ми.

18.Дъжд, зелени дървета, Южният парк, седя на една пейка с най-добрата си приятелка и цялата трепереща от дъжда, който ни вали, но най-вече от това, което трябва да й призная, споделям с нея най-съкровените си мисли.

19. Неделен ден, мотая се вкъщи и толкова нямам какво да правя, че се заглеждам във футболен мач и срещам за пръв път Милан.

20. Нощ, аз и приятелката ми, познавам я отскоро, но сякаш винаги сме били заедно, ровим из душите си, а на сутринта тя прави най-прекрасната баница, която някога съм яла.

....
Не мога да пиша повече...Креми, разби ми мислите с тая тема, имам чувството, че преживях живота си отново за половин час.
Не знам как ти дойде на ума да пуснеш такава тема, но ти благодаря от сърце за нея! Heart Eyes

Дяволинке, прекрасна новина, да сте здрави и щастливи  bouquet

# 37
  • sofia
  • Мнения: 1 606
1. Държа татко за ръка, събота е - разхождаме се двамата "по мъжки" по сегашния "Джеймс Баучър" - циганско лято, мълчим си, по мъжки
2. 8 клас - ново училище , промяна - мъка
3. любов - истинска, сляпа и луда
4. прозрението, че няма да я бъде
 5. има я въпреки всичко
6. зелени очи и нежни ръце - раздвоението
7. баща ми в болница
8. телефонният звън  и треперещия глас на майка ми, който ми съобщава, че тстко вече го няма
9. музиката на Jean-Michelle Jarre в най-съкровените ми мигове
10. есента и студеният вятър
11. морето и Арапя
12. раждането на сина ми и първата ми среща с него
13. първата му усмивка, специално за мен , първото "мамо", първото "много те обичам"
14. гледката на спящите ми любими същества сгушени един в друг.
15. признанието на най-близката ми дружка след като говорихме часове за някакви наши си неща и аз си тръгнах - обаждането и по телефона: Обичам те, благодаря";
16. първата среща на моя син с главното действащо лице от точки 3, 4, и 5
17. пролетен дъжд и Depeche mode"  в слушалките ми

Баси колко още може да се изпише...Сакри, пиши, моля, не се офлянквай - обичам да те чета - за пореден път се убедих.

# 38
  • Мнения: 3 929
Не ги степенувам, споменавам ги по памет:
1. Когато се влюбих в 5-ти клас на един лагер и танцувах с него
2. Когато мама ми приготвяше закуска и я украсяваше така, както само тя може
3. Всяко мое влюбване
4. Когато с гърба си усетих, че мъжа ми ми каза, че ме обича за първи път
5. Когато разбрах, че ще ставам леля
6. Когато слязох на Гетуик в Англия
7. Когато се качих на едно от влакчетата в увеселителен парк в Англия
8. Когато баба почина
9. Когато разбрах, че баща ми е болен от рак и когато почина
10. Когато настъпваше есента и наближаваше 15 септември
11. Когато организирахме сватбата ни
12. Когато се видях в булчинската рокля
13. Всеки път, когато отивам и си тръгвам от града, от който съм, и когато виждам лицата на близките ми
14. Когато ям нещо, което обожавам
15. Когато разбрах, че напускам старата си работа и постъпвам на сегашната
16. Когато споделих с мъжа ми, че в 4-я месец бебо как мърдаше в корема и аз му казах: "Какво има бе, мамо, защо риткаш?", а мъжа ми се просълзи
17. Когато родих сина си и звънях на всички да им съобщя
18. Всяка усмивка на лицата на близките ми хора

# 39
  • Мнения: 1 006

...Сакри ,беше обещала и да ни разсмееш . Heart Eyes



1.Когато светнах сина ми, че топчетата под пениса му се наричат "тестиси" и че всеки истински мъж ги има.Той провери по телефона ...найсе близки и далечни роднини и приятели мъже.Оказа се, че всички са истински мъже, но никой не пожела да си ги покаже нагледно, въпреки настояването на сина ми;
2.Децата ми споделят обща стая и сина ми заяви, че когато порасне ще слага бележка на вратата предназначена за сестра му :"Правя секс.Не ме прекъсвай!" Чудно каква ще бъде бележката за нас - родителите;
3.Когато сина ми беше на 4г. проплака :"Мамо, моля те...роди ми сестричка или КУЧЕ!" Аз съм си кучка по душа, напънАх се, ама не можах да пръкна кученце.Уредих му въпроса със сестричка;
4.Сега пък дъщеря ми ме действа :"Мамо, кога най-накрая ще родиш НЯКАКВО жУвотно ?" Ся се чудя за какво да се напъна и има ли смисъл...;
5.На въпроса ми :"Как си?" една приятелка ми отговори :"Ми как...ПОНАСЯМ СЕ..." Това не зная дали ви е смешно, но аз / и тя / съм се смяла със сълзи, честно...;
6.Срещата ми с мамолога и коментарите на дъщеря ми, която присъства на прегледа.Това не може да се опише с две изречения  -   Помощ!!!Един чичко мачка гърдите ми!
7.Всеки път, когато съм първа кола на светофар и се запъвам като магаре на мост, защото не зная накъде да завия.И понеже не ми пука на тутурутката пускам аварийки, слизам от МПС-то, паля цигара/щото често съм с децата/ и звъня на мъжО за справка.За справка колко майни отнасям питайте околните шофьори;
8.Когато не знаех, че дъщеря ми си е натъпкала гащите като пълнена чушка с ежедневни превръзки и отидохме да пазаруваме в кварталния супер.Що зор видях да събера целия пакет след нея, докато тичаше сред многолюдното пазаруващо множество...Цирк!;
9.Всеки път и супер редовно, когато искам да пратя реплика на един юзър в кюто ми, а те ИстествинУ литват към съвсем друг и лудия купон, който настава след това, особено, ако всички се знаем, макар и само виртуално;
10.Когато Криси беше на 10 мес. и кротко си човъркаше нещо на плажа, на морето, а аз съм на 5 метра от нея.И една чайка кат се литна срещу детето ми и взе да я подръпва по памперса, за малко да ми го отнесе нанякъде #Crazy Малииии...опищях истерично и плажа и Черноморието и ме чуха чак в Мъртво море.Сега ми е смешно, но тогава изпаднах в небивал стрес;
11.Когато се опитаха насила да ме качат на водно колело в морето.Обожавам морето, но имам фобия от дълбока вода.Пак ме чуха в Мъртво море и събрах всички погледи на плажа.После пак ги събрах, защото се качих, но със спасителна жилетка.И после пак ги събрах, когато ме метнаха във водата, а не чувствах дъното.На слизане на брега само дето не раздадох автографи;
12.Когато сина ми беше на няколко месеца и се изпонапихме в кумовете ми.Наложи се там да спим, а нямах резервен памперс.Нямаше и трезвен, който да тръчне до аптека.Детето ми спа с нощна дамска превръзка;
13.Качвам се веднъж на петилетка в градски транспорт /нищо не искам да кажа с това/.Но кофти бях с дълга пола с копчета-капси отпред отгоре до долу.И незнайно как, дали нарочно или не слизащия зад мен мъж настъпи полата ми и аз се оказах пред митинга на спирката по бельо и в анфас.Е, обърнах се...не за да ме разгледат и отзад, а за да си взема полата, само ако може...;
14.Когато занесох на кумовете ми торта - полуфабрикат на празника ПРОШКА.Два блата и куп пликчета с прахчета, стърготинки и украси.На кутията тортата си изглеждаше съвсем истинска.Откъде да зная какво има вътре...;
15.Открития урок на дъщеря ми по художествена гимнастика в детската градина.Отбора беше в състав : няколко наистина "Златни момичета" + моята Криси с партизанско име Асинхронова-Отнесена от вихъра.Децата правят чудни фигури, а моята дрисла се събужда в движение и брои мухите.Да плачеш ли, да се смееш ли...Смях се, и не само аз;
16.Едно цигане гледа мен /пасвам й на тена/ , гледа децата ми, които са блондини отсекъде.После пак мен и пак децата ми и ме попита :"Како, твои ли са?" След като й казах, че са мои тя се изцепи с нейния си акцент :"Ааааай...много бели, маааа !!!";
17.Един мазняга се източи до мен на светофар и още по-мазно ме попита :"Маце...колко свирки си направила, за да караш такава кола?"  Моя милост :"Свирки не праим, щото ми пада ченето.Ама се чук*м в гъ*а.Пробвай, може и ти да получиш такава кола.И съм сигурна, че ще ти хареса - и колата и чук*нето!" Дълго го гледах в огледалото как седи още на светофара.

# 40
  • Мнения: 877
Sakri, Господ да ти дава здраве! Много свежина внесе!

# 41
1.Когато дядо ме учи да чета и да играя карти едновременно.
2.Баба и неината приятелка си говорят седнали под една разкошна смокиня,а аз откривам цял един нов свят покраи малката рекичка дотях.3. 25 нощи до болничното легло на маика ми които преобърнаха живота ми.4.10-тте години след това подарени ми с всеки свои миг прекаран с нея.4.Очите и когато се радваше на сина и дъщеря ми,които отгледа.5.Вечерта,когато заварих моите  син и съпруг  върнали се отнякъде,все още с вратовръзки да разговарят за нещо без да ме виждат,когато разбрах,в този миг,че вече не е "малкото пандишпанче на мама"6.Шеметното щастие,когато видях дъщерчката си,родена 9 години след баткото.6.Дъщеря ми,на вратата,сама,навън маиска буря,стискаща в ръце първата първа награда от национален  конкурс за музика./беше на 8/7.Петъчните вечери на вилата,когато слагах масата за 12 души-цялото семеиство.8.Мига в които видяхме с брат ми основите на къщата на основателите на рода ни в тревненския балкан от преди 150 години..9.Безброините  съкровени мигове с моя съпруг.10Ужасната безпомощност,когато маика ми си отиде в ръцете ми.11. Началото на всеки концерт на дъщеря ми,когато усещам как публиката стаявя дъх и секундите на пълна тишина след последния акорд  преди да стане на крака./от цялата си душа го пожелавам на всички/12.Когато се сбогувах с брат си и двамата знаехме,че няма да го видя повече жив.13.Когато 7 мин преди нова година тел ми звънна с вестта че и баща ми си е отишъл от мъка по него.14.Всеки ден от тогава ,живян с мисъла за собствения живот,които не можеш да дадеш под наем-трябва ти сам да го изживееш...  15.  16.17.Очаквам да са наи-хубавите мечти занапред.                                                                  

# 42
  • Мнения: 2 849
Е -e-e,Сакри 17 точка много ми допадна  Joy Joy Joy
6 и 14 ги помня .Давай още за свежест . Peace

# 43
  • Мнения: 1 006
Вижте кво...или изтрийте темата или я заключете поне за мен  Mr. Green

- Когато сина ми постъпи в първи клас и двамата със сестра му ревяха като магарета във фоайето на училището.Той, защото не иска да влиза в час, за да не оставя сестра си сама.Тя, защото не иска да бъде сама без батко си;
- Ужаса, когато разбрах, че на сина ми е бита погрешна ваксина и благодарностите към Бога, че нямаше последствия;
- Безрезервната подкрепа на майка ми през последната година - най-тежката, най-трудната и една от най-хубавите в живота ми и думите й :"Прави каквото решиш.До теб съм.За нищо не те осъждам.Важното за мен е, да се чувстваш добре".ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТЕБ, МАМО! Heart Eyes;
- Удоволствието, с което си купувам качествена козметика и страха, че давам същите сравнително сериозни пари за лекарства - пак за мен;
- Любимия ми цикламено - розов цвят и всичко, което означава той за мен;
- Всеки път, когато успея да прехапя езика си в голямата ми в пряк и преносен смисъл уста, защото навреме осъзнавам, че удоволствието да забия някому бесен словестен шамар не си заслужава и не оправдава да падна от моето си ниво на неговото;
- Когато преди 6 години сина ми искаше да се ожени за учителката си в детската градина.И когато преди година дъщеря ми води преговори със същата жена да й стане майка.ПЕТЯ, ОБИЧАМ ТЕ !;
- Годините в залите за аеробика в София и в Свищов и отношението, което създаде този спорт у мен към духа и тялото ми завинаги;
- Когато преди години изпращах братовчедка ми от вкъщи с бурканчета храна за детето й, защото бяха много зле финансово и тя се разплакваше.Днес тя е една от най-стабилните във финансово отношение жени, които познавам.И когато скоро аз нямах пари, а тя купи невероятен подарък от мое име за погачата на най-малкия ни общ племеник - бебето на брат й.Сега аз се разплаках;
- Когато преди 16-17 год. татко ми веднъж напазарува за семейството на братовчед ми, защото им беше много трудно.И когато преди 5-6 год. братовчед ми помогна безвъзвратно на татко ми с петцифрена сума и  каза :"Чичо, това е...заради онова масло и заради захарта."Татко ми се разплака;
- Сълзите на майка ми и усмивката и погледа на татко  Hug ми в ритуалната зала, когато се омъжвах;
- Когато вържа косата си на две опашки и дъщеря ми скача от радост:"Мама е КАКААА !" И всеки път, когато сме навън и сина ми ми каже :"Мамо...моля те Embarassed...дръж се прилично!";
- Когато търкам като луда и се чудя как да измия нарисуваните собственоръчно с фулмастер мустаци от лицето на дъщеря ми, а не чувам думите й :"Аз обичКам дядо и искам да бъда като него с мустаци!".Дано бъде, но вътрешно !
- Когато преди години майка ми гледаше мен, брат ми и братовчедите ми и сваляше плота на масата, облягаше го на дивана и ние се въртяхме на щура пързалка  Hug ;
- Една от най-любимите песни на майка ми

# 44
  • Мнения: 42
Развълнувах се много от написаните от Вас спомени. Ще се опитам и аз да напиша нещата, които винаги ще нося в съзнанието си.
1. на ученически лагер съм и ми идва на свиждане момчето по което бях луда две години и мислех, че той не знае.
2. първия път когато правим любов на ученическа бригада и двамата треперим от вълнение и любов и слушаме Джорд Майкъл.
3. закъснелия ми цикъл и рицарския жест от негова страна как ще се оженим на 17 години.
4. страха в болницата че не разбирам какво значи "гроздовидна бременост" и защо ще правя аборт.
5. не исках да пиша затова но детския ми спомен как баща ми бие майка ми в хола на дивана и после ме кара с колата на детски изпит по балет.
6. как разговаряме с голямата ми любов брак или раздяла а сме едва на 20 г.
7. живея четири години с мъж, който ми казва че не може да се ожени за мен, защото майка му не разрешава /заради родителите ми, които продължаваха да се бият/.
съжалявам момичета не мога да продължа започва да ме боли пак. защо не мога да напиша хубавите неща а ми изплуваха болките от миналото. а мислех че съм ги погребала

Общи условия

Активация на акаунт