Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 19

Мъжете когато делят една жена са точно като бясно приближаващи се влакове, движещи по една релса, сякаш няма хиляди други. Ако може някой да даде начин за скрит текст.

Когато една жена е извъртяла номер на мъж и си е хванала друг, той е така бесен, също както кондуктор се държи и гледа студено човек без билет.

Повечето дългогодишни (мързеливи и не можещи) съпрузи са точно като влаковете по отношение на секса.
Много рядко съобщават, че потеглят, почти винаги тръгването е рязко, не  са изключени и нощните прекачвания, както и набези, повечето пъти е болезнено. след това  с плитки вълнообразни движения те раздвижват, пуф, паф, пуф,паф, а... да ти стане хубаво и....два три пъти влиза  надълбоко в тунела и пи....пииииии.пи.пииии, забързват и спират, след което товарите и вагоните се разкачват, пътниците слизат и машиниста задрямва до следващия път.
 
Всеки мъж е като влака - различен както в интериор, екстериор, така и в бързината на достигане до крайната точка.
Късметлия е тази която набара някой красив отвън, удобен, изглеждащ скъп експресен, ще прави пуф,пуф,пуф с бясна скорост.

А някои мъже са мръсни като влаковете, и изискващи жената да се къпе и да спазва правилата, да не качва крака на мебелите им в къщи, но те самите са нечистоплътни.

Когато някоя сериозна жена е заета и обича половинката си, никога във влака не дава до нея да седне непознат.

Познавам много мачовци, толкова устати, че не спират и за миг да говорят, като вечно отворен и заял прозорец на вагона.

Много е важно с мъжете да знаеш къде искаш да отидеш и къде да спреш. Ако не знаеш и не слезеш на време точно както е във влака е възможно да ти стане безинтересно и връзката ви да заспи или да смени посоката рязко.

За добрия любовник/влак на перона винаги ще има много желаещи пътници да се повозят.

Красивия и чистоплътен, поддържан мъж е като експресен влак първа класа. Излиза трудно и скъпо да си намериш свободен билет.



Понякога когато пътувам нощно време за морето, във влака се чувствам като в оргия, винаги закачват навсяка спирка или сменят вагоните отзад, будят те нощем в най-сладкия сън, чуваш много неясни гласове, един вика давай напред, вкарай го, отгоре го сложи, друга отвъща, давай назад.

А пък а....те на гейовете са точно.....като широко разтворени  и мръсни врати на тоалетните във влаковете.

Много е лошо като не знае някоя жена на къде я кара влака.
Също е кофти когато мъжо пита (точно като дете майка си) жена си: стигнахме ли края, свърши ли(пътуването), а тя бясно му отговаря: „Не”!

Закачката и флирта с непознат мъж в купето докато гаджето ви е до вас и ви наблпдава, е много опасна игра... точно както ако решиш на шега да се качиш на който и да е било перон, може да стане много кофти и да свършиш като обрана и изнасилена или убита.

Почти всяка трета от нас е имала партньор (с бърза ерекция и затлъстял примерно), който имитира по време на любене стар, износен влак, със късо трасе. Започва трепетно, казваш си, все нещо различно ще се случи той поне днес ще даде всичко от себе си, но....чуваш отблъскващите въздишки и опити на старото чудовище, чудиш се как изобщо работи, тъкмо вдигне скорост, трака трак, трака трак, стане ти мило че пак си в движение....и изведнъж   чувате гадния съскащ звук, без уведомление, че влака е стигнал неочаквано крайната спирка, пъхтящ и ужасно потен, с топла изгаряща вътрешност преди указаното време. С досада и гадно изражение си казвате, пак лиииии? Всеки път се страхуваш че можеше да се разглоби в ръцете ти и искаш да се постарае поне да ти е удобно.

Изобщо не е добра идея да имаш няколко любовника едновремено, толкова рисковано и опасно е като ходене изправени върху влака. Все някога пътуващите чуват стъпките ви и се появяват табели пред тунела.

Всяка жена за да е щастлива трябва да има няколко мъже едновременно, един любовник за утоляване на сексуалния апетит, един богаташ да и купува всичко и да осигурява децата им, и един дядка, който да я гушка и приспива, точно като стар влак, в който обичате да заспивате, защото знаете всичките му спирки и подробности и се чувствате спокойни с него.

Ако един мъж е несериозен с жените, се държи досущ като някой влак. Качва една, набързо трака трак,  а когато види на следващата спирка по-засукана мацка, се провиква като кондуктор, че е време да слиза жената, за да вземе с охота новата.

Да се качиш без билет е същото удоволствие както и да изчукаш някой непознат. Може да те хванат, тогава става лошо.

Палавите млади момчета са като забързан влак...с оставена отворена врата, през която винаги може да влезне нова жена или да се измъкнат;)

Някои жени биха одобрили и описали на приятелките си идеалния мъж в леглото, който е като стар бдж влак...първо тръгва плавно, вдига се сякаш от нищото.... лееко  бавно ускорява само по сигнал на машиниста и спира рязко с вълнуващи трясъци на спирката докато накара релсаите (жените) да стенат.

Аз като жена не обичам:
-да пътувам във „влак” който и нощно и дневно време не се загасят крушките, не е икономично, а и обичам да правя нещата на тъмно.

-да се возя с хора във влака, които оклюмват на рамото ми и ме мокрят с лигите си.... както мъж заспива преди да ти каже лека нощ.

- мъж, който мърда едва едва мързеливо...както бг влак на края на силите си, с машинист, който заспива на пътя, без да е свалил пътниците.

Понякога докато сме млади, ние жените не бързаме да се обвързваме, опознаваме градове, различни места, капризничим, чак когато остареем и ни дойде акъла бързаме да хванем последния влак, нищо че ще е по-стар или мръсен, важно е да пътуваме с някой все пак, а не да сме само на автопилот;).

Мъжете се потят много и пуфкат като пътници във влак, когато разберат че на жената цикъла и закъснява.
***
Върви влак, но върху релсите една двойка прави секс. Машинистът едвам спира композицията на 10 сантиметра от двойката, изскача и в ярост хваща мъжа, който обаче му казва: "Приятелю, извинявай. Знам, че някой трябваше да спре. Но аз не можех".“
***

Младеж от Пловдив изпраща своята половинка за село на гарата. Подготвил и е изненада - напълнил е цялото купе с рози. Девойката се показва от прозореца и му казва:
- Мерси за розите миличкоооо. - и държи един букет червени рози в ръка.
- И биелите са от мени.
- Ибие ми са, ама влака тръгва!
***
Баба и внучка пътуват с влака. Понеже внучката нямала билет, бабата й поръчала да се скрие под полата й докато мине кондукторът. Той минал, проверил билета на бабата и си тръгнал. Излязла внучката изпод фустата и запитала:
- Бабо, какво е това там между краката ти?
- Ами котенеце баби.
- Ами то сигурно е умряло, знаеш ли как мирише.
***
Мъж пътува във влака и чете вестник, в купето непозната жена, тя всячески се старае да привлече вниманието му, но безуспешно. След час жената не издържа и му казва:
- Вие какъв мъж сте, цял час кокетнича, а вие - нула внимание, искате ли да правим с*кс?
- Мдаа, моят принцип е "по-добре един час да почакаш, отколкото три часа да уговаряш."
***
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!
***
Песимистът вижда само тъмния тунел.
Оптимистът вижда и светлината в края на тъмния тунел.
Реалистът вижда, тъмния тунел, светлината и идващия влак.
***
В едно от купетата на бързия влак Силистра-София пътувала не много младата, но все още достатъчно запазена монахиня сестра Агапия. Както се полага на една монахиня, тя стояла кротко, четяла си житието на майка Тереза и не проявявала никакъв интерес към заобикалящата я действителност. На една от гарите обаче, в купето на сестра Агапия влязла млада ослепителна красавица. Блестящата й тъмна коса и ароматът на скъп парфюм карали всички да се обръщат след нея и дори монахинята, която отдавна била оставила житейската суета зад гърба си, вдигнала очи от биографията на майка Тереза, за да види за какво става дума. Това, което съзряла, накарало дъха й да спре - младата жена била облечена със страхотно, скъпо кожено палто.
- Боже мой - проронила сестра Агапия - извинете, госпожице, но мога ли да ви попитам - каква е цената на това палто?
- Цената - казала небрежно госпожицата - цената е една нощ много здрав с*кс с всички екстри, които може да ти дойдат на ум! Ти си прави сметката!
Сестра Агапия само тихо простенала, прекръстила се и отново свела поглед надолу. Точно в този миг обаче ослепителната красавица свалила палтото си и въпреки, че сестра Агапия била забила очи в обувките си, успяла да забележи някакъв странен блясък. Тя машинално погледнала към момичето и видяла, че блясъкът бил произведен от една абсолютно неповторима огърлица от перли, обковани с фина платина и тук-таме някое диамантче. Докато девойката съвсем небрежно оправяла огърлицата си, сестра Агапаия пак не се стърпяла:
- Извинете, госпожице, а тази огърлица - не че ме интересува - ама тя колко струва?
Красавицата метнала лукав поглед към монахинята:
- Как да ти кажа... Не знам дали ще ме разбереш... Огърличката струва две нощи супер як с*кс, с всички екстри и малко волни импровизации отгоре. На леглото, под душа, във ваната, на масата в хола, върху телевизора. Нали се сещаш?
По това как монахинята се прекръстила не се разбрало дали се сеща или не, но определено изглеждала впечатлена. Тя тъкмо отново отворила биографията на майка Тереза, когато спътничката й започнала да сваля и ръкавиците си и открила един огромен златен пръстен, покрит с брилянти, който красял безименния пръст на лявата й ръка.
- Господи Боже мой и ти, Света Дево, майчице Божия! - изохкала монахинята с тон, който подсказвал, че ако не била с расо, пак щяла да каже нещо за майката, ама по друг начин. После тя отново се обърнала към красивото момиче:
- Госпожице, моля ви, последен въпрос! А какво ви струваше този пръстен?
- Този пръстен - с невинно гласче казала девойката - ми струваше три нощи с*кс, ама с*кс, дето включва цялата Камасутра - допълненото издание от миналата година, плюс малко садо-мазо, плюс малко странни игрички с разни предметчета и всичко това - докато стоя завързана с белезници за леглото. Кво ще кажеш, а?
Сестра Агапия нищо не казала, само още веднъж се прекръстила и кой знае защо стиснала устни с определено ядосана физиономия. Вечерта, когато се прибрала в манастира си и тъкмо се приготвила да си ляга в самотната си килия, някой почукал на вратата й.
- Кой е? - тихо попитала сестра Агапия.
- Аз съм - дочул се отвън един мазен гласец - аз съм чадо, игумен Филимон! Айди отвори!
- Уффф - ядно казала сестра Агата - дядо игумене, я да ми се разкараш и ти с твоите нещастни карамелови бонбончета!
***
Върви мъж по улицата - от мръсен, по-мръсен. Среща го приятел:
- Ей, защо си толкова мръсен?
- Целувах радостно влака.
- Ти да не си се побъркал?!
- Не бе, изпращах тъщата.
***
Помощ! Има ли лекар в някое купе? - чува се отчаян вик в пътнически влак.
- Аз съм лекар. Какъв е проблемът? - притичва очилат господин.
- Можете ли да ми кажете, докторе, как се казва болест на гърлото, която започва с "а" и има шест букви?
***
Някакъв мъж бил инвалид, защото преди време го бил газил влак. Седи си у дома с децата, правят си чай. По някое време чайника започва да свири - направо като локомотив. Мъжа скача, взима чайника и започва да го блъска в стената. Децата викат:
- Ама татко, какво правиш?
- Деца, тия гадини трябва да се убиват докато са още малки!
***
Две много готини жени,супер секси си говорят във влак.
Едната казва на другата:
- Аз съм чувала, че най-добрите любовници, най-хубавите мъже с най-големите к.рове са индианците!
- Аз пък съм чувала, че това са арменците.
В същото време, на вратата на купето се чука.
- Винету Латифян. Билети и карти за проверка...
***
Тате, тате, знаеш ли кой влак в България закъснява най-много?
- Не.
- Този, дето обеща да ми го купиш за Коледа преди две години.
***
Двама във влака. На единият му се приср*ло страшно, обаче за зла участ тоалетните във влака не работят.
Другият му влязъл в положението и му вика:
- Виждам, че положението е трудно... затова Ви предлагам... постелете един вестник, свършете си работата и после завийте и през стъклото. Аз ще се обърна.
От няма на къде зорлията постлал вестникът, а другият свалил стъклото, гледа навън и пуши.
Онзи се изтропкал, завил го и леко укорително:
- Принципно, може би знаете, че в купетата е забранено да се пуши...
***
Може също и да обяснят на тези, които се снимат легнали по релсите на влака как точно действат тоалетните на БДЖ!
***
Стоят двама полицаи от транспортна полиция на перона на гарата. Единият:
- Колега, 10 години съм по гарите и не мога да разбера, защо тропат колелата на влака по релсите. Нали са кръгли?
- Извинявай, колега, ама малко си тъпичък. Какво е колелото на влака? Кръг. А, как се намира лицето на кръг? Радиус по радиус по 3,14. Или това е радиус на квадрат по 3,14. Те тоя квадрат тропа по релсите.
***
Мъж успява да се качи на потеглящ влак, отива при шафнерката и казва:
- Не успях да си купя билет, ето ви 100 лева, настанете ме някъде...
Тя го настанява в спално купе при жена...
След два часа жената излита от купето цялата в сълзи и се оплаква на шафнерката:
- Когато го настанихте при мен, нищо не казах! Когато той почна да се налива - нищо не казах! Когато започна да ме съблича, пак нищо не казах! Но когато свали от мен очилата и ги постави на оная си работа и каза - "Брат'чет, виж какъв крокодил ще чукаме!" - вече не издържах- к. Мис България!
***
2090.Бай Спиро се вози в супер луксозен влак на високоскоростната отсечка Харманли – Свиленград, зяпа тук-там наболите дръвчета по изсъхналата трева, доволно отпуснат на меката седалка. Обаче, човещинка... не щеш ли, приходило му се по нужда. Отива в края на вагона - мъжката тоалетна заета. Ама не се търпи! Затова къде? В дамската. Влиза, заключва вратата и сяда. Свършва работата и гледа - пред него три копчета. Натиска това, на което пише Т.О. и в следващия миг топла водичка му отмива задника.
Мисли си:
- "Живот си живеят жените!"
Натиска второто копче, на което пише О.Т.
Подухва приятен топъл ветрец и Бай Спиро е подсушен.
Натиска и третото, на което пише А.П.Т., да не би да се мине без да е опитал всичко, и... се събужда в реанимацията на системи. Хубава сестричка настройва скоростта на вливане на натриевия хлорид, а той мига на парцали:
- Сестричке, защо съм тук?
Хубавицата се мъчи да запази сериозен израз на лицето и обяснява:
- Инспектора каза, че сте натиснали копче Т.О. и сте получили топло обмиване.
После сте натиснал О.Т. и сте получил обдухване топло. Накрая сте натиснал копче А.П.Т... Автоматично премахване на тампон.
Вашият член се намира под възглавницата ви.
***

В Пекин, момче и момиче чакали влака. Момчето на висок глас се обърнало към момичето:
– Чу мин сян дух фе!
Момичето замислено отговорило:
– Ян чин си фан…
Момчето се ядосало и извикало:
– Дуа шин фу, дан фун мю, цян шун гу зен!
Момичето със сълзи на очите казало:
– Жин гуан чуа ше, цу ен гун шан ху!
Как само внимателно четете, все едно, че разбирате китайски.
***
Във влака София-Пловдив пътуват красива девойка, младеж и военен. Военният чете вестник, а младежът сваля девойката.
- С какво се занимавате?
- Ох, имам фирма с офис в София и втори офис в Пловдив. Един ден пътувам натам, един ден пътувам насам. Накратко с единия крак съм в София, а с другия - в Пловдив.
Младежът с палава нотка:
- Ох, как ми се дощя да се окажа някъде по средата, например в Ихтиман!
Военният, който е хвърлял по едно ухо на разговора се обажда:
- Хич не ти трябва, момче. Служил съм в Ихтиман. Не можеш да си представиш, каква смрадлива дупка е!
***
Бърз влак. Пътува на висока скорост. Изведнъж, влакът излиза от релсите, прецапва през царевичната нива и отново се връща на релсите и си продължава. Пътниците ужасно се изплашили. Пращат пътник при машиниста.
- Какво става бе? Какво се случи?
- Един тъпак бе клекнал да сере, на релсите...
- Е трябваше да го сгазите ли?
- Да, ама го стигнахме чак в царевичака...
***
В купето на влака пътуват млада красива жена и мъж хипнотизатор. Загледал я той и си помислил "Що не взема да я оправя"...
- Госпожице, погледнете ме!
- Гледам Ви и не мога да спра да Ви гледам...
Започнал да я опипва по гърдите:
- Сега какво правя?
- Галите ме по гърдите, но аз не мога да Ви спра...
- Сега какво правя?
- Сваляте ми гащите, но аз не мога да Ви спра...
Почнал той по същество:
- А сега какво правя?
- Сега хващате СПИН със 100 км/ч, но аз не мога Ви спра...
***
Извън темата.
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
Добавен преди 5 месеца Харесвам този виц! 1