На кръстопът- да спра ли кърменето?

Здравей от мен,
много ми се иска да помогна, макар че притежавам единствено моя опит. Тук има много опитни и запознати с достатъчно сериозна информация майки, а и такива, които имат професионално отношение и дано и те се включат. Та това, за което се сещам е дали позата за хранене е достатъчно удобна за теб и бебенцето. В библиотеката има много информация за позите за кърмене. Другото е, ти казваш, че имаш много кърма. Гледах едно филмче, в което кърменото бебе плачеше и се дърпаше от гърдата. Оказа се, че много силна струя се впръскаваше в устата му и то се страхуваше, въпреки, че бе много гладно. Майката започна да го кърми легнала на земята за да намали потичането на кърмата.
За останалите въпроси, просто не съм компетентна. Но със сигурност не си единствената майка, която среща трудности. Желая ти късмет

След като първото бебе си кърмила 8 месеца, тия канали не ще да са толкова тесни.

За мен истината е една: СПОКОЙСТВИЕ!

Като си нервна и каналите се стягат, а и това пречи на слизането на млякото.
Усетила съм го много добре, защото второто ми дете е доста проблемно и изцеждах, за да се храни. В дните, в които ми казваха разни ужасии, само плачех и не можех да изцедя повече от 20 мл., а като ни изписаха и се успокоих - моментално започнах да цедя по 150- 200, което е предостатъчно за бебе на 2 седмици...
Ама ако ме беше видял лекар в нервните дни, щеше да каже "тесни канали"

Теб са те уплашили с тази жълтеница. Именно честото кърмене помага за оправяне на жълтеницата, но у нас все се намира някой да каже, "давай вода със захар колкото може повече"
Първото ми бебе имаше жълтеница, но хич не пиеше вода, с погнуса буташе биберона, аз отначало малко се шашках, нали всички мърмореха за водата, ама после жълтеницата премина и се успокоих, че явно детето си знае.

Не знам как да те успокоя, защото това е най-трудното нещо.
Ако си спокойна, кърмата ще се лее и сама. Мисли повече за бебето.
Не потича ли, когато бебето заплаче?
На мен особено в началото ми действаше много силно.
А и с второто - дето цедях - установих, че ми е по-лесно да изцедя, ако отида в стаята с бебоците, там все някое плаче...

Механичното отпускане на каналите е от топла вода...
Но главното е в ума... Мисли позитивно...
Потърси в себе си всичката нежност и умиление, когато гушнеш бебчето... и ще стане

И моето мнение е - недей да спираш. Изтърпяла си повечето "мъки" и сега, когато вече трябвада е по-лесно да се откажеш

Какво да ти кажа, това все е дно съм го писала аз, но когато кърмех първото си дете. Тесни канали - гърдите ми се пръскат от мляко, а капчица не изтича навън. Щерката обаче никога не е отказвала да суче, но аз тогава я хранех под режим (голяма грешка)  до третия час гърдите се препълваха, ставаха втвърдявания, вдигах температура, през седмица сигурно пиех антибиотик. Сега обаче с второто, подкована солидно с инфо от библиотеката, почти не допускам запушени канали (досега не-повече от 2-3 пъти).
Според мен не е трябвало да се цедиш и да даваш с шише, а да поставяш често бебето на гърда. Аз също родих със секцио и от 2 ден кърмя бебо. Купих си хубава помпа (на Авент) и изцеждах в началото докрай,  след като бебето е сукало, (много ме беше страх да не направя пак мастит), а в последствие разредих и до към втория - третия месец спрях. Това, което ми помогна много въртях бебето в различни пози на сукане, за да изсуква добре всички дялове на гърдата. И досега, ако усетя някакво напрежение, го правя.
Когато едно бебе отказва да суче от гърдата, знам че е добре да се предлага по-често през нощта, в полусън суче по-добре.
Това със спокойствието на майката е вярно. Поне при мен беше така - каката я гледах абсолютно сама, често преуморена , недоспала и доста изнервена. Сега разчитам на помощта на майка ми, кърмя легнала през нощта, така че си доспивам (общо взето...). Намери начин да отдъхваш помалко.

   Мъчно ми е,че сте минали през всичко това Звучиш много напрегната и изтормозена Почти всеки проблем с кърменето е решим, колкото и невероятно да ти звучи в ситуацията, в която си попаднала. Явно си си докарала хиперлактация  и сега трябва да регулираш количеството кърма спрямо нуждите на бебчо. Сигурният и естествен начин винаги да произвеждаш точно толкова мляко, от колкото бебчо се нуждае, е да го  кърмиш спрямо неговите потребности - винаги когато не би ти отказал. Но при вас даването на биберони е довело до бибероново сукане - сукането от гърда и от биберон става по различен начин и бебчо се е объркал, предпочел е "лесното" на биберона, което е довело до отказ от гърда. Все още можеш да го върнеш отново към гърдата - тогава в гърдите ти ще се образува точно толкова млекце отколкото той се нуждае, ще отпадне хамалогията с цеденето и просто ще се наслаждавате на кърменето    Махни всички биберони и експериментирай с други начини на хранене. Бебето може да се научи да пие кърмата от малка мека чашка, която ще трябва да контролираш. Изправи бебето седнало, доближи ръба на чашата до долната му устна и повдигни чашата - млякото трябва само да докосва устната му. Бебето ще изплези езика си и ще започне да лочи млякото. Можеш също така да използваш лъжичка, капкомер или спринцовка. Но най-вече стреми се да слагаш възможно най-често бебето на гърда и изцеждай мляко само до облекчение  - колкото да не чувстваш гърдите си напрегнати  и да не те болят. Използвай когато е сънено, а също и докато спинка (когато е във фаза на лек сън). Разсъблечи го, ако трябва само по памперс, пробвай да изцежда малко млекце в устичката му,гушкайте се. И най-вече постепенно намалявай добавката от изцедена кърма (която предлагаш не с биберон), докато напълно я премахнеш. Веднъж вече си се справила с отказа му от гърда, ще го преодолеете отново!
     Междувременно ти си вземи да пиеш лецитин (много ефикасна профилактика на запушени канали) по 1 капсула дневно (от 1200 мг, канадски или чешки). Ако се е стигнало до запушване на каналче, вземи 4 таблетки като постепенно ги намаляваш докато проблемът отшуми. Масажирай проблемното място в посока от основата на гърдата към зърното под топлия душ и слагай топли компреси. Помощно средство за намаляване на кърмата е чаят от салвия (както и този от мащерка и от мента) и зеленцето (намачкваш един лист, махаш му голямата жила и покриваш с него гърдата без ареолата и зърното, като овехне - сменяш с нов, до 24 ч ще настъпи подобрение).
      Поздравления за упоритостта! ще се справите! Пиши как сте
       

аз пък мисля, че кърменето трябва да носи удовлствие и за двете страни.
майката пише, че бебето е на 4 месеца вече, т.е. достатъчно голямо. няма смисъл нещо, което би трябвало да е най-естественото нещо на света, да се превръща в идея, която трябва да се осъществи на всяка цена. много е хубаво, че въпреки проблемите искаш да кърмиш детето си, но то, детето, има най-вече нужда от спокойна майка, отколкото от кърма на всяка цена.
и, за да не ме линчувате, да добавя, че съм кърмачка вече 8-ми месец. лесно и приятно е, когато нямаш подобни проблеми. дори чудесно. но, когато си опитала всичко възможно и пак не става, то може би просто трябва да преосмислиш стратегията. аз поне бих.
поздравления за куража.

Anaia, аз за хомеопат в Бг не мога да Ти помогна, за което съжалявам Но искам да кажа още нещо в подкрепа на кърменето. Кърменето, според мен първо започва в мислите и след това слиза по каналчетата към зърното и устенките на бебчо. Така че премахни емоционалната причина, каквато й да е тя защото тя е спънката към цялостното удоволствие на кърменето. Обективните причини било то разранени зърна, запушени канали, мастит, всяка една кърмеща Мама ги е срещала и слава богу, превъзмогнала. Така че последвай съвета на Firebird и си осигури спокойствие, следвай съветите на МамаЕли за регулиране на лактацията и най- накрая послушай и сърцето си и дай най- доброто от себе си на бебчето, То го заслужава!  Обърни внимание на подписа на МамаЕли и наистина премахни пречката м/у теб и кърменето на бебчо, било то само на емоц. ниво. Успех и дано намериш добър хомеопат.

Напълно подкрепям мненията, че кърменето почва от главата - докато си нервна и измъчена, сигурно ще имаш "тесни канали" (каквото и да означава това - аз лично имам съмнения в тази диагноза; струва ми се, че става дума по-скоро за нарушен рефлекс на потичане, но който чете повече, да каже). Мисля също, че повечето проблеми са ти дошли от неправилното начало на кърменето (секциото безспорно затормозява нещата), неправилните съвети на педиатъра и най-вече съветът да прекъснеш заради жълтеницата, и изобщо липсата на подходящо консултиране. Твоята грешка е, че не си се опитала по-рано да намериш решение за проблемите си, да почетеш повече литература (но то с две деца и постоянни проблеми сигурно не е лесно) и най-вече да питаш в този форум.

Какво да правиш от тук нататък? Можеш да продължиш с опитите и най-вече да следваш дадените по-горе съвети. НО: аз лично бих предложила да отбиеш, не защото е неспасяемо положението, а по-скоро защото това ще те успокои. Доста си се измъчила вече. Ако искаш, разгледай предишни мои мнения и ще видиш колко рядко (да не кажа никога), давам такъв съвет. По принцип съм "за" и знам, че ако има желание има и начин. Но в твоя случай по-важно е да се погрижиш за себе си, да предотвратиш потенциален мастит, да се успокоиш. И с АМ растат здрави бебета, какво толкова.

Понеже виждам, че на теб самата ти се кърми, бих предложила и нещо компромисно: почни да даваш АМ (но с лъжичка), а в същото време използвай всеки момент да гушкаш бебето, по възможност в леглото и кожа-до-кожа, да спиш с него и да предлагаш гърдата при всяка възможност. Дай му шанс отново да хареса сукането и да намери успокоение в него (не непременно храна). Давай често и по малко. Цеди се, колкото да облекчиш гърдите и да не се задържа млякото - не повече. И се настрой, че след като се успокоиш, рефлексът ще се задейства, млякото ще потече по-лесно, а детето ще установи, че кърмата ти наистина е най-вкусната храна на света (опитвала ли си си млякото? Много е приятно, леко сладко - така че сънят ти е израз само на твоите страхове, не на мнението на бебето).

Пожелавам ти успех и ще следим как вървят нещата - не спирай да пишеш. Никой няма да те упрекне, ако решиш да спреш - изстрадала си достатъчно до сега. Но ако искаш да упорстваш още малко - с теб сме!

Забравих да питам от кой град си. Ако си в София, можеш да дойдеш на срещите на кърмачките зад НДК и да поговориш с някой с повече опит.

ако знаеш само колко добре те разбирам и колко близко ми звучат всичките ти проблеми....
аз кърмя вече 7 месеца, но съм минала почти през всичко, че и по няколко пъти- запушени канали непрекъснато, хиперлактация на едната гърда, докато от другата пък едва течеше мляко, т.нар. milk blister или отлепяне на епидермиса, рагади.....не ми се изброява. как продължавам и аз не знам. може би това, че бебка обича да суче. тя ми помогна най-много, за да не спра. за малко да направя мастит. благодарение на този форум успях да избегна най-лошото, макар че се стигна и до антибиотици. дори в момента се боря със запушени канали и май пак се появи milk blister 
това, което искам да кажа е, че продължавам единствено заради удоволствието, изписано на лицето на бебка, когато суче. моят съвет е, ако действително бебчето не иска и се дърпа (все пак вече доста време опитвате), да спреш. кърменето не трябва да е самоцел. толкова деца израстват здрави и с адаптирано мляко.
и друго, много е важно да си спокойна. знам, че е лесно да се каже. аз например изпадам в паника, щом напипам бучка. бебка веднага усеща и не суче така енергично и лакомо. аз започвам да я натискам към гърдата, тя да се дърпа. просто доловила моя страх и мисли- какво ще стане сега с това запушване, дали няма да направя мастит...може би и твоето бебе усеща всеки път напрежението ти, когато го слагаш на гърдата и гледаш съсредоточено и очакваш дали ще поеме зърното.
твоята тема така съвпадна моментно с моите мисли. колко пъти съм си мислила спирам и това е....
каквото и да решиш, най-важното е детенце да си има спокойна мама. иначе и то ще расте нервно и стресирано. имаш нашата подкрепа тук! не се отчайвай. почини си, ако имаш възможност. и горе главата! всичко ще се нареди по един или друг начин.   

  Хората са различни, но съдейки от личния си опит, мисля, че отбиването не би подействало успокояващо в този случай. Майката много се е изтормозила, кърменето се е превърнало във фикс идея и нещо кошмарно (което я тревожи и насън) ... Кърменето наистина би трябвало да е удоволствие и за двете страни, а за нея е всичко друго,но не и това...След целия ужас, който е преживяла тази жена, борейки се за правото на детето си да получи мамино млекце, е жалко да се откаже точно когато вече среща подкрепа, съмишленици и правилни съвети Сещам се за един пример от статия в библиотеката (предавам по памет, тъй като не помня от коя статия беше точно) - един човек преживял катастрофа и не можел повече да ходи. Лекарите му казали,че е много малко вероятно някога да успее отново, но пък те ще му помогнат да се нагоди към новия си живот, да свикне с инвалидната количка и да се примири, не е толкова страшно... човекът останал в инвалидната количка, не срещал подкрепа от лекарите и не го окуражавали да пробва да ходи отново и...той се отказал от опитите си. Но след време този човек срещнал един друг, който му казал,че е преживял същото, но вече ходи сам, успял е да се вдигне на краката си и разказал как го е направил: "първите 3 месеца беше ад, ужасни болки, страшно беше трудно", но неговата упоритост и вяра са победили отчаянието и са го тласкали напред...докато един ден е разбрал,че болката и усилията не са били напразни, че всичко си е струвало  Тогава човекът в инвалидната количка ужасно съжалявал за своята пропусната възможност и най-вече - ядосвал се на лекарите, че разколебали вярата му и волята да се бори за правото си да ходи сам...
     Мисля си,че отбиването не е решение на проблема - въпреки че ако Аня - изтощена и изтормозена - прибегне до него, вината й,че не кърми ще е точно толкова голяма колкото и на човека в инвалидната количка, който не се е вдигнал на краката си.  Все пак, виждам, че тя е борбен и силен човек и вярвам,че ако не се откаже, удовлетворението от едно нормално протичащо кърмене за нея ще е незаменимо спокойствие
       Успешното начало и  на нашето кърмене  беше застрашено от съвети за подсладена вода, за спиране на кърменето, за пробни кърмения, за отказване на бебето от нощното хранене, за кърмене под режим, за изцеждане на гърдите "до капка", за даване на адапт. мляко, за изцеждане на кърмата ми и даването й с биберон, "за да видя колко изяжда", за биберони залъгалки и за спиране на кърмата ми с хормонални инжекции (това по идея на един "лекар" в родилния дом ) и какво ли още не...Е въпреки всичко това, удържах фронта - кърмим се, защото попаднах на точната информация и имах възможност да събера достатъчно инфо още по време на бременността, а както и защото имах късмета да  се запозная с Хедра - един прекрасен отзивчив човек, благодарение на когото  "на практика" ми стана ясно,че кърменето е най-естественото и чудесно нещо на света Ти, за съжаление, не си имала този късмет  Нещата не са непоправими, но не знам докъде ще стигнат силите ти след целия ад, през който си минала... Именно след този кошмар кърменето може да ти донесе страхотно удовлетворение..и дано, дано упоритостта ти да те доведе до това!
    Изпращам ти на ЛС координатите на нашия хомеопат - силно се надявам да ти помогне.
    Успех!