ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ВИ ПАМЕТ !
На Ботев
Наистина ли си на двадесет и осем ,
наистина ли млад и омагьосан
от своята любов необяснима гладуваш
в оная люта зима и вършиш триста
върли поразии на българските, влашки чорбаджии?
И пиеш вино, и захвърляш чаши по
хилядите патриоти наши, дето могат само да говорят,
ала не могат само да се борят.
Но ти си млад - на двадесет и осем
в теб въпроси страшни се кръстосват,
в теб умира и в теб се ражда космична мъка
и космична жажда. И ти прозрял
в бъдното далече, мълчиш и пишеш само:
"Настане вечер ..."
А ти си нежен и сантиментален в този век
ужасен и брутален. Навярно там на другата
планета, ти би възпявал своята Вената.
Не би така отчаяно се люшкал между стиха
и сабята хайдушка, защото няма никаква причина
освен една - с името родина.
Кажи ми, в таз борба ужасно кратка наистина ли
и смъртта е сладка, и там сред пролетните ,
горски листи, наистина ли ти не се замисли,
че жив ще бъде оня, който дреме, а те ще бъдеш
мъртъв и безчувствен и после вълк и самодивски устни.
Не ти си мислил, ето писъмцето, което почва с " Мила ми Венето ...",
което свършва не с вик, не с дума, а парещата песен на куршума.
И тази песен чувствам продължава
да ни окриля или натъжава,
от смърт родена, тя е вечно жива
и знам абсурдно е , но е щастлива,
защото няма никаква причина,
освен една - със името Родина !
!!!
