Страх от отделяне или?

  • 4 558
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте,
Бих искала да потърся съвет/помощ и от вас.
Детето ми е на година и осем месеца. Гледали сме си я аз и таткото, като до този момент, не ми се е налагало да отсъствам от вкъщи дори и за една вечер. Така се случи, че петък-събота и неделя имах служебно пътуване. Съпругът ми каза, че е била спокойна, всичко точно, до недела на обед, когато я е слагал да спи. Само да спомена, че до този момент, не е имало проблеми нито с дневния, нито с нощния сън - вода, бибка и си заспиваше самичка. Но тази въпросна неделя, не е искала да заспи, плакала е, направо пищяла. Успокоила се е, когато я е сложил на нашето легло.
Вечера, когато си дойдох, не пожела да се къпе. С глас се дра (съпругът ми каза, че така е плакала при къпането и в събота и в неделя). Повечето пъти я къпя аз, откакто се е родила.
Обикновено, когато й кажа, хайде да се чъпкаме, взима си гуменото патенце и идва сама. Сега само казва "Не!" и писъци. По същия начин не пожела и да заспи, извива се в леглото с писъци. Това се повтори и вчера. С триста зора заспа, но по едно време се събуди и пак писъци, рев...
Дали се е изплашила, стресирала от отсъствието ми, дали е така наречен бебешки пуберитет...
Всички мнения, предположения и съвети, ще са ми от полза.

Благодаря!

# 1
  • Мнения: 46 492
Напълно е нормално, ако не се е отделяла от теб да се е изплашила, че няма да се върнеш.
От малки е добре да свикват, за да е по-безболезнено.
Излизай по-често сама, дори за кратко, до магазина, козметик, на кафе, за да види, че няма нищо страшно.

# 2
  • Мнения: X
Забравих да спомена, че тя ходи на ясла, там тези дни е нямало проблем със следобения сън.

# 3
  • Мнения: X
По мое мнение е нормално всичко описано. Обяснявам си го по следния начин - основно Вие се грижите за детето,  то е свикнало с това, имате си някакви ритуали заедно. Бащата някои неща изобщо не ги прави той, други ги прави рядко. В описания случай се нарушава рутината на детето и то се вдига на бебешка (по-точно тодлерска) революция.

Не се притеснявайте. Поне ако съдя от нашето - комфорта с ритуалите е до към 2г. макс, после почва да си опитва границите и ще е все така, независимо дали ходите в командировка или не. Особено за следобедния сън съм чувал от доста места, че е битка.

При нас имам доста пълни наблюдения върху горното, защото сме си разделили задълженията и някои неща аз ги правя основно, други съпругата ми. Когато се случи така, че да се разменим, почти винаги има истински бунт.

Така че не се тревожете и се подгответе психически за труден период. Първо ще махнете бибката (крайно време е за тази работа, нали знаете). Не мисля, че ще мине без съпротива... После ще почнете да учите на гърне, детето ще е все по-осъзнато и вербално и "не искам" ще става основна част от репертоара. Дори да е кротко по принцип детето, впечатлението ми е, че това, което действа между година и година и 1/2 не е същото, което действа между година и 1/2 и 2 и т.н.

И да, ще трябва да смените в някакъв момент ритуалите, защото престават да действат. Аз отговарям за приспиването и откакто навърши 2 съм сменил 4-5 различни подхода. А до година и 8 месеца беше айде тати водичка, айде тати бибка, айде тати нани и блажена вечер после с 5 мин. приспиване Simple Smile

# 4
  • Мнения: 46 492
Аз пък си мисля, че всички деца са различни, нищо от описаното не съм го видяла при моето.
Включително отказването на биберона, нито е наложително, нито е задължително да се окаже трудно. Да не плашим жената, всичко ще е наред.

# 5
  • Мнения: X
Не се сърди, човече - а на каква възраст отказахте биберона? Аз съм сигурен, че ако го бяхме отказали на година, година и малко (както трябваше), щеше да е 100 пъти по-лесно. Изобщо нямаше да го забележи на 1 годинка...

Естествено, че са много различни децата. Правя паралел с моето, защото ми напомни описаното на нейни изпълнения на тази възраст. Иначе има и съвсем различни деца естествено.

# 6
  • Мнения: 46 492
Забравих да спомена, че тя ходи на ясла, там тези дни е нямало проблем със следобения сън.
Възможно е да си е изградила представа, че това е място, на което я оставяте и вземате. Т.е. спокойна е, че няма да я оставиш. Но вкъщи знае, че винаги си там за определени занимания и в определено време. И изведнъж изчезваш.
Няма как да се каже със сигурност точно какво си мисли, но е по-вероятно да е нещо, свързано с пътуването, а не с бебешкия пубертет.

Не се сърди, човече - а на каква възраст отказахте биберона?
Скрит текст:
1 г. и 10 месеца.
Беше силно пристрастена, спеше с един в устата и един в ръката, ако се затрие този в устата, веднага слага другия. На нощното шкафче държах още 2 резервни, не ми се слушаха истерии посред нощ.
Скрит текст:
[
Не съм привърженик на нарочното отказване, всичко се израства (може би единствено палецът е проблем), но при едно пътуване ги забравих (всичките 7-8), търсихме из всички аптеки в града, в който бяхме, но не намерихме същия модел, взехме друг, тя го въртеше в устата си, но не ѝ беше удобен, накрая заспа с биберон в ръка. Така спа няколко седмици, после го остави. Не е имало рев. Преди това, особено на година-година и нещо, когато избиват зъбите (въпреки че нито един зъб не сме усетили) да лишиш дете от нещо, което го успокоява е варварство за мен Simple Smile

# 7
  • Мнения: X
Благодаря за отговорите.
Вчера къпането беше добре, но заспиването - отново драма и пак заспа на дивана... Не ми се иска да свикне да спи на дивана с някой от нас... Но иначе настава яко дране...
Не би ли следвало вече да се успокоила, че съм си вкъщи. Не знам. Идва ми много нанагорно, работата ми е много стресова имаме и по- голямо дете, с което не сме имали никакви такива ситуации, въпреки пътуванията ми.

# 8
  • Мнения: X
Не съм привърженик на нарочното отказване, всичко се израства (може би единствено палецът е проблем)
Скрит текст:
Е, и биберонът е проблем след някакъв момент, може да повлияе на захапката. И не съм казал, че е имало рев, казах, че имаше съпротива, въпреки че тя го хвърли една вечер и затова решихме, че моментът е дошъл. А съпротивата се изразяваше в това, че се промени ритуала по приспиването. До този момент някъде година и 1/2 винаги беше едно и също даваме бибата, даваме водичка, казваме "нани" и си излизаме от стаята. Ако случайно не ѝ се спи - мрънка, изправя се, понякога хвърля бибата на пода и почва да реве, защото си я иска. Влиза някой от нас, дава бибата, дава водичка, казва "нани" и излиза от стаята. Най-късно на третия път е заспала. Обаче когато махнахме бибата и малко преди това бяхме махнали и решетката на леглото, защото вече се катереше, този ритуал се промени и започна да не иска да заспива и трябваше някой да седи в стаята понякога с часове докато заспи. Иначе просто си излизаше от стаята и идваше в нашата да мрънка. Та седях да я приспивам с часове, а тя се въртеше, мрънкаше за водичка постоянно, в началото и за биба, после по-рядко. Това продължи поне месец-два докато успея да я свикна, че тати няма да лежи 1-2 часа на земята до леглото ѝ, ако не ѝ се спи.

Виждате надявам се паралела - едно нещо се променя, съвсем в друга посока избива, а като види, че може така и ѝ хареса, е много трудно да се откаже от нещо. Затова с някои неща (примерно спане с нас в едно легло) никога не сме правили компромис. 

А иначе прекрасно знаете, че няма как всичко да стане така както го иска детето. Детето не си иска лекарствата като е болно, защото не му харесват на вкус. Реве, пищи и удря с юмручета. Да го оставим ли без лекарства, за да не е насила? Детето не ще да му мият зъбите - иска да изяде пастата, казва "аз аз аз аз" и като му дадат четката просто изяжда пастата, никакво дори престорено миене на зъби не прави. За да не бъде "нарочно" - да не му ги мием зъбите? Ама детето не знае, че като не се мият зъбите, се появяват кариери и ще му хареса много по-малко процедурата после... Така че каквото е противопоказно или необходимо - "нарочно" се отказва или прави респективно, поне според мен. Simple Smile

пс. много сладко детенце Simple Smile
posh_, пробвайте различни неща, но при нас наистина в някакъв момент като наближи 2г. започнаха подобни изпълнения и не е било защото нещо конкретно се е случило. С таткото трябва да сте консистентни в действията си и максимално спокойни, доколкото е възможно - децата усещат подобни неща като "работата ми е стресова". За някои важни неща (не непременно за заспиването) трябва да се отстоява позиция дори ако детето се скъсва да реве. Като види, че не минава номерът, ревът не се повтаря.

# 9
  • Мнения: X
Като цяло и аз съм на принципа, че не бива да се отстъпва, защото веднъж качат ли се на главата  - край.
Но тя наистина изтерясва, гърчи се, мята се... оставям я, говоря й спокойно, докато тя реве, пея... нищо не работи... Ще видим, дано наистина е период, точно стана на 1г и 8 м и се започна това, рязко...

# 10
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
posh_, при всяко дете е различно. Не знам вашето как е, но ако е като дребното ни, надявам се това да помогне:
Скрит текст:
Подобно поведение в тази възраст не бих свързала с отсъствие. Ако е заради липса на родител, нашето би показало недоволство още в първия ден. При връщането на липсващия родител (независимо аз или мъжа ми) обикновено има период на прилепчивост. Това помагаше, и на следващия ден вече нещата бяха пак нормални.

Но по-скоро си мисля за периода на тръшкане при вас, и следващия период на само-осъзнаване (аз и свят), които за късмет ви се случват едновременно.
При тръшкане няма значение какво правиш. Общо взето трябва да си мине през кризата. Не чува обяснения, увещания, или каквото и да е.
При бунта с осъзнаването и "Не"-то няма какво общо взето да кажа. Стискат се зъби, и се намила до припадък. Естествено, че ще се противи, но с времето ще приеме, че се следва определен график, и дадени неща не са въпрос на избор.
И по двата въпроса колкото по-спокойни сте с бащата, и колкото по-невъзмутимо приемате изблиците на детето, толкова по-бързо ще приключи всичко. Много помага даването на свобода. Например на закуска питате детето кой вид корнфлейкс иска (ако това ядете), или ако закусвате филии - със сладко ли я иска, или с масло. Когато излизате питате иска ли само да се обуе, или да помогнете. Такива дрени неща, дето нищо не променят за вас, но за детето са огромна разлика, много могат да облекчат положението.

Първо ще махнете бибката (крайно време е за тази работа, нали знаете).
Това, точно в период на тръшкане, не бих го препоръчала.
Друг е въпроса, че няма "крайно време" за тези неща, освен ако няма медицински противопоказания. Вярвам, че майката най-добре си усеща кога е най-добре за тази стъпка.

# 11
  • Мнения: X
Благодаря. Аз също започвам да си мисля, че е период на отричане и тръшкане. Подсказва ми го подходът с къпането и това, че преди идваше самичка и с усивка, а сега просто казва "Не искам!" и се врътва... Дано преминем някак си и през това Simple Smile

# 12
  • Мнения: 46 492
Не би ли следвало вече да се успокоила, че съм си вкъщи...
Не. Защото щом веднъж се е случило, очаква сега да се повтори. Когато стане многократно ще се успокои, че винаги ще се връщаш.

Скрит текст:
Цитат
А иначе прекрасно знаете, че няма как всичко да стане така както го иска детето. Детето не си иска лекарствата като е болно, защото не му харесват на вкус. Реве, пищи и удря с юмручета. Да го оставим ли без лекарства, за да не е насила?
Никъде не съм писала подобно нещо.
Говорех за етапите на физическото развитие на децата, изправяне, прохождане, разделяне с бебешки навици, гърне и т.н.
За останалото - за да не се стига до юмручета - за всяко нещо си има подход, когато става дума за нещата от живота, по-трудно е при сериозни заболявания, престой в болница и т.н., но те са травмиращи и за възрастен, не мисля, че са предмет на темата.

# 13
  • Мнения: 12 725
Като цяло и аз съм на принципа, че не бива да се отстъпва, защото веднъж качат ли се на главата  - край.
Но тя наистина изтерясва, гърчи се, мята се... оставям я, говоря й спокойно, докато тя реве, пея... нищо не работи... Ще видим, дано наистина е период, точно стана на 1г и 8 м и се започна това, рязко...
Честно казано, и аз така мислех, това за качването на главата. Сега малко преосмислям. Все пак детето си има тежки моменти, както всеки от нас. Аз бих дала една крачка назад, за да отмине тежкия момент, и после пак бих върнала реда обратно.

# 14
  • Мнения: X
Поуспокои ли се детето вече или продължава да отказва да спи, да се къпе и т.н.?
Скрит текст:
За качването на главата, крайното време, нарочното отказване и т.н. и т.н. мисля, че говорим за различни неща няколко души. Без конкретни ситуации и примери трудно ще се разберем кой какво има предвид така общо и абстрактно. На абстрактно ниво ми звучат повечето подобни размисли като дървената философия за как детето трябвало да е "равнопоставено" и да се зачита детското/бебешкото му мнение на всяка цена без никакво налагане от страна на възрастните, само с говорене и убеждаване. Ако това е общата идеология - мога да кажа само good luck with that в определени ситуации и особено с по-активните и будни деца. Wink

Общи условия

Активация на акаунт