Гледате ли зарята, плачете ли, вълнувате ли се въобще?

  • 2 412
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Видях по Канал1 заря, обаче въобще не съм настроена патриотично! Язък за родолюбците, живота си дали, пък то...  Sick

Интересно ми стана, че зарята подбужда сълзи у Вас.  Thinking

# 16
  • Мнения: 1 416
Интересно ми стана, че зарята подбужда сълзи у Вас.  Thinking
Е, атмосферата е такава, а и като си от тези, дето от вълнение им идва да плачат...

# 17
  • Мнения: 431
Преди да, вече не. Confused

# 18
  • Мнения: 46 429

Аз по това време ТВ рядко гледам  Tired

# 19
  • Мнения: 14 654
харесва ми да гледам заря , но защото имам много приятни спомени от детството , а не заради порив на родолюбие . като малка с татко ми се качвахме на тавана и гледахме зарята през едно много малко прозорче-та това ме кара да се разчувствам

# 20
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Чак да ме разплаква зарята--не, но ме кара да настръхвам.
Язък, тази година я изтървах по ТВ-то. Една година даже ходих да я гледам от мястото на събитието, демек във Враца. Sunglasses

# 21
Абе и аз съм от откачалките  Crazy
Ако е наистинско - МНОГО ме кефи. Като бях малка баба ме водеше на площада пред Народното събрание винаги когато имаше заря...  Почти можех да рецитирам имената на "загиналите за свободата на България" И като затрещят с ония ми ти пушкина д главите ни беше голям кеф!!! И сега като чуя музиката настръхвам и почвам мислено да марширувам ...  Абе откачалка.. кво да ви разправям  Embarassed

# 22
  • Мнения: 2 212
Заря не може до такава степен да ме развълнува, но например онзи ден в предаването на Милен Цветков, болното момченце с пареза - Росен ме разплака, днеска минавайки покрай центъра станах така за кратко зрител на детското тържество на площада пред пощата (всъщност като организация не беше нищо особено), но просто пяха и казваха стихчета деца от домове  и вместо да им се радвам преди всичко...си тръгнах със свито сърце, защото тези дечица се надпреварваха кое от кое да пее повече, да казва повече, такъв хъс, такова желание...Имаше тийнеджъри от червения кръст, които явно бяха организирали това тържество, които раздавах на децата тефтерчета с химикал и направо ми се доплака като видях как децата искат и се бутат кое по напред да вземе автографи от каките и батковците, т.е. момичетата и момчетата от червения кръст да си напишат името и да се подпишат в подарените тефтерчета...просто това показва колко жадни за внимание и малък жест са тези деца....незнам не можах да си тръгна оттам с усмивка, въпреки всичко  Sad и точно поради тези причини нещо патриотизма ми никакъв го няма  Tired

# 23
  • Мнения: 179
Изобщо не ме вълнува зарята и ако не са децата,не излизам да гледам.А сирената ми звучи направо зловещо.Май съм от дебелокожите.

# 24
  • Мнения: 1 383
Кога е имало заря? Представяте ли си, вкъщи е толкова шумно, че не съм я чула Mr. Green

# 25
  • Мнения: 5 647
аря почти всяка вечер има при нас. Направило ми е впечатление, че зарята, които ги пускат военните /т.е. държавата на национални празници/ не са нищо особено. Друго нещо е, когато някоя фирмичка си прави партито или празнуват рожден ден на някоя особа, тогава са меко казано страхотни.
Но, на въпроса- не не настръхвам, нито пък плача.

# 26
  • Мнения: 1 462
Зарята ми е интересна и красива, но не и вълнуваща.  Вълнува ме споменът за онова, което хората (Ботев, Левски, Раковски...) са направили.  Как всеки от тях е бил "обикновен човек", каквото и да значи това - никой не се е родил с етикетче "Е те тоя е народен герой!", а също и никой не се е родил със самочувствието "Аз съм егати пича и ще ми вдигат паметници!"   Всеки е бил човек, на когото не са гледали като на нещо особено.  Още повече, че никой не е пророк в собствената си страна.  Все едно сега някой да каже "Давайте да правим еди-какво си!" - и кво?  Я па тоа...         Ама паметниците стоят...

Общи условия

Активация на акаунт