За изневерите теми бол. Сега да си кажем мнението за ревността. Това е болест която не е подминала никой. Едни я прекарват по-леко, други по-тежко, а трети доживот немогат да се справят с нея. Жалкото е, че понякога има катастрофални последици. Как се справяте Вие с това заболяване и каква е профилактиката срещу него?
- Публикувана: 1 юни 2006, 21:39 ч.
- Последно мнение: 15 май 2008, 20:47 ч.
Ревност ?
Аз съм либерална- не чета пощата на мъжа ми, не му ровя по джобовете, не му пипам телефона.Намирам го за много неуважително и тъпо.
Според мен ревнуват предимно хора, които се страхуват,че ще бъдат изоставени или такива, с много ниско самочувстие,такива, на които като деца им е липсвало внимание и обич от страна на родителите.
Струва ми се,че колкото повече се стремиш да вържеш някого за себе си и да го направип зависим-физически или емоционално, толкова повече отдалечаваш този човек от теб и го провокираш да търси начин да избяга от този досаден контрол.
Имах едно много ревниво гадже, което непрекъснато ми ровеше по вещите и ме следеше и какви ли не други глупости правеше от ревност...Когато си тръгнах от последната ни среща му казах,че където и да се навре-в гардероба ми, в телефона ми, в леглото ми, никога няма да разбере какво всъщност има в мечтите и сънищата ми,защото всеки човек има нужда от малко кътче, в което да подиша сам на спокойствие.
Та...така се справям- бягам от ревниви хора- и мъже и жени са много неприятни.
Според мен ревнуват предимно хора, които се страхуват,че ще бъдат изоставени или такива, с много ниско самочувстие,такива, на които като деца им е липсвало внимание и обич от страна на родителите.
Струва ми се,че колкото повече се стремиш да вържеш някого за себе си и да го направип зависим-физически или емоционално, толкова повече отдалечаваш този човек от теб и го провокираш да търси начин да избяга от този досаден контрол.
Имах едно много ревниво гадже, което непрекъснато ми ровеше по вещите и ме следеше и какви ли не други глупости правеше от ревност...Когато си тръгнах от последната ни среща му казах,че където и да се навре-в гардероба ми, в телефона ми, в леглото ми, никога няма да разбере какво всъщност има в мечтите и сънищата ми,защото всеки човек има нужда от малко кътче, в което да подиша сам на спокойствие.
Та...така се справям- бягам от ревниви хора- и мъже и жени са много неприятни.
Въобще не страдам от тази болест... Изкоренена е от мен тотално... Не знам какво е ревност... Въобще... Никога не съм чувствал нещо подобно...
Повече съм егоист, ама... Това е една друга тема... Пък и това ми "качество" много често ми помага... Доста при това... И няма отношение към взаимоотношенията ми с човека, когото обичам... Пък защо го споменах - и аз не знам...
Лирично отклонение...
Съпругата ми е по същия начин... И тя не ме ревнува... Въобще...
Нашето семейство е освободено от ревност в какъвто и да е било вариант... Пожелавам го на всички други... Много е добре така...
Повече съм егоист, ама... Това е една друга тема... Пък и това ми "качество" много често ми помага... Доста при това... И няма отношение към взаимоотношенията ми с човека, когото обичам... Пък защо го споменах - и аз не знам...
Лирично отклонение...Съпругата ми е по същия начин... И тя не ме ревнува... Въобще...
Нашето семейство е освободено от ревност в какъвто и да е било вариант... Пожелавам го на всички други... Много е добре така...
Аз съм ревнивка по принцип! Знам, че е гадно защото самата аз съм била ревнувана в предишната ми връзка без повод, а това задушава и отблъсква, и съм правила доста усилия за да се опитвам да не дразня по никакъв начин човека до мен, дори да не поздравя определен човек, знаейки, че това предизвиква болезнена ревнос! Разбирам ревнивите хора защото и аз съм такава! Това е ужасно нещо от което боли и страдат обикновенно и двете страни. Мъжа ми не е ревнив - ревнивката съм аз и много се старая да не го тормозя именно защото съм била от другата страна. Сега в момента нещата при мен като че ли не опират до ревност а може ми до пренебрежение от страна на мъжа ми понякога като например жестове, които не е правил към мен а прави към друга и т.н ! Въпреки, твърденията му че не е така.
Ревността като цяло е много болезнено нещо и за двете страни и е добре и двете страни да правят компромиси за да не се нараняват!
Ревността като цяло е много болезнено нещо и за двете страни и е добре и двете страни да правят компромиси за да не се нараняват!
За мен има два вида ревност:
1. Ревност от страх - това са тези, които се страхуват, че ще бъдат изоставени от половинките си и от този тип ревност произлизат скандалите и провалите в отношенията им.
2. Ревност от обич - това са тези, които много силно обичат и искат човекът, когото обичат винаги да е до тях, с тях. Аз съм от този тип. Да, ревнувам мъжа си от всички (колеги, приятели, роднини). Вместо да е стях искам винаги да е с мен. И не, защото ще направи нещо нередно, когато е с тях, а просто, защото искам да сме постоянно заедно. Давам си сметка, обаче, че той има нужда от тези срещи без мен, така че аз си ревнувам, но не правя сцени. Т.е. обичам си го, ревнувам си го, но не го спирам, когато иска да е някъде по мъжки, да речем.
Но честно казано нито аз съм давала повод да ме ревнува, нито мъжът ми, ми е давал поводи да изпитвам онази другата, гадна ревност от страх. А е имало случаи, когато сме контактували със стари гаджета - в тези моменти доверието и разума са надделявали. Нямаме навика да си ровим по чанти, ел.пощи или джиесеми, защото смятаме, че това е излишно.
1. Ревност от страх - това са тези, които се страхуват, че ще бъдат изоставени от половинките си и от този тип ревност произлизат скандалите и провалите в отношенията им.
2. Ревност от обич - това са тези, които много силно обичат и искат човекът, когото обичат винаги да е до тях, с тях. Аз съм от този тип. Да, ревнувам мъжа си от всички (колеги, приятели, роднини). Вместо да е стях искам винаги да е с мен. И не, защото ще направи нещо нередно, когато е с тях, а просто, защото искам да сме постоянно заедно. Давам си сметка, обаче, че той има нужда от тези срещи без мен, така че аз си ревнувам, но не правя сцени. Т.е. обичам си го, ревнувам си го, но не го спирам, когато иска да е някъде по мъжки, да речем.
Но честно казано нито аз съм давала повод да ме ревнува, нито мъжът ми, ми е давал поводи да изпитвам онази другата, гадна ревност от страх. А е имало случаи, когато сме контактували със стари гаджета - в тези моменти доверието и разума са надделявали. Нямаме навика да си ровим по чанти, ел.пощи или джиесеми, защото смятаме, че това е излишно.
Абе и аз обсебвам човека до мен и считам че това не е много здравословно за брака ни. Стигна се до там, че го ревнувам и от мъже приятели. Издивявам като не си е вкъщи 
Но наистина смятам, че щом има брак не трябва да се дават даже поводи за ревност!!!!! Ако половинката те задоволява емоционално и физически предполагам, че няма да има ревност.
Ама не всички мислят като мен.
Но наистина смятам, че щом има брак не трябва да се дават даже поводи за ревност!!!!! Ако половинката те задоволява емоционално и физически предполагам, че няма да има ревност.
Ама не всички мислят като мен.
За изневерите теми бол. Сега да си кажем мнението за ревността. Това е болест която не е подминала никой. Едни я прекарват по-леко, други по-тежко, а трети доживот немогат да се справят с нея. Жалкото е, че понякога има катастрофални последици. Как се справяте Вие с това заболяване и каква е профилактиката срещу него?
Дори и да го ревнувам, не го показвам.
Обичам го и затова не искам да го затормозявам с глупости и не искам да го загубя - ако това е ревност - ок, тогава съм ревнива
Между другото се влюбих в него, точно защото не ми правеше проблеми - а имаше право в началото. Не,че съм правила нещо, но принципно
Да си призная,че тогава не бих могла да се държа като разумен човек ,както го направи той 
Скоро и аз си разсъждавах по тази тема и се сетих че думата "jelaousy" на английски може да означава и ревност и завист на български. Според мен понякога ревността идва от завист, например когато единият е по-красив, по-богат, по-образован от другия. Или просто така - защото единия си мисли че другия е по-готин от него и той/тя всъщност не го заслужава, какво ли търси с него/нея, може би някой ден ще си потърси някой по-готин.
Това си е ревността - болест на психиката, "зеленоокото чудовище"!
Това си е ревността - болест на психиката, "зеленоокото чудовище"!
Препоръчани теми