последните книги на Пратчет - СМрък и Овчарската корона - определено се усеща, че Пратчет е бил близо до смъртта. Няма го предишния хумор. В "Под пара4 има повееч шеги, но там няма централен герой, освен ако не приемем ОЛян за такъв.
- Публикувана: 6 юни 2018, 17:34 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2018, 13:41 ч.
Фентъзи и фантастика - Тема 15
Скрит текст:
П.П. Забравих Крис Удинг.
Изчетох Отрова и Обсебването на Елайзабет Крей.........
И двете книги са на ниво, но може би защото са по-тинейджърски
все още трилогията за Сарамир води в класацията. ....
Готика ли спомена 
.
Че и в читанка е качена тази книга. Благодаря!
Трилогията за Сарамир завършена ли е?
Завършена е, има я в читанка както и останалите две книги. П.П. Забравих Крис Удинг.
Изчетох Отрова и Обсебването на Елайзабет Крей.........
И двете книги са на ниво, но може би защото са по-тинейджърски
все още трилогията за Сарамир води в класацията. ....
. Че и в читанка е качена тази книга. Благодаря!
Трилогията за Сарамир завършена ли е?
Но ... сега като погледнах, трилогията е качена не като Сказаниe за Сарамир, а като
Преплетения път. Някой е проявил творчество при издаването, като е орязал името на поредицата.
. Благодарение на темата, събрах доста книжки за четене 
. Май сега няма да препрочитам Амбър и историята на Аззи.Но "Джек от сенките" си я прочетох отново тази нощ
.
последните книги на Пратчет - СМрък и Овчарската корона - определено се усеща, че Пратчет е бил близо до смъртта. Няма го предишния хумор. В "Под пара4 има повееч шеги, но там няма централен герой, освен ако не приемем ОЛян за такъв.
Още в Нация се усеща... някак по-философска е. И въпреки това хуморът все още изобилства.
О, да, съгласна съм с това - опитвах се да кажа, че ... тъмните... краски... започват да се промъкват - малко по малко - от доста отдавна...
Най-странното е Короната е... усещането, може би, за последно леко горчиво... послание? утешение? - Оставям ви в добри ръце... Не знам към героите ли, към читателите ли...
Последната книга е сбогуване, а авторът е бил в много тежък период. Нормално е да е мрачна. Даже не съм сигурна, че е била напълно завършена - поне не е била толкова редактирана, колкото останалите. След бърза проверка, излиза, че си спомням правилно:
Скрит текст:
In the afterword, Rob Wilkins states that Pratchett wrote The Shepherd's Crown's "pivotal scenes while he was still writing Raising Steam", and that "it was, still, not quite finished as he would have liked when he died" and that "he would almost certainly have written more of this book".[10]
В последствие, (личният асистент) Роб Уилкинс заявява, че Пратчет е написал основните сцени на Короната, докато все още е пишел Под пара, и че към момента на смъртта му тя все още не била завършена според първоначалните планове, както и че той почти със сигурност би добавил още неща към сюжета (ако е имал сили).
В последствие, (личният асистент) Роб Уилкинс заявява, че Пратчет е написал основните сцени на Короната, докато все още е пишел Под пара, и че към момента на смъртта му тя все още не била завършена според първоначалните планове, както и че той почти със сигурност би добавил още неща към сюжета (ако е имал сили).
Приключих "Аркадия" на Йън Пиърс. Много спокойна, даже леко тегава книга, независимо от повишената динамика на събитията и в трите преплетени реалности, в които се развива действието. Много "британска" също, с алюзии към Стоунхедж, Робин Худ, Шекспир ("Както ви се харесва"), Кеймбриджката петорка, Луис и Толкин. Жанрът е странен - категорично не е фентъзи, едната сюжетна линия е антиутопия, другата - чиста "домашна" научна фантастика с пътуване във времето, тип романите на Кони Уилис, третата - по-скоро алтернативна фантастично-средновековна история.
Малко ми беше хаотична в началото, защото някои от героите са едновременно инициатори, катализатори и "пациенти" на действието, но накрая пластовете се наместиха.
Малко ми беше хаотична в началото, защото някои от героите са едновременно инициатори, катализатори и "пациенти" на действието, но накрая пластовете се наместиха.
сега съм "луднал" и не ми е до книги, но като имам малко време ще почета "Орденът на Асасините".
Гаргамела прочетох Пак последната трилогия на Робин Хоб и осъзнах, че има много неща между редовете, които не съм забелязал,
Гаргамела прочетох Пак последната трилогия на Робин Хоб и осъзнах, че има много неща между редовете, които не съм забелязал,
Скрит текст:
например как след смъртта на пратеничката Фиц е обладан от силата и води Пчеличка към кошарите, а той неосъзнава какво прави...на другия ден Лин казва на фиц че трима души са разковали греда близо до кошарите. Явно Винделиар и Дуалия са били още тогава там и след като плана им е пропаднал са потърсили помощтта на халкидците. Освен това Винделияр е описан като много дебел мъж със специфичн магия "забрави, забрави" - това ни препраща към шамана.
...
Гаргамела прочетох Пак последната трилогия на Робин Хоб и осъзнах, че има много неща между редовете, които не съм забелязал,
Гаргамела прочетох Пак последната трилогия на Робин Хоб и осъзнах, че има много неща между редовете, които не съм забелязал,
Скрит текст:
... Винделияр е описан като много дебел мъж със специфичн магия "забрави, забрави" - това ни препраща към шамана.
Помислих си и аз нещо подобно, но реших, че се втелясвам.
Както нямам грам време за четене, така изкарах половин безсънна нощ с "Овчарската корона", "Рогоносецът" на Джефри Арчър и едни есета на Умберто Еко.. Първата бях чела в руски фен превод, ама друго си е с български лафове. Тук нали има "Пловдив чете", аз нямам време да се завъртя, но ММ и щерките обикалят всеки ден и влачат, влачат..., естествено, не забравят и мама.
Веднъж да дойде 30-ти, че като го ударя на живот - денем пишем, нощем четем!