от вчера и аз съм самотна майка:((

1 юни 2006, 10:22 ч.

Мнения: 332

Здравейте мили майчета.Ето че и моето дело приключи и вече съм сама с детето си.Донякаде почуствах облекчение,че всичко приключи и че нйма повече дела и разправии, но донякаде изпитвам и болка.След такава голяма любов и без да имаме сериозен проблем-дойде неочаквано края.
как се справяте вие?

# 1 1 юни 2006, 10:28 ч.

Мнения: 351

Не съм разведена, просто защото не съм била женена, но все ми се струва, че не е чак такава болка...мисля, че има и голяма доза облекчение и чувство за свобода. Всеки от нас иска да бъде обичан и когато голямата любов си отиде боли, но.... с това всеки може да се справи има къде по-лоши и тежки неща! Peace

# 2 1 юни 2006, 12:19 ч.

Мила аз още не съм се развела, но много ме боли. Детенцето ми е на един месец и се чудя кога ще надживея нещата. Добре че са приятелите иначе ще полудея. А от Развода много ме е страх. Никога не съм ходила по съдилища, а и брака ми е толкова пресен няма още година. Ужас ти казвам, но не губи кураж знам, че всичко се преживява.

# 3 1 юни 2006, 12:30 ч.

Мнения: 357

Кураж, момичета! Heart Eyes

Всичко се преживява, стига да искате! Ето ме типичен пример! Sunglasses

И моят брак нямаше година, с периода, в който течеше делото стана година, но реално само 7 месеца Rolling Eyes

Разделих се с "голямата любов" и с много, много илюзии и сега съм стъпила на земята, ама много здраво! Wink

Това е голям плюс. Оправям се чудесно и наистина се чувствам свободна. Държа да отбележа, че не съм срещнала принца, сама съм все още, защото аз така искам. Просто се приспособяваш към ситуацията. Свикваш с новият си начин на живот и спираш да рониш сълзи по "голямата любоффф". Sick

Е, трябва да си призная, че и на мен ми се иска да имам някого до себе си Embarassed

, но не случаен човек, а някой, който да ме обича и на когото мога да разчитам, а не само той да чака от мен подкрепа

# 4 1 юни 2006, 13:40 ч.

Мнения: 332

не съм седнала да плача и да се вайкам.просто ми е обидна цялата ситуация.емоционално съм сигурна че ще го превъзмогна по-бързо отколкото си мисля,по ме притеснява финансовата част на нещата.но сега,заради усмивката и любящите очички които ме посрещат всеки ден съм по-мотивирана от всякога.не съм първата,няма и да съм последната сама майка за съжеление. имах нужда да споделя и...това е.кураж и на вас

# 5 1 юни 2006, 14:41 ч.

Мнения: 2 655

Горе главата!
Живота прдължава, а и борбата те първа започва.Не плачи и не се самосъжалявай, ще се справиш!
Той не заслужава да мислиш повече, дори и час за него.
Забрави го, все едно че никога не е съществувал.
Приеми случилото се като роман с кошмар, затворила си последната страница и той вече есвършил.
От тук нататъка ти престоят само хубави мигове, изживей ги пълноценно и се отда на детето си, то заслужава на-добрата майка, каквато съм убедена, че си. Някой ден в животати, след като отмине болката и зарастнат раните ще се появи някой истински мъж, създаден за теб.
Дерзай! Stop

# 6 1 юни 2006, 14:49 ч.

Мнения: X

Цитат на: mickymarij в чт, 01 юни 2006, 10:22

как се справяте вие?

ами трудно - ама ще се мъчим, щом така ни е писано - може би сме много лоши хора - щом съдбата така ни наказва. може пък и ние да сме боклуците - то вече мен ми писна да слушам как аз съм била виновна, как оня трябвало да го вижда - щото бил баща - ми като е баща да го взема да го гледа бе а аз да се влача по курви а??? - как дължа на целия свят нещо си а за мене ако може смо един ритник по задника - ей такива ми ти работи
Пела, когато си женен не е толкова лесно. Щото ония се влачат до полуда и айде отначало всичко.

Причина:

Причина: