Осиновили са го и после се е родил брат му

  • 14 145
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 11 737
Дорис, не съм съгласна. Но разкриването на тайната, ако има такава, трябва да дойде от родителите, от тези, които са го осиновили. Или пък откриване на документи и навързване на фактите, което вече са известни. Всички осиновени казват, че по някакъв начин са чувствали това. Да, трудно се пренарежда пъзелът, когато разберат в зряла възраст, но някое споделят, че зрелостта им е помогнала да приемат по-лесно фактите, защото са били готови за осмислянето на тази информация. Сега вече препоръките са тези разговори да се проведат до 7 година. И само за сведение - моите деца вече знаят и вкъщи говорят свободно за това, задават въпроси понякога.
Авторке, ако мъжът ти има някакви съмнения нека постави въпроса на родителите си и да проведе този разговор докато все още може, докато все още има кой да му отговори на въпросите.
Дорис, осиновителите също се страхуват да говорят за това. Страхуват се, че ще наранят детето си, че животът му после няма да бъде същият, че може да го загубят. И искат да спестят негативните изживявания и съмнения на детето, което смятат за свое. И то е тяхно, също толкова, колкото и ако го бяха родили. Дори повече. Но във вените му не тече тяхната кръв. То вече е преживяло изоставянето, отхвърлянето и то от тази, която го е довела на този свят, от тази, с която изначално то би трябвало да е най-силно свързано. Причините за детето нямат значение. Значение има само фактът, че е било само, когато е най-беззащитно и уязвимо, и безпомощно. Около 40 дни са нужни на новороденото да приеме загубата на майката и да продължи напред.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Какво се страхуват тези тук да го наранят? По описанието на авторката личи, че те го нараняват непрекъснато. Най-много на човека да му олекне като разбере причината и да се помири със себе си. Но не е авторката човека, който трябва да му го каже. Пък и не е сигурно дали и родно дете да им беше нямаше пак да ги делят. Достатъчно такива случаи има.

# 17
  • Мнения: 11 253
Mama Ru, не говоря човекът никога да не разбере истината. Смятам, че е трябвало отдавна да са му казали.

Но според мен - тези отношения са между него и родителите - авторката няма какво да се бърка там. Камо ли да ги влошава.
В момента отношенията са изострени и подобно разкриване на ситуацията ще доведе до край на отношенията /поне временно/.
За авторката родителите просто предпочитат техния син, но е такива отношения има и в семействата без осиновяване - така, че не се знае колко е истина.

А и да не говорим, че ще влезе в другия ад - кои са истинските ми родители и как да ги намеря. Въпросът ЗАЩО са ме изостави винаги в важен.

# 18
  • Мнения: 11 737
 На мен не ми се вярва да не знае. Едва ли могже да се опази такава тайна, още повече, че авторката е сигурна - значи се знае извън семейството. А в такъв случай все се намира по някой загрижен да разкрие тайната.
Аз също смятам, че този разговор първо трябва да се проведе между съпругът и родителите му, точно те са хората, които могат да потвърдят или отхвърлят това и да дадат отговори на някои въпроси.   Възможно е той да не подозира, че тя знае, а тя да си мисле, че той не знае щом не говори за това.

# 19
  • Мнения: 1 267
Ако съпругът ми пази такава тайна от мен и аз разбера моментално ще се разведа с него! Не знам за другите какво и това семейство, но такива отношения за мен са абсурд!

# 20
  • Мнения: 6
Освен съпрузи, ние сме и най-добри приятели, говорим и си споделяме абсолютно всичко. И на мен ми е много странно как така не е се е намерил някой до тоя момент, който да му каже. Чудя се повече от вас! Родителите му, извинете, но са... нека не ги определям аз... те пък не допускат, че това не е тайна и се знае от всеки. Изключено е да му кажат те. Винаги, абсолютно за всичко го пренебрегват съвсем незаслужено, защото брат с нищо не го превъзхожда. Последният се изнесе и се ожени набързо в другия край на България, идва по веднъж в годината за два-три дни и това е. Всъщност, той винаги е бил консуматор и няма как да им е от полза. За всичко търсят съпруга ми и мен, но пък и всичко материално отива при брат му. Той е заетият, умният, добрият и пр. Съпругът ми не е мамино синче и с общи сили материално се справяме отлично, а брат му без помощта на родителите е изгаснал... Позволяват си да раздават възпитание на децата ни, обратно на нашето, а пред брат му за същото се смразяват. Естествено, съпругът ми ги реже, но тия конфликти му съсипват нервите и постоянно ме пита да му кажа, ако някъде греши. "Защо, защо се държат така с мен?" В края на краищата реши да ги отреже и да ги отпише от живота си, в момента е така. Аз не мога и няма да му кажа, считам, че това е работа на родителите. Може би ще дойде момента, в който ще имам разговор с тях на четири очи /без мъжа ми/ и ще им плесна в лицата всичките им зулуми. Та така...

# 21
  • Мнения: 1 267
Освен съпрузи, ние сме и най-добри приятели, говорим и си споделяме абсолютно всичко. И на мен ми е много странно как така не е се е намерил някой до тоя момент, който да му каже. Чудя се повече от вас! Родителите му, извинете, но са... нека не ги определям аз... те пък не допускат, че това не е тайна и се знае от всеки. Изключено е да му кажат те. Винаги, абсолютно за всичко го пренебрегват съвсем незаслужено, защото брат с нищо не го превъзхожда. Последният се изнесе и се ожени набързо в другия край на България, идва по веднъж в годината за два-три дни и това е. Всъщност, той винаги е бил консуматор и няма как да им е от полза. За всичко търсят съпруга ми и мен, но пък и всичко материално отива при брат му. Той е заетият, умният, добрият и пр. Съпругът ми не е мамино синче и с общи сили материално се справяме отлично, а брат му без помощта на родителите е изгаснал... Позволяват си да раздават възпитание на децата ни, обратно на нашето, а пред брат му за същото се смразяват. Естествено, съпругът ми ги реже, но тия конфликти му съсипват нервите и постоянно ме пита да му кажа, ако някъде греши. "Защо, защо се държат така с мен?" В края на краищата реши да ги отреже и да ги отпише от живота си, в момента е така. Аз не мога и няма да му кажа, считам, че това е работа на родителите. Може би ще дойде момента, в който ще имам разговор с тях на четири очи /без мъжа ми/ и ще им плесна в лицата всичките им зулуми. Та така...


Рано или късно той ще разбере, че си знаела отговора на въпроса: Защо? Какво ще му отговориш, защо не си лоялна към него? Поведението ти и това на родителите му не са много различни!

# 22
  • Мнения: 11 253
mimikria, пресоляваш нещата.

Това, че не му е казала нещо свързано с този етап от живота му, от която тя не е била част, не означава, че не е лоялна.  Това, че си жена на някого не ти дава право да си вреш носа навсякъде и във всички негови отношения. Брака не е форма на собственост!

От къде пък знаеш, че осиновяването е ОТГОВОРА на въпроса? Ей и моя мъж е така - предпочитания към единия брат. На кой да пляснем, че е осиновен? 100 човека писаха, че и те са свидетели на родителски предпочитания без някой да е техен, а друг чужд. Как точно си толкова уверена, че това е отговора?

На каква основа сравняваш поведението на авторката с това на родителите? Кое е общото?

Явно ти изискваш от половинката си да ти казва всичко, да няма тайни и личен живот и т.н., което си вид доминиране и обезличаване на индивидите в двойката. За теб и твоя мъж това може да е ОК, но въобще не е задължително условие.

А към авторката  - ти знаеш някаква клюка - бил осиновен. А убедена ли си в това? Убедена ли си, че няма да пляснеш такава бмба и да се окаже клюкарска измислица?

# 23
  • Мнения: 25 447
А ако той знае, но по някакви си негови причини крие от жена си? Такъв вариант не ви ли хрумва?
И ако наистина знае, жена му няма ли право да се разсърди, че са скрили такава важна информация от нея?

# 24
  • Мнения: 47 894
А ако е между чука и наковалнята- родители, които изискват помощ, защото другият син е далече, и жена, която се дърпа и го настройва
Статистически масовият случай е такъв, а не проблем с осиновено дете

# 25
  • Мнения: 6
Не мисля, че информацията за едно осиновяване е чак толкова важна, ако всичко е наред в отношенията. Приемам го за нещо нормално. Отношенията ни със съпруга ми са оптимални именно затова, че никой от двамата не притиска другия за каквото и да е. Ние просто се разбираме, мислим еднакво и гледаме в една посока. Нямаме тайни един от друг, напротив - ако има нещо за споделяне, то винаги е първо между нас двамата.  Не бих писала тук и не бих помолила за мненията ви, ако не съм абсолютно сигурна и не разполагам с доказателства, че той е осиновен. На родителите му не се сърдя, просто осъзнавам, че чувствата не могат да бъдат натрапени. Те просто не го обичат, а и от децата ни въобще не се интересуват. Назрява моментът, в който ще ги притисна те да му обяснят истината за това, което са пропуснали отдавна да направят. Те ще му кажат, не аз! Те му дължат обяснение за психическия тормоз, продължил толкова много години наред. Така или иначе ги е отписал от живота си, поне да има логическо обяснение за това. Децата трябва да се обичат еднакво, а който не може, да не осиновява!

# 26
  • Мнения: 11 737
Скорпи, трудно ми е да повярвам, че едни поне трийсет години те са успели да опазят такава тайна и никой наоколо да не му каже. Винаги се намира по някой "загрижен", който още в детска възраст подхвърля на осиновения:" А бе, ти знаеш ли, че си осиновен?"
Да научи такава тайна няма да е лесно. Ще се появи криза на идентичността - въпросът "кой съм аз?" ще трябва да получи отговор. Вероятно ще пъиска и ще се опита да намери БМ, да научи за произхода си, защо го е изоставила ... Не винаги осиновените деца са посрещнати с отворени обятия от БР, а това отново наранява, защото преживяват ново отхвърляне. Лъжата - това, че е пропуснат подходящият момент също ще предизвика криза.
Искам да кажа, че научаването на това (ако още не го знае) ще предизвики нови въпроси. и в крайна сметка ще трябва да пренареди отново в главата си мозайката на целия си досегашен живот. Подготви се, пътят ще е дълъг и тежък.

# 27
  • Мнения: 1 961
Как да нямате тайни? Най-голямата тайна на живота му знаеш..Според мен ако разбере, че си знаела и не си му казала, ще му стане много кофти

# 28
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Тя дори още сега да му каже пак ще го има този момент, в който той ще схване, че тя знае от много време и не му е казала. Моментът е минал отдавна. Сега козовете са в ръцете на родителите.

# 29
  • Мнения: 11 737
Аз пък си мисля че проблемът не е толкова в това, че е осиновен, а брат му - не, а в характера на двамата. Единият е наблизо и готов винаги да се отзове, а другият е явно по-независим характер, който не позволява да му се месят и да го използват, но за сметка на това той използва когато има възможност.
Авторке, моят баща е бил в подобна ситуация - трето породено дете в занаятчийско градско семейство, което трудно се справя с финансовата част. Брат му е бил гордостта на мама - на мама гимназиста, след това на мама студента, че и пратен да учи в чужбина (държавно), че и на високи позиции в голям завод в София, участия в международни организации... Сестра му служителка/ машинописка в общинната в нашия град. Омъжва се, ражда през далечната 1946, баба ми гледа внучката, а баща ми -изглежда родители и поддържа къща без никаква подкрепа от брат и сестра - нито финансова, нито физическа.
Та не е задължително детето да е осиновено, за да се прави деление. По-скоро е въпрос на характер. Мъжът ти дава а не изисква и не получава, брат му обратното - иска и получава.

Общи условия

Активация на акаунт