Здравейте,мили момичета!
Чета ви отдавна, но чак сега реших да се регистрирам. Реших да споделя някои от страховете си, защото имам нужда да чуя дали и на някоя от вас се е случвало подобно нещо.
Колко трае периодът, когато забравяш някого?
Възможно ли е да е минала година и половина след като сте се разделили и ти все още да не си продължил напълно напред?
Възможно ли е никога повече да не се влюбиш?
Подобни въпроси прекалено често започват да ми изникват в главата. Разделих се с човека, когото определях като голямата си любов преди почти година и половина. През това време се оказа ,че той е доста добър манипулатор, който ми звъни всеки път, когато му скимне или му е самотно, въпреки че го помолих да се отдръпне, за да ни мине и на двамата по-бързо.
Не ме е търсил от около месец, тъй като си има приятелка,за което се радвам.
Почти на 24 съм, работя хубава работа, имам две кучета и добър социален живот. Гледам на цялата ситуация с него доста разумно, не съм го търсила и се опитвам да продължа напред и знам, че трябва да го направя.
Опитах се да правя нещата, които обичам, записах се на танци,излизах по-често и всичко останало. Проблемът е...че не мога все още да го забравя,не мога да се отърся.Разумът ми знае,че не той е човека за мен,че е нечестен и манипулативен.
В офиса има мъже, които се опитват да ми се харесат, но просто съм се затворила тотално, никой не може да ме ''грабне''. А в същото време на моменти ми липсва да имам мъж до себе си,не искам да съм сама.
Чувствали ли сте се така някога? Ако да,колко време продължава този период?
И може ли ако човек се е влюбил много силно, после да не може да изпита същото?
Приемам всякакви критики.
Чета ви отдавна, но чак сега реших да се регистрирам. Реших да споделя някои от страховете си, защото имам нужда да чуя дали и на някоя от вас се е случвало подобно нещо.
Колко трае периодът, когато забравяш някого?
Възможно ли е да е минала година и половина след като сте се разделили и ти все още да не си продължил напълно напред?
Възможно ли е никога повече да не се влюбиш?
Подобни въпроси прекалено често започват да ми изникват в главата. Разделих се с човека, когото определях като голямата си любов преди почти година и половина. През това време се оказа ,че той е доста добър манипулатор, който ми звъни всеки път, когато му скимне или му е самотно, въпреки че го помолих да се отдръпне, за да ни мине и на двамата по-бързо.
Не ме е търсил от около месец, тъй като си има приятелка,за което се радвам.
Почти на 24 съм, работя хубава работа, имам две кучета и добър социален живот. Гледам на цялата ситуация с него доста разумно, не съм го търсила и се опитвам да продължа напред и знам, че трябва да го направя.
Опитах се да правя нещата, които обичам, записах се на танци,излизах по-често и всичко останало. Проблемът е...че не мога все още да го забравя,не мога да се отърся.Разумът ми знае,че не той е човека за мен,че е нечестен и манипулативен.
В офиса има мъже, които се опитват да ми се харесат, но просто съм се затворила тотално, никой не може да ме ''грабне''. А в същото време на моменти ми липсва да имам мъж до себе си,не искам да съм сама.
Чувствали ли сте се така някога? Ако да,колко време продължава този период?
И може ли ако човек се е влюбил много силно, после да не може да изпита същото?
Приемам всякакви критики.
