Пиша тук, защото съм на път да напиша дисертация на тема "Неспокойният сън при подрастващите".
Шегувам се, де, но толкова литература изчетох, че вече съм за вишУ, нали...
Провокирана съм от дъщеря си, разбира се, която вече на 3г, до ден днешен има максимум 20 дни спокоен сън нощем/спане цяла нощ. Има само един период в живота й, в който не знам как, отиваше и си лягаше сама, без да я приспиваме и без да й виси някой над главата, като след това спеше плътно по 8-9 часа без да се буди.
Като изключим този етап, сме на вариант четене на книжки - гушкане (различни вариации), като заспи се изнася от стаята, който я приспива. Всяка вечер, точно 4 часа по-късно, което е между 1.30 и 2.30, тя наддава вой:) Някой отива, успокоява я, като заспи си се връща в спалнята. Ако останем само с това будене е супер. Но събуди ли се още веднъж, то ще се буди поне още 2-3 пъти, допълнително.
Няма разлика дали е сама в стаята си или при нас. Почти. А и тя от около месец не иска при нас.
Изчетох последно една книга, в която се обяснява следното: Детето заспива по определен начин. Когато има трудности с преминаването от една фаза на сън в друга, то има нужда да си припомни познатия му начин на заспиване. Това му помага да се отпусне отново, а не да се разбуди. Съответно, ако детето ви е свикнало да го гушкате, за да заспи, ще ви търси, когато не успее да премине във фаза на дълбок сън.
Има много логика в това.
При нас, от друга страна, не ни се учи насилствено детето да заспива само... Пробвахме в един момент, да седим в другия край на стаята й, но тогава приспиването траеше по един час, разговори, искам вода, искам гуш....
Споделете опит