Когато бъдещите татковци-осиновители не са особено ентусиазирани

  • 1 223
  • 6
  •   1
Отговори
Скъпи майки, споделете как успяхте да запалите съпрузите си по идеята да осеновите дете. Макар мъжът ми да изрича с устата си че идеята е страхотна и много би се радвал да си вземем дете(ние вече имаме 2 собствени) ,  със сърцето си все още не го е разбрал.Имам чувството че го прави защото не иска да ме разочарова.

# 1
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Скъпи майки, споделете как успяхте да запалите съпрузите си по идеята да осеновите дете. Макар мъжът ми да изрича с устата си че идеята е страхотна и много би се радвал да си вземем дете(ние вече имаме 2 собствени) ,  със сърцето си все още не го е разбрал.Имам чувството че го прави защото не иска да ме разочарова.
Аз мисля,че не е въпрос на навиване.Трябва да му дойде отвътре.
Когато за пръв път аз и съпругът ми започнахме да говорим по темата за осиновяване, изпитвах страх, затова как би реагирал той.
Мъжът по принцип трудно показва чувствата си поне допреди да си вземем момченцето беше така.Именно заради това изпитвах страх.Страхувах се дали ще се привърже към детето.
Ахххх колко много съм се лъгала.Явно все още не бях разбрала що за човек имам до себе си.
Подавайки му за пръв път в ръцете малкото вързопче се отприщи нещо в него.
За пръв път видях този мъж да плаче с глас.
Сега, когато се замисля се срамувам от това,че въобще съм си го помислила,че този така невероятен човек не би обичал нашето дете.
Знам,че ще прозвучи като хвалба но нашият татко е най-грижовният.
Въпреки,че работата му е страшно натоварена оставайки свободен даже и за половин час вземсто да си почине той го прекарва със Боби.
А Боби благодарение на татко си научи доста неща за живота.
Гордея се,че имам такъв съпруг и пожелавам на всеки такъв човек до себе си.
Да обобщя с две думи накрая.
На човек не му ли идва от вътре насила хубост не става.
Пожелавам ви да успеете в това начинание.

# 2
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Здравей и от мен!Аз имах две деца рожденни,вторият ми съпруг-три,когато се събрахме!При нас бяха само моите деца,споделих че много ми се иска,че винаги съм искала да осиновя дете Stopоказа се ,че и той си е мислел за подобно нещо!А тези,които не са още сигурни в решението си е хубаво да направят посещение в някой дом за сираци,занесете нещичко на децата заедно,предварително разбери броя на децата и идете с кашон кроасани или вафли,постойте при децата ,предварително можеш да споделиш с директорката на дома за целта на посещението ви.Може след едно такова посещение и преживяване таткото да е по-категоричен в отговора си newsm78Или пък ,ако имате познати с осиновено дете,започнете по-чести контакти,за да се убеди съпругът ти,че и осиновеното е като роденото от вас-обикновенно дете!!!Двама подобни бъдещи татковци,след като се запознаха с нашата Ваня и видяха ,че не е по-различна от другите ми деца,се престрашиха и си осиновиха,сега има две щастливи семейства с две още по-щастливи дечица!

# 3
  • Мнения: 358
ентусиазъм се бърка тук най вече със страх от татковците че животът им се променя със 180 градуса.  Страхуват се че няма да бъдат вече глезените от нас големи бебета. Семействата с по голям стаж /като моето/ вече са привикнали на един живот в който се грижат само за себе си и в един момент в тая идилия се появява малкото същество  и големите бебета биват измествани. Със съпругът ми винаги сме споделяли всичко на 100%. Първият му страх е бил че няма да се справи като баща, вторият че вече е стар /37г./  и третият дали ще обичам повече бебето от него. Сега животът ни наистина се промени със 180 градуса и нашето малко съкровище е най-важното за него. Всяка свободна секунда той е с нея. Вече сме 99% семейство и животът ни се осмисли. За да станем на 100% таткото каза че след две години щъркелът трябва да ни донесе още една принцеса.

# 4
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
 smile3501браво на вашият татко

# 5
  • Мнения: 2 584
ако имах малко повече финансови възможности с най-голямо удоволствие бих осиновила дете, не по темата Дидка разгледах снимките ти и знам колко си щастлива с толкова деца, ние сме 4 и знам какво е, къщата винаги е пълна с радост и много смях, нищо че сега майка ми е в гърция за да помага на нас, много е хубаво когато има много деца около теб.

# 6
  • на път
  • Мнения: 2 804
Нашият татко се нуждаеше от 6 години за да "кандиса" .... Съгласи се само за да съм щаслива аз /расла съм в семейство със 3 деца/ и твърдеше, че ни е много хубаво и спокойно сами. Искаше дълго и тягостно да "избира точното" дете. Слава богу ми повярва на първото /след 1 месец размисъл/. Сега ме кори само, че съм го била "излъгала", че животът няма да се промени много  Laughing. Иначе е влюбен в Малчо - не желае да го дава при бабите, едва ни пусна двамата за 1 седмица при сестра ми във Виена /на всичкото отгоре в деня на тръгване детенце си счупи ръката на пързалката в яслата и тръгна гипсиран/. Влюбен е в него - само той го къпе, само той го слата да спи, като скачени съдове /Малчо го посреща с индиански боен вик от работа/, даже започна да се държи "нагло пред приятели с деца твърдейки, че не е виждал по-красиво дете от нашето  newsm44 .... като истински фукльо ...
Такаче, мъжете узряват по-трудно, но стане ли направо стигат до крайности в бащинството  Grinning.

Общи условия

Активация на акаунт