Днес ми се случи много неприятна (поне за мен ) случка.
Като се прибирахме с детето от разходка решихме да се полюее малко на люлките пред съседния блок. Детенце отиде и се качи на една люлка. Докато отида да го залюлея, една баба със 7-8 месечно дете отиде и изгони моето, за да качи нейното. И то при условие, че останалите две люлки бяха свободни. Няма да казвам недоумението на моето дете. Тук аз реших да се намеся. Попитах бабата какво става
и защо е свалила детето ми от люлката. Представете си каза ми да се махам оттам и че е направила това защото ние не живеем там. 
Аз обясних на бабата, че не може да ми гони детето ей така без причина.
Последваха едни обиди,
едни чудеса направо побеснях 
и ми идеше 
Хванах люлката и я спрях. След като гони моето дете и тя няма да люлее нейното.
В началото ме блъскаше с люлката, и ме заплашваше със силова разправа. Но като видя, че не може да ползва конкретната люлка и и обясних, че ако е необходимо ще повикам и полиция, просто си отиде.
Чувствам се ужасно зле от тази грозна случка.
Не искам детето ми винаги да отстъпва. Искам когато е право (както в случая) да отстоява правата си. Това че бабата е по силна не означава, че може да го гони от където и както си иска. Но пък от друга страна това, че е толкова проста може би е достатъчна причина да отстъпи и да не пада на нейното ниво.
Като майка трябва да пазя и защитавам своето дете.
Но не зная кое е правилното решение в случая.
Вие имате ли подобни случки и как реагирате.
Като се прибирахме с детето от разходка решихме да се полюее малко на люлките пред съседния блок. Детенце отиде и се качи на една люлка. Докато отида да го залюлея, една баба със 7-8 месечно дете отиде и изгони моето, за да качи нейното. И то при условие, че останалите две люлки бяха свободни. Няма да казвам недоумението на моето дете. Тук аз реших да се намеся. Попитах бабата какво става
и защо е свалила детето ми от люлката. Представете си каза ми да се махам оттам и че е направила това защото ние не живеем там. Аз обясних на бабата, че не може да ми гони детето ей така без причина.
Последваха едни обиди,
едни чудеса направо побеснях и ми идеше Хванах люлката и я спрях. След като гони моето дете и тя няма да люлее нейното.
В началото ме блъскаше с люлката, и ме заплашваше със силова разправа. Но като видя, че не може да ползва конкретната люлка и и обясних, че ако е необходимо ще повикам и полиция, просто си отиде.
Чувствам се ужасно зле от тази грозна случка.
Не искам детето ми винаги да отстъпва. Искам когато е право (както в случая) да отстоява правата си. Това че бабата е по силна не означава, че може да го гони от където и както си иска. Но пък от друга страна това, че е толкова проста може би е достатъчна причина да отстъпи и да не пада на нейното ниво.
Като майка трябва да пазя и защитавам своето дете.
Но не зная кое е правилното решение в случая.
Вие имате ли подобни случки и как реагирате.
Викане,грубости,хвърлят ябълки по тях-тези хора откачат явно.Как ще учим нашите деца на толерантност,след като виждат такова грубо отношение?!И на какво уважение към възрастните да ги науча като точно същите възрастни показват как не трябва да се постъпва? 
люлката да не е на бабата, ако съм й влезнала в двора тогава може да ме изгони........а отгоре на всичкото си позволява и да обижда....а,а, не-не е познала, ще има кютек 
